lifestyle, urban, Лицата
Leave a comment

Моите 10 с Георги Георгиев

Тази седмица в „Моите 10“ са ни на гости двама харизматични мъже – първи е Георги Георгиев, по-познат като Жоро от „Остава“, или Homeovox, както се зове и неговият личен музикален проект…

Здравей! На какво се усмихна днес?

На дъщеря ни, която изведнъж стана голяма бърборана, но все още ми позволява сутрин да я гушна. Това директно ме усмихва.

Какво най-често носиш със себе си?

Телефон (все повече идеи за песни записвам веднага и после слушам и избирам), тенис сак и вино.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?

John Lennon – Mind Games

Кой е любимият ти цвят?

Вариации на синьо.

А любимата ти книга?

Може би са две: „Сто години самота“ на Маркес и „ Майстора и Маргарита“ на Булгаков.

В какви дрехи се чувстваш себе си?

Едноцветни панталони или най-често няколкогодишни дънки, едноцветна памучна тениска, късо спортно яке тип „бомбър“, маратонки или кецове.

Къде искаш да си точно сега?

Точно там, където съм в момента. На селската ми къща в Централен Балкан, на реката медитирам от шума на течаща вода.

На колко години беше първата ти целувка?

15-16

Кой е последният филм, който те грабна?

Всички филми на Сорентино, после дълго живея с тях. Обожавам го, засега няма издънка, изцяло мой човек и творец.

За какво мечтаеш?

За повече истина, за непреднамерен арт, за творческа свобода и потребност от искрени отношения. Най-вече за малко повече смирение и в никакъв случай помирение, честност и откритост – само така ще може леко да мръднем напред и да се излекуваме…от частното към общото. Както се пее в една песен на „Остава“:

„Ние сме волни, красиви птици без крила

Ние сме болни, умираме преди смъртта“

 10+ Сподели ни любим стих!

„Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен…“

Елин Рахнев

От „Канела“

Автор: Цветана Бонева

Снимка: Добрин Кашавелов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *