Всички обичаме захарта и под една или друга форма я консумираме в солидни количества. Но всъщност тя не е никак полезна! Веси от “No Sugar” ни въвежда в един много модерен за момента стил на хранене. Можем ли да похапваме сладки неща и в същото време да е полезно и вкусно? Да, можем! Какво представлява ниско въглехидратното хранене, съчетано с високо съдържание на мазнини, ще разберем от нашия разговор с нея. А в блога ѝ ще намерите хиляди вкусотии, приготвени с полезни за здравето ни продукти. 🙂
Здравей, Веси! Как започва една твоя сутрин?
С кафе и в собствена компания. Всичко друго може да не е по план, но еспресото е задължително. Обичам да пия първото кафе в тишина и сама. Това е времето, в което пренареждам и съставям плановете си за деня.
Как си живяла преди да се откажеш от захарта?
Парадокс е, но аз всъщност смятах, че водя много „здравословен“ живот. Всичко, което се представя за здравословно, присъстваше в моята кухня – „здравословна“ кафява захар, „здравословни“ пълнозърнести брашна, „здравословни“ обезмаслени млечни продукти, диетични продукти. Бях станала почти вегетарианка, избягвах месо под всякаква форма, консумирах огромни количества плодове и много зърнени храни – типичната високо въглехидратна диета.
Какво те накара да се откажеш от нея?
Всъщност желанието ми за външна промяна ме накара да стигна до раздялата със захарта в повечето ѝ форми. В началото ме водеха чисто естетически причини. Впоследствие започнах да навлизам по-дълбоко в материята и да се радвам на здравословни ползи, тонус и енергия.
Разкажи за създаването на блога “No Sugar”?
“No Sugar” се случи на шега. В търсенето и лутането ми към “по-изчистен” начин на живот започнах смело да експериментирам в кухнята. Дотогава не си представях, че един домашен сладкиш може да се случи без две чаши захар и чаша бяло брашно. Започнах да експериментирам, да търся и да пробвам. И тогава пред мен се откри една нова вселена от продукти, богати на вкусове, аромати, цветове, контрасти и текстури, с които започнах да играя. И тогава реших, че това не може да е само моя тайна, трябва да я споделя…
Кое е най-трудното, с което трябва да се справим при отказването от захарта и има ли период на адаптация?
Има период на адаптация, да. Тъй като и захарта и зърнените продукти като цяло действат пристрастяващо. Трябва да мине време, за да се отървем от тази заблуда и да вникнем сериозно в проблема.. Парадокс е, но колкото повече захар приемаме, толкова повече захар иска мозъкът ни. Завъртаме се в порочен кръг, от който няма измъкване. Захарта пристрастява. В нея няма нищо ценно – единствено празни калории и нищо друго.
Тя действа като наркотик, защото освобождава вълна от положителни емоции, свързани с изцяло химична реакция, която се случва в мозъка ни при консумация на сладко. Именно това омайващо чувство ни пристрастява и ни кара да искаме още и още.
Като цяло, за да се справим с този проблем, на първо време е добре откpовено да си отговоpим на въпpоса: здравословни ли са количествата захар, които приемаме?
Как една жена да убеди мъжа си, че ВМНВХ (високо мазнино ниско въглехидратно хранене) е нещо вкусно?
Мисля, че не е нужно. Повечето мъже, мисля, обичат да хапват вкусно, а ВМНВХ е точно това: вкусно приготвени месо, яйца, риби и морски деликатеси, богати и pазнообpазни салати… без ограничиния! Необходимо е обаче да забравят за хляба, картофите и бирата, затова пък пържоли са позволени на корем 😉
Как да научим детето си, че вкъщи е по-вкусно?
С постоянно говорене, с постоянни обяснения. Имах периоди, в които наистина исках да се откажа. Да захвърля всичко и да купя за закуска баничка от магазина. Моят син е на 9 години – минали сме и през етапите на детската площадка, където всички деца хрускат снакс, и през периодите на рекламното облъчване с модерни храни в лъскави опаковки, и през училищното хранене, приготвяне на кутии с храна и т.н. Не съм крайна и не забранявам почти нищо, но след години свободно говорене за храната вкъщи вече виждам резултата – едно осъзнато момче, което прави правилния избор с храната си и рядко си позволява да вземе чипс, защото знае какво има в него.
Смяташ ли, че промяната в храненето в училищата и детските градини е важна? И как би се отразило това на децата?
Важно е, защото децата прекарват голяма част от деня си в тези заведения. Когато храната, която се предлага там, е с лошо качество, несъответстваща на нуждите им, детето привиква към тези вкусове и започва да вярва, че това е нормалната кухня, която е редно да следва. Вкусът се възпитава, а това става бавно. И тук е важен както примерът в семейството, така и примерът, който дават институциите със съответните наредби и контролът по спазването им. Промяната се случва с промяна на хранителните навици в семейството , с личния пример и с помощ от институциите. Всичко е важно. Получава се, когато детето се поощрява да открива нови вкусове, да експериментира, да има избор, да избира и приготвя някои неща само… Именно и това е една от доброволческите ми дейности – доброволец съм във фондация „За храната“. Вдъхновени сме от децата и вярваме, че всяко дете има право да знае как да се храни, да знае повече за храната и да има достъп до чиста и истинска храна. Основна цел на фондацията е популяризиране и обогатяване на познанията по природосъобразно хранене за деца, родители и всеки, който пряко или косвено е свързан с храненето на децата. 
Как да не се изкуши човек? Влизайки в блога, се сблъскваме с всякакви вкусотии, коя от коя по-привлекателна, но всичко изглежда така, като че съдъpжа захар. Така ли е в действителност?
В рецептите си използвам изцяло естествени продукти. Не робувам на модерни подсладители, въпреки, че съм изкушена, когато имам шанс да опитам нещо ново. Вкусът се възпитава, усещането за сладост също. Сладкият вкус от технологично приготвените храни (сладкиши, вафли, мюслита, торти, пасти…), направени с рафинирана захар, доминира над ароматите. Именно към този агресивен сладък вкус се привързваме и искаме още и още. Неслучайно и децата са пристрастени към всякакви десерти в лъскави опаковки.
Използвам хубави пълномаслени продукти, също и храни, богати на фибри. Те са с наситен вкус и аромат и с нисък гликемичен индекс. За сравнение: захарта изстрелва кръвната ни захар в небесата и единственото, което може да постигне, е постоянно да поражда желанието за още и още сладко. Използвайки храни, богати на фибри, ние понижаваме общото количество въглехидрати в готовия продукт – такива са свойствата на естествените продукти. При захарта това е невъзможно.
Можем ли да се храним по този начин с малък бюджет?
ВМНВХ търпи много вариации и всеки, който го следва, би могъл да го нагоди към своите нужди и предпочитания. В основата му са месо, яйца, риба, пресни зеленчуци и зеленолистни, ядки, растителни мазнини – зехтин, маслини, авокадо, цялата гама от кокосови и какаови продукти, както и богат набор от животински мазнини. Привилегировани сме, защото пазарът буквално прелива от вкусни сезонни зеленчуци – тиквички, зеле, чушки, зелен боб, свежи зелени подправки, различни видове гъби, домати и краставички, които сега са в сезон и са на съвсем разумни цени. Месото не е задължително, нито е нужно всеки път да вечеряме стекJ Напълно в реда на нещата е да се избират по-бюджетни парчета месо, които, приготвени с въображение, са вкусни и питателни. Органното месо също е добре дошло в този начин на хранене, то е с невисока цена. Яйцата – тази съвършена храна – могат да се намерят навсякъде и са изключително бюджетни. Ако имате късмет, ще намеpите домашни яйца и ще си осигурите още по-добро количество омега-3 мастни киселини и витамин Д. Ядките… Не е необходимо да се залита към модерния асоpтимен, напълно достатъчно е да се консумират родни орехи, лешници, бадеми, дори и фъстъци. Млечните продукти не са задължителни за режима, но ако ги обичате, избирайте масло, пълномаслени сирена, кашкавали и сметана. Изобщо не е необходимо да се търсят модерни храни, освен ако не искате да опитате нещо ново.
Как виждаш „No Sugar” след 10 години?
Нямам някаква конкретна идея. “No Sugar” се роди в желанието ми да споделям опит и вдъхновение. Аз нямам комерсиални цели. Не изготвям хранителни режими, не консултирам хора как да отслабнат, в “No Sugar” споделям единствено и само моя личен опит в търсене на добра храна – през моя поглед. Не търся изгода или печалба. На мнение съм, че когато правиш нещо с душа и сърце и в него се прокрадне идеята за печалба, нещото неминуемо спира да бъде истинско и губи много от чаpа си. Въпреки горното, в края на годината ще излезе от печат книга на “No Sugar”. Това всъщност е естественото продължение на желанието на моите последователи: книга с най-добрите десерти на “No Sugar”. Надявам се тя да има успех и да е полезна, а кой знае, – може да последва и друга такава – с основни ястия. 🙂
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Даниела Личева
