Нейното най-голямо вдъхновение е танцът и го носи дълбоко в себе си. Тя е не само прекрасен артистист, но и режисьор, чиито творби разкриват дълбоки въпроси за идентичността, миграцията и женствеността. Нейната работа е удостоена с престижни награди и номинации, а представленията ѝ, като „Dance Umbrella“ в Лондон и „ImPulsTanz“ във Виена, се играят на световна сцена. Тя е Стефани Ханджийска и успешно продължава да изразява своята уникална перспектива чрез танца. Днес е тук, за да ни сподели за представлението „84 разговора“ и какво можем да очакваме от него.
В представлението „84 разговора“ изследвате пазара и танцовия труд. Освен това го наричате „танцово шоу“. Какво ви вдъхнови да го създадете и с какво ви провокира точно тази тема?
„84 разговора“ е представление с много кураж. В него обсъждаме един огромен фактор в нашето ежедневие – капитализма, който постоянно се забързва и който служи като музика, на която всички ние ритмично танцуваме живота си. Темата е навсякъде около нас и много артисти са гласни по нея в личните си профили и в социалните мрежи. Тогава защо да не я обсъдим и на сцената?
Каква се оказва, че е връзката между пазара и танцовия труд?
Заповядайте да гледате спектакъла на 18 май от 17,00 ч. на Сцена Дерида, за да разберете
Каква реакция очаквате от аудиторията във връзка с неудобните въпроси, които поставяте за капитализма?
Аудиторията на „84 разговора“ винаги е много ангажирана!
Хората залагат, обсъждат, купуват и продават танц – за нас е истински празник да провеждаме това представление.
Какво се надявате зрителите да изпитат и изживеят, като гледат „84 разговора“?
Надявам се хората да се забавляват и да си зададат тайничко въпроса: „Има ли и друг начин?“
Какви трудности срещнахте при създаването на този проект и как ги преодоляхте?
„84 разговора“ претърпя много трудности в ранните години на своето съществуване. Всъщност, премиерата на спектакъла беше на 11юни 2021г., с моя скъп колега Коста Каракашян, чиято роля по-късно пое Нели Георгиева. Ковид сложи много бариери пред спектакъла, но това не спря живота му. Радваме се, че продължаваме да споделяме това шоу и неговите пиперливи, нефилтрирани въпроси за битието с публиката на фестивали като Антистатик и Resolution festival в Лондон.
Как ви помага танца в това да изразите собствените си мисли относно две толкова комплексни теми като труд и капитализъм?
Танцът е най-невероятното изразно средство за комплексни, тежки теми. Той внася цвят, ритъм, красота и освен това притежава невероятно чувство за хумор. Препоръчано.
Каква е връзката между личните истории и танцовите фантазии, които предлагате с този проект?
Мисля, че личните истории захранват танцовите фантазии. Тоест, това, което ни липсва в личните ни истории, оркестрира нашите фантазии.
Каква е значимостта на числото „84“ в контекста на заглавието на представлението?
84 e броят на „студените“ обаждания, които са нужни за откриването на потенциален клиент, който в последствие ще осъществи покупка в сферата на корпоративните продажби. През 2020-а, когато танцовата икономика беше напълно спряла в началната вълна на вируса, временно работех за една фирма за имоти и осъществявах такива „студени“ обаждания.
Беше ми изключително скучно да си говоря за имоти и имотния пазар с хората, затова си изградих фантазия как им се обаждам да им продавам танц и идеята за невероятно интересно танцово представление.
Какво е вашето следващо предизвикателство или проект след успешното представяне на „84 разговора“?
В момента съм в творческа почивка с неопределена дължина след премиерата на последния ми спектакъл „Заек“. Това е част от моят бунт срещу капитализма и култа към свръх-продуктивността, в който бях верен служител през последните 14 години. Страхотно е.
Пожелавам на всички зрители да открият сладостта на почивката, размисъла и простите радости от живота.
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Снимки: Никола Гюлмезов
