Радина е красиво и естествено момиче, което не крие какво мисли. Срещаме ви с нея, защото я харесахме още в мига, когато я видяхме по телевизията в ролята на д-р Биляна Захариева. Сега обаче можем да споделим, че истинското ѝ аз е още по-красиво. Няма да я видите в новия сезон на „Откраднат живот“, но можете да я гледате в 10 театрални постановки, в които играе в момента. А понеже страшно обича работата си, дори се подготвя за участието си в още една – 11-та! Яко, нали?
Намираме се в конна база “Ниеса“, защото Радина сподели, че мечтае да се снима с коне, а ние обичаме да сбъдваме мечти. Затова ѝ подарявме това преживяване, към което вие можете да се почувствате съпричастни чрез обектива на Соня Тракийска. След като се насладихме на срещата с тези така грациозни висши същества, сядаме и започваме дълъг разговор за живота, работата и мечтите. Накрая доволни и щастливи се разделяме и оставаме с най-добри чувства и с обещание за нови срещи. Радина е първична, искрена, не се притеснява да показва чувствата си. Обича да дарява любов и усмивки, още повече когато ѝ отвръщат със същото. А ние я определяме като волна птица, защото тя ни показа, че най-важното е да се чувстваме свободни, както птиците, които летят на юг. Повече няма да говорим за нея, а ще ви оставим сами да се потопите в преживяването Радина Думанян.
Оприличаваш ли се по нещо с героинята Биляна Захариева?
Сигурно има нещо, но аз не го виждам. По-скоро намирам съвсем осезаеми отлики. Приликите са видими само за хората, които ме познават. Много често зрителите си мислят, че ние сме като героите, в които се превъплъщаваме, но не е така. Коренно различни сме в повечето случаи. Когато подхождам към нов персонаж, си правя нещо като схема в главата – по какво се различаваме и къде са ни допирните точки, след което се старая да засиля отликите. Ако аз съм по-енергичен човек и по-екстровертен тип, а персонажът ми е по-меланхоничен и интровертен, гледам да акцентирам именно на тези черти в характера на персонажа – доколкото е възможно.
Кое е най-трудното нещо в една актьорска игра?
Всичко е трудно! Ако някой си мисли, че актьорството е много лесно, мога да му… бия два шамара, за да дойде на себе си! (Смее се.) Но много често изглежда така. Една от причините е, че добрите актьори създават лъжовното усещане у зрителя , че „и той го може“. Друга причина може да бъде, че самите актьори понякога профанизират това, което правят… Във всяка професия си има хора, които не полагат достатъчно труд и други, които се отнасят много сериозно към работата си и полагат огромни усилия, за да стават нещата както трябва.
Всичко е трудно. От това да се събудиш сутрин и тялото да е във физическа форма – до това да отидеш в театъра в 18.00 часа и стопроцентово да си на вълна „представление“. В момента участвам в 10 различни спектакъла. Всяка вечер играя различен персонаж. Репетирам 11-та роля в момента, и всичко ми коства големи усилия, защото трябва да съм адекватна във всяко едно представление. Винаги трябва да съм съсредоточена в това кой човек съм днес на репетицията, кого ще играя довечера на представлението и между другото, но най-важното – кой човек съм всъщност.
Признвам, че не ми е лесно, заради прехода, който се налага да правя, преминавайки от един спектакъл – към друг. В този смисъл въпросът не е просто да изиграеш представлението добре, с енергия и хъс, а в крайна сметка и да съхраниш себе си. Чисто физически се изморявам от пътуването София-Пловдив и обратно, защото играя и репетирам и в двата града. Опитвам се някак да намеря и лично време. Няма лесно! 🙂
Как предизвикваш себе си?
Ооо…непрекъсното се предизвиквам. Достатъчно е само нещо да ми е интересно. Имам ли интерес към нещо, независимо какво е то, предизвикателството е налице. Може да не го умея, да не съм го правила, но веднага нещо пламва в мен. Ако мога, още утре ще отида на урок по грънчарство, например. Сигурно ще ми е трудно да се организирам по отношение на времето, но ще намеря начин. Понякога и финансите могат да са проблем, защото всяко хоби струва пари.
Кое е последното нещо, с което се предизвика?
Последното нещо, с което съм се предизвикала, е сърфът. Лятото имах възможността да прекарам доста време на морето. Сърфът беше едно от нещата, които много исках да опитам. Опитах… и ще опитам пак! Хареса ми, като изключим страха ми от вода. (Смее се.) Няма да говоря повече, защото според мен съм пълен провал, обаче няма да се откажа.
По отношение на работата: всяка една репетиция и роля са предизвикателство. Такъв е характерът на актьорската професия. Днес трябва да бъде по-добре от вчера. Това са летви, които сам вдигаш.
Ценим ли истинското изкуство в България?
Аз го ценя, защото се чувствам част от него. Има хора, за които всичко българско, което се прави, е отвратително и не струва, дори е нещо срамно. Не ми харесва да чувам подобни обобщения. Не може да твърдиш, че актьорите „наиграват“, а да си посетил две постановки в последните 10 години. Смешно е… Работя за хората, които искат да виждат хубави неща и се старая това, което правя, да е добро и безкомпромисно. Къде се получава, къде не, но винаги го имам като задача в главата си.
В България също има много талантливи хора, които имат какво да покажат. Независимо от факта, че все още не можем да стигнем телевизионните сериали и филми, които HBO и NETFLIX бълват, просто защото нямаме техните средства, това не означава, че трябва да се откажем от създаването на наши продукти. Вярвам, че самият стремеж към тези стандарти, един ден ще доведе до реални възможности, които ще ни помогнат да се надскочим и да отидем далеч напред.
Имаш ли любима роля на театралната сцена?
Любима винаги ще ми бъде първата голяма роля в театъра – Матилда от „Чиста къща“ (реж. Иван Урумов, ДТ Пловдив) и ролите ми в последното представление, което изкарахме в Театър 199 – „Хаос“ с Елена Атанасова и Йоана Буковска-Давидова.
Каква роля би искала да изиграеш, но не си изиграла досега?
В настоящия момент нямам някаква конкретна роля, която искам да изиграя. Преди казвах, че много искам да изиграя Медея, сега искам нещо, което да е изненада и за мен самата. Искам работа с добри в своята цялост текстове. Ролята я правите заедно с режисьора, разбира се, но текстът е канавата, върху която се работи. Мечтая за добър процес, какъвто беше последният – работата ни с Марий Росен в постановката “Хаос“.
С кои твои колеги постигаш перфектно сценично партньорство?
С Елена и Йоана като че ли най-бързо ни се получава. Не знам, там е някаква магия, не мога да си го обясня. Може би защото сме твърде близки в личен план.
Но искам да те уверя, че такива резултати постигам и с всички колеги в нашия театър в Пловдив. Там екипът е изключително единен и всеотдаен. Затова и много режисьори идват да поставят при нас. Нещо повече, гост актьори след това са искали да станат част от трупата. Истината е, че сме силно предпочитана екипна дестинация.
Как си почиваш?
(Смее се.) Ами… спя много, когато имам възможност.
Освен хобитата (вече споменах за тях) и готвенето, с което обичам да се занимавам, често се „изключвам“ от хората. Понякога комуникацията с тях ме изморява повече, отколкото ме зарежда, затова се изолирам вкъщи, иначе не бих могла да си почина.
Какво обичаш да си похапваш?
Всичко!
Слушам тялото си, какво му се яде, и му го давам. Понякога сутрин се събуждам с мисълта за конкретна храна, ставам и си я приготвям. Ето, сега вкъщи ме чака тирамису, което аз съм правила. Много е вкусно, разкошно, сладко и… е време за минутка реклама! (Смее се.)
Твоето кулинарно постижение, с което се гордееш най-много?
Ооо, много яйца със захар имам да разбия, докато стане дума за „постижения“. Но мога да ти споделя за най-големия ми провал, който беше преди няколко дни… Скоро излизахме с Весела Бабинова и неизбежно отворихме темата с кулинарията. Само си спомням думичката „милфьой“ в разговора …Прибрах се… Започнах… Беше пълен провал, ама пъ-лен! Дори не разбрах къде сбърках, защото всичко беше ужасно. Изхвърлих го. Мисля, че чукнах кулинарното дъно. (Смее се.)
Кога за последно се смя?
Днес – цял ден! (Смее се.)
Преди няколко дни ходих на стендъп комедия, от която бях много приятно изненадана.
Опиши се с една дума!
Мушама… (Смее се.) Шегувам се! Не мога да се описвам.
*Специални благодарности на конна база „Ниеса“ за гостоприемството!
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Фотограф: Sonya La Mar
Грим: Анна Рангелова
