Димитър Шопов – носител на наградата БАЗА през 2016 г., работи в широк спектър от дисциплини: визуални изкуства, кино, театър и литература. Димитър посвещава 10 години на изследвания върху живота и творчеството на българския художник Милош Гавазов – герой, измислен от художника. Проектът му е номиниран за награда „Руф“. Шопов е основател на Следдипломното училище за невежество и автор на легендарната творба „Молотов коктейл“. Срещаме се с него в последните дни от изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив“, която може да бъде посетена до 30 август в SARIEV Contemporary, Данчoвата къща и галерия Cu29.
Здравей, Димитър. Срещаме се в контекста на изложбата ФОН: „Млади автори от Пловдив“. На какво са посветени представените от вас проекти в изложбата?
Привет! Моята изложба е посветена на децата, които избраха да живеят в България.
Във видео към изложбата разказвате за картинките на коли от дъвки, които се превръщат в платна, тениски и различни артикули. Защо избра колите?
Защото без тях не можем…
Ти ли избираш обектите, или те те откриват?
Ето така ще отговоря: Пак ми се ходи на море… Или някъде в Гърция… Или на планина… Или да не го мисля… Ето, изложих обектите на моите желания… И сега трябва нещо да се направи…
Многократно си рисувал снимки, за които споменаваш, че създаваш по спомен. Сантиментален ли си?
А тук прилагам следния отговор: Утре трябва да ходя да кося една ливада… По принцип много ме мързи… Все пак с бензинова косачка ще кося, не е чак толкова много работа. Да очистиш двора на къщата от плевели е като да си припомниш как е изглеждал същият този двор преди /лани/. Сега, че ми се отваря тази работа, прави ли ме сантиментален – прави ме, разбира се. Да няма да оставим да буреняса дворът, я!
Колко важно е въображението в света на съвременния артист? Изобщо, има ли големи теми, които се открояват за теб?
А, вечерта ще играем федербал… След 9 ч. е много приятно, щото леко подухва… И затова слагаме за баланс 2 стотинки в ракетката. Параболата тогава е неимоверно голяма и лети сравнително дълго във въздуха… Имаш поне две секунди, време, в което да си погледнеш телефона, да си изпукаш врата, или да се почешеш от някой комар… Какво нещо са 2 стотинки, а? Просто трябват си пари понякога… Темата за парите в изкуството ми е интересна… Прилича ми на някаква игра … Проектите, галериите, кураторите, колекционерите, панаирите, артистите.
Коя е пресечната точка между теб и другите автори в изложбата?
Всички сме граждани на Република България… мисля към края на месеца все пак да направим една Рила с приятели
Какво се случва с Гавазов? Предстои ли да открием още изненадващи истории от неговата биография?
Животът е наистина прекрасен, обичам го! Това само в случай, че от време на време страдаме, нали… Време е за един сериал.
Защо те виждаме рядко в кадър? Важно ли е съвременният артист да бъде разпознаваем със своето лице?
Вчера ходих на Гребната база да чопля семки и да се видя с една колежка от работата… Говорихме за изкуство… Вечерта След 9 ч., естествено, когато леко подухва… Семките се оказаха леко престояли… Почоплихме малко, и се прибрахме с пълен пакет, който попътно си го пробутвахме… А колко хубаво би могло да бъде, ако бяха няк’ви яки семки наистина. Тогава щяхме да изпаднем в онази балканска идилия, в която всеки притихва, чопли, замисля се или спира да мисли… Щяхме да си отговаряме със закъснение на въпроси, отдавна зададени и вече забравени от събеседника… Няма как да разпознаеш яките семки, докато не ги изчоплиш… А иначе визуалните артисти се разпознават по нещата, които изработват, си мисля…
Какво е лицето на Пловдив през лятото? Кои са интересните места в града по това време?
Имам страхотен диван в ателието… И вентилатор.
Благодарим ти!
И аз благодаря!
Автор: Александра Иванчева
Снимки: Мария Джелебова
