„Помня моментa, в който я видях и докоснах за първи път, до части от секундата. Помня каква беше на допир, колко беше топличка и нежна, изражението й…“
Червена, черна, кестенява или розова, тя е нежната половинка на Мартен Роберто и е олицетворение на стила и красотата. Позитивна и отдадена на семейството, днес тя ни разказва за нейната гордост – Франки. Какво е да си майка и какви са ù първите преживявания с прекрасната ù дъщеричка – вижте сами.
Здравей, Джули. Как започва един твой ден?
Привет.:) Често започва по един прекрасен начин – с боен вик „Мамоо!“. Имаме късмет тя да не е от най-ранобудните и често да си поспива след нас. Независимо кой ще стане пръв, сутрините ни винаги започват с много любов и усмивки.
Следват обичайните за повечето майки неща – сутрешен тоалет и закуска за малката, после кафе и душ за мен. След това двете заедно се подготвяме за работа. Тя участва активно във всичко – спорим защо не може да си слага спирала, дали я харесвам с червило, опитвам се да я накарам да не ме реше, когато аз вече съм си прибрала косата в кок, или се гоним из спалнята, защото тя държи да избере какво ще облека. Старая се да се забавлявам с нея във всеки един момент.
В първите три години тя не бе приета в ясла и се наложи да наемем леля, която да ни помага през деня. След като дойде „наш’то Нене“, всички тръгваме по задачите си.
Какво се промени, откакто в живота ви се появи Франки и как се почувства, когато я видя за първи път?
Абсолютно всичко! Почти няма общо с преди, но е в пъти по-прекрасно! Често се чудим:
„Добре, какво правехме тогава в неделя следобед? Какво сме правили с толкова свободно време за нас?“. Истината е, че не помним, защото това време е било… пропиляно… Сега всеки момент е изпълнен със смисъл, емоция и спомен.
Може ли да те върнем назад във времето, за да ни разкажеш как протече бременността ти?
Беше перфектната бременност! По никакъв начин не се чувствах по-различно, нямах никакъв дискомфорт. Работих и пътувах до последно. В първите два месеца доста ми се спеше и слава богу, това беше единственият дискомфорт, който усещах. Чувствах се прекрасно, стараех се да не се вманиачавам на тема „аз съм бременна“, и точно тогава се научих да „чувам“ тялото си. Абсолютно се водех по него и това, което ми „казваше“. Например спря да ми се яде червено месо, видът на пържоли и кайма изобщо не ме привличаше. Хубавото на бременността ми беше, че голяма част беше в топлите месеци и премина предимно в консумация на плодове и кисело мляко. Пъпеш, кайсии и кисело мляко във всякакви варианти бяха ежедневното ми меню. Сега това са три от най-любимите храни на Франки. Не си позволявах бира и вино, въпреки че знам, че в минимални количества са разрешени, но имаше един период – около 6-7 месец, в който глътка бира ми беше по-сладка от шоколад. 🙂
Като цяло бременността е период, в който можеш да разбереш доста за себе си и за тялото си.
Кое беше първото забавно нещо, което ти се случи с нея?
Аз съм постоянно с нея от ден първи. Единствено в офиса съм сама, въпреки че имаше период, в който беше и там. Смешните ситуации с нея са постоянно, буквално, особено откакто говори.
Все си казвам, че ще започна да ù записвам бисерите, и не го правя. Тя брои и знае цветовете на английски, държи всичко да е „пенк“ (pink), слуша Justin Bieber и Ed Sheeran, въпреки че наай-любимото ù парче е All about that bass и знае почти целия текст. Обича да се гримира, държи сама да си избира дрехите, предпочита рокли, по възможност розови. Елза от „Замръзналото кралство“ е нейният идол… Тя е една истинска дама в 95-сантиметрово тяло.
Чувствала ли си се неуверена в действията си като майка?
Естествено. И продължавам. За мен най-трудното от ден първи до момента е сама да преценя кое е правилно и кое не. Особено сега, когато тя е във възраст, в която се опитва да се налага, тръшка се и като цяло изпадаме в… нека ги наречем „спорове“.:)
Според теб има ли такова нещо като „бебешки пубертет“?
Има, със сигурност. Боря се с него в последната година. Откакто тя започна да говори свободно и да разсъждава самостоятелно в последните 6 месеца, и нещата се задълбочиха. Мога да кажа, че минахме пика на скандалите… има периоди, в които просто „превключва“ и не е моето дете. Звучи крайно, но съм сигурна, че всяка майка знае за какво става въпрос. Влагам усилия да остана спокойна и уравновесена, да я разсея в мига на емоционалност и след като се успокои, говоря с нея и се обясняваме. Когато се разберем, я карам да повтаря какво сме се разбрали, какво е направила, защо е лошо, защо не трябва да се прави. И така, до следващия път, който не е много след това.:)
Кога ти беше по-лесно с Франки – сега, или когато беше бебе?
Това е въпрос, над който често се замислям. Смятам, че всяка възраст си има своите плюсове и минуси. Сега комуникираме, правим всичко заедно, казва ми „обичам те“, но пък тогава можеше да я намериш, където си я оставил, което в един момент разбираш, че не е за подценяване.:) Не мисля, че има лесен момент, особено с първо дете. И ти като родител се сблъскваш с всичко за първи път.
Какво обича да си похапва?
Краставици, кашкавал, пъпеш, кисело мляко и… кюфтета! Много се боря да яде разнообразна храна, но не ми се получава. Аз обожавам да готвя, колекционирам книги с рецепти, търся, чета много, експериментирам, а откакто я има нея, се старая всяка рецепта да е пригодена и към нейния вкус. Уви, неуспешно в 99% от случаите. Знам, че всички деца минават през такива периоди, и се старая да не се напрягам особено…
На какво си играете?
Всеки ден след работа се старая да ù отделям поне по час само за нея. Често купувам боички, пастели, пластелин, пъзели, книги, и я изненадвам. Старая се да я разнообразявам, а с това да се забавлявам и аз. Рисуваме с пръсти, гримирам я с боички, а най-големият ми „автогол“ бяха едни флумастери за рисуване по стъкло… смятах, че „почистването е лесно като детска игра“… Е, познайте дали беше! (смее се)
Имат ли си време с тате?
Имат, разбира се. Гледаме я сами и когато не сме на работа или сме тримата заедно, или е с някого от нас.
На теб остава ли ти време да се глезиш и с какво?
Ако говорим за детето и грижата около него, с времето – все повече, да. Тя става все по-самостоятелна. Успява да си играе сама, вече влиза и в периода, в който търси комуникация и с други деца.
Виж, вече що се отнася до съчетанието работа и дете… нещата със свободното време стоят по друг начин.:)
За какво мечтаеш?
Мечтая да успея да възпитам един добър човек, който да умее да оценява нещата от живота и да се радва на малките неща.
Пожелай ни нещо.
Желая ви много здраве, на първо място, защото това е най-важното! Желая ви много деца, защото те ни „отварят очите“ за истинските неща в живота. Онези, малките моменти – усмивки, кадри, които не говорят, а „крещят“ и оставят следа за цял живот.
Статията може да прочетете и в списание „PregnancyDiary“ в броя, който ще излезе на 2 октомври.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Соня Тракийска
