Николаос-Теодорос Илиас Цитиридис или просто Николаос – харизматичен, уверен, достатъчно известен и сбъдващ мечтите си една след друга. Горди сме, че успяхме да го измъкнем от дългата му януарска TV “обедна почивка” за импровизиран разговор и една неподправена фотосесия.
Защото Шоуто (по време на пандемия) трябва да продължи!…
Привет, Николаос! Как започна за теб 2021? Какъв късмет ти се падна от баницата?
Има едно поверие, което казва, че годината и месеците в нея ще бъдат като първите 12 дни от новата година. Ако това е така, то мен ме очакват едни невероятни 12 месеца през 2021-ва. Самият късмет от баницата подсказа това – падна ми се „Ще купуваш биберон“. Аз писах късметите и ги написах така, че да има повече от един смисъл. За тази година се надявам да купувам биберон на детето на близък приятел. Нататък ще видим, в момента мисля и се чувствам като предизборен плакат – работа, работа, работа.
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш? (Виждала, съм че свириш на барабани)…
Когато бях малък, исках да правя точно това, което правя днес. Никой не ми вярваше, когато казвах, че някой ден ще имам мое си предаване, но ето ни днес тук. Сега аз не вярвам, че всичко това се случва наистина. Барабаните са ми пубертетската любов, която ръжда не хваща. Още ме сърбят ръцете да хвана палките, но нямам време, нямам и барабани. Свиренето в метъл банда беше проектирано от пуберските ми мечти да бъда рокстар и с групата ми да бъдем като Лед Зепелин и Деф Лепард. Двама от бандата още се занимават с музика, но не са рокстари. Значи не съм се минал. Добре ми е с тази мечта, която живея.
Какво ти донесоха славата и Шоуто?
Славата и шоуто ми донесоха контакти, приятели, неприятели, пари и ноу хау. Начертаха ми един цял нов път. Знанията, които придобих за последната година, не могат да бъдат научени в нито един университет или училище. Работата в тази сфера, особено на оборотите, на които с екипа бачкаме, може да те научи на безброй неща. От чисто техническите като това как да се самоокабеля и напудря, до това как работи психологията на зрителя и рекламодателя. Шоуто и славатa ми донесоха и още много верни фенове, които ценя искрено, целувам ги даже, да си знаят.
Какво не би казал на сцената като стендъп комедиант?
Всичко бих казал. А и най-важното е не какво ще кажа, а дали накрая ще получа смях, все пак това е целта. Няма тема, която да не може да бъде смешна. Колкото и да мрънкат някои хора, които сочат с пръст и казват „ъ-ъ-ъ, не може да се шегуваш с това“, хуморът не принадлежи на никого, за да му се дават наклон и присъди. Разбира се, трябва да си отсяваш публиката. Това, че на теб ти е смешно, не значи, че и на тези, които те слушат, ще им бъде добре. Живеем в достатъчно свободна среда, в която всеки може да избере какво да говори и какво да слуша.
Коя е била най-абсурдната ти ситуация по време на шоу в Комеди Клуба?
Имало е няколко случая, в които хора са искали да ми ударят един-два тупаника заради шега. Качвали са се на сцената дори, провокирани от това си желание. Никога не се е стигало до нещо сериозно. Работата пред жива публика предполага такива ситуации от време на време. Истинските абсурди стават след шоутата, когато се събираме с комедиантите и започнем да празнуваме, че е вторник и че сме живи.
А смяташ ли, че българинът не е достатъчно узрял за стендъп комедия?
Смятам, че българите сме като всички останали хора на света и сме готови за всичко. Налагането на нов жанр на българската сцена е било адски трудна работа за Иван Кирков и неговия екип. Отне много години бачкане, за да може да се радваме на пълни зали и клубове няколко дни в седмицата и стендъп комедиант да бъде професия, от която се изкарват пари. Зрителите у нас единствено трябва да се „дресират“ и научат как се консумира стендъп комедията. Че няма четвърта стена, че публиката е участник, че човекът на сцената говори от себе си, за себе си. Че това е писано от него и всичко, което говори, го чувства наистина. Има достатъчно фенове на стендъп комедията у нас, ще има и още много повече.
Какво те сваля на земята?
Един път Кубрат Пулев. Най-често близките ми приятели. На тях въобще не им дреме, че ме дават по телевизията. Ако тръгна да излитам нанякъде, те ме дърпат и после ми бият шутове в бъбреците. Не мърдам много именно заради този риск.
В колко часа ставаш сутрин?
В момента съм в почивка и ставам към 11, но днес куриерът ме събуди в 08:50 часа, което трябва да е подсъдно, тъй като е събота. Иначе сутрин за работа ставам към 08:30. В зависимост от настроението си пускам или “Taзи сутрин” и малко “Преди oбед”, или на Slayer – Repentless Death. Така ще бъде отново от 1 февруари, когато стартира новият сезон на “Шоуто на Николаос Цитиридис” по bTV – всяка делнична вечер от 22:30 ч.
Имаш ли си ритуал преди live?
Не. Гледам да съм спокоен и да не се разсейвам излишно. Подскачам понякога зад сцената, дишам от диафрагмата, но нищо, което да е „задължително и винаги“.
Суетен ли си?
През последната година хем повече започна да ми пука как изглеждам, хем спря да ме вълнува. Много е странно дори за мен. Има случаи, в които наистина се суетя и мисля за външността си, но понякога пък тотално я неглижирам и изглеждам като бедстващ клошар. Май пак зависи от настроението.
От какво би се отказал през 2021 година?
От нищо не искам да се отказвам, но ще трябва, човек има нужда от добри навици и дисциплина! С обещанията си бях реалист, през 2021-ва ще се откажа от това да си поръчвам храна по телефона постоянно. Вместо това, реших да ходя сам да си я взимам от ресторанта. Мързи ме да си готвя.
Какво ще кажеш на хората, които нямат чувство за хумор?
Чук-Чук?
Фотограф: Наталия Калчева
