Един понеделник през април и едно интервю с талантливата Елена Николай, която съвсем скоро представи първата си книга „Поглед“. Намираме я на дъното на чаша кафе, а за книгата си тя разказва, че е писана цял живот и няколко месеца. В нея побира всичко, което не иска да изрече на глас, но ние сме готови да чуем…И да прочетем.
Здравей, Ели! Къде те намираме?
На дъното на чаша кафе. В подредено-разхвърляна стая. Без лек махмурлук. Светът продължава да се върти, въпреки че не съм го молил(а?).
Поводът за това ни интервю не е музикален за пръв път, а е литературен! Съвсем скоро излезе твоята дебютна книга – „Поглед“, която нямаме търпение да разтворим. Сподели ни малко повече за нея…
Книга за хора, които се давят, но отказват да потънат. Приятели, които стават призраци. Любов, която прилича на удавник, вкопчен в шията ти. „Поглед“ е за тези, които обичат грешните хора по най-правилния начин.
Как се роди идеята за „Поглед“ и какво е побрано в нея?
Роди се след поредния разговор с най-любимия ми събеседник – аз самата. От изречения, писани в три сутринта, с напукани устни, изморени чувства и налудничави мисли. Побрано е всичко, което не исках да изрека на глас.
Колко време ти отне написването?
Цял живот. И няколко месеца.
Труден процес ли е книгоиздаването и разкажи малко повече за процеса по публикуване на една книга?
Книгоиздаването е като махмурлук. Започваш с ентусиазъм, завършваш с въпроса „Защо го направих?“ Поне така съм чувала. В този случай, мога само да разкажа, че всичко се случи по време на един приятно овкусен с уиски полет до Барселона. По някаква нелепа случайност мястото ми беше точно до това на Дани Радичков. Е, направихме го.
Коя е личната история, която ти е повлияла най-сериозно в творческия процес?
Няма нищо лично в творчеството, иначе щяха да се верни слуховете, че съм сто процентов егоист.
Откъде можем да купим книгата и кои са хората, на които ще благодариш за помощта по пътя към издаването?
Книгата е там, където я намерите. В книжарници, в ONE BOOK bookstore, в чужди раници, в леглото на бившите ми. Благодаря на себе си, на Дани Радичков и издателство “НИКЕ”, на търпението на майка ми, на взискателността на сестра ми, на липсата на лошото момче на Българската анимация Николай Тодоров (баща ми).
Как преминава един твой ден?
Събуждам се. Опитвам се да бъда нормален човек. Провалям се. Продължавам.
Все още ли си абсолютна „рокендрол“ фурия, която се включва активно в нощния живот на София или си си дала малко почивка?
Рокендролът е само твой, дори когато миеш чинии. Дала съм почивка на нощния живот от мен.
Какво да очакваме музикално от група IVA занапред?
Очаквайте смели решения.
И не на последно място – за какво мечтаеш сега?
За тишина.
