Чувството да допринесеш за щастието на друго живо същество, независимо какво е то, е безценно. Днес разговорът ни е с една всеотдайна жена, която се е посветила на благородната кауза чрез фондация „Шаро“ да намира дом, топлина, внимание и семейство на бездомни и изоставени животни. За нея да променя съдбите на тези същества означава много повече от всичко материално, то ѝ дава сили, кураж и удовлетворение, което не може да получи никъде другаде. За всички препятствия по този път, за огромните усилия и труд ще научим от самата нея сега – Вероника разказва…
Здравей, Вероника! Представи ни се така, както би се представила на едно дете…
Здравей, Цвети, благодаря ти за поканата. Казвам се Вероника или, както хората, които ме познават, ме наричат – Рони Шаро.
Най-просто казано: аз си работя хобито – толкова много обичам животните, че реших да съчетая полезното с приятното. За да постигна това, започнах да се занимавам със спасяване и задомяване на кучета и котки.
Къде те намираме в момента…
Както обикновено, хващате ме в колата. От сутрин до вечер имам ангажименти, свързани с фондацията и животните.
С какво се занимаваш?
Основно с животинките и с магазина на фондацията.
Как преминава един твой ден?
Ставам към 8.30 ч. и се заемам да пусна постове и сторита в социалните мрежи.
След това разпределяме задачите с Деница (моята помощничка в онлайн зоомагазина ни), какви заявки има за пускане, какви доставки имаме за деня, и т.н.
После отговарям на имейли и съобщения във ФБ и Инстаграм, и така почти до обяд. След „оперативката“ отивам до склада и започвам да приготвям поръчките за изпращане и разнос, тъй като за София ги доставям лично аз до клиентите ни. След което идва ред и на „турнето“ из софийските улици и квартали. Ако в същия ден няма кученца за клиника, ваксини, обезпаразитяване, или да се носи храна по приемните домове, хотели или в обектите ни за настаняване, приключвам към 18 ч. с повечето задачки. За финал, минавам през офис на куриер и пускам пратките за провинцията. Към 19 ч. с моя приятел се отправяме към залата за спорт и така – до 20.30 ч . Прибираме се, готвим, вечеряме и си наваксваме с работата – той с неговата, аз с административната част на моята. А това често продължава до 1-2 часа през нощта…
Ние знаем, че грижата за бездомните животни заема важна част от твоя живот, иска ни се да ни споделиш как започна всичко…
Това е изключително интересна история. Не беше планирано изобщо. Имахме кученце, Джак Ръсел, Кирчо, който заемаше важно място в живота ни. Митко (моят приятел и съмишленик в каузата) реши да ни направи един стикер за колата, на който вместо Baby on board, пишеше: Jack on board. Похвалих се аз в една фен група на породата във ФБ и хората полудяха по него. Всички искаха, и така продадохме над 400 стикера за няма и две седмици. Понеже паричките, които изкарахме, не бяха планирани, решихме да ги дарим за животинки в нужда. Така, на случаен принцип избрахме най-тъжния пост с апел за храна, напълнихме колата и потеглихме. Не след дълго се озовахме на място, близо до София, където имаше 120 кучета и 22 котки към този момент (2014 г.) Не можахме да повярваме на очите си … Няма да изпадам в подробности, но гледката промени живота ми… Тръгвайки си от това място, аз заплаках… Не можех да спра да мисля за всички тези животинки, затворени там, без право на избор или шанс за дом и семейство. Постепенно започнахме да организираме кампании за набиране на средства за храна, после започнахме да търсим начини за осиновяване, което ни разочарова много, защото разбрахме, че в България не е особено популярно. Така, след година или две неуспешни опити с писане и звънене по телефона, започнахме да пътуваме до Германия почти всеки уикенд, за да ходим по приюти и организации, докато създадем контакт. И стана! Това ни даде шанс да намираме домове и да намалим драстично бройката на събраните животни. И така – до днес.
В разговора ни ми беше казала нещо, което силно ме докосна, а именно, че не може човек да е добър, ако не обича животни. В какво се изразява добрината към тях всъщност?
Според моите разбирания, най-малкото е да не им вредиш. Всеки може да помогне на животинче в беда – да поеме грижата само за едно, докато някоя организация му намери дом. Или просто да осинови, без предразсъдъци за порода, да спаси от улицата една душа и да промени съдбата ѝ. Иначе, най-образно казано, да се грижи за природата, която е и техен, и наш дом, да се отнася с любов и внимание към домашните си любимци или животните, които отглежда за своите нужди, да възпитава децата си в любов към тях, и т.н.
Разказа ни за вашата „бебешка градина“, в която полагате грижи за малки кученца. От какво имат нужда те?
Оооо, това е едно страхотно място, което е обградено с любов и красива природа. Там бебетата са в безопасност, подсигурили сме им комфортни условия на живот, огромен двор за игра, хубава храна и чудесен човек, който да се грижи за тях 24/7.
Моля те, сподели ни малко повече за фондация „Шаро“, как се случи всичко?
Самата фондация беше създаден по неволя, така да се каже. Събирайки средствата за храна и медицински грижи на личната си сметка, един ден НАП почука на вратата ми… Оказа се, че не става точно така. Ама кой да знае. Та, бях „възнаградена“ за усилията си с акт за 5000 лв. + осигуровки и данъци за 5 години назад. Честито на печелившите! Така беше създадена фондация „Шаро“ – за да сме легитимни пред света.
Знаем, че отскоро фондацията разполага и със свой онлайн магазин, а най-доброто и различното от другите магазини за кучешка и котешка храна е, че с всяка покупка от сайта на „Шаро“ човек дарява 100% от печалбата за бездомно животинче. Разкажи ни точно как се случва това?
Много е лесно – пазаруваш познатите ти марки храни, лакомства, аксесоари и всичко, от което се нуждае домашният ти любимец, на атрактивни цени, но печалбата се използва за животните, за които ние се грижим. Ако си от София, даже доставяме до врата. www.shop.sharo.bg
От какво имате нужда, за да помогнете на повече животни и да направите пътя им по-лесен?
Основно от подкрепата и съдействието на хората. Всеки може да помогне финансово, с труд, храна, медикаменти, транспорт, дом (дори и временно), контакти.
Какво е усещането, когато спасиш животинка и видиш, че е в своето приемно семейство или вече е осиновена?
Чувството да допринесеш за щастието на друго живо същество е безценно. Ние променяме съдби, а това дава сили, кураж и удовлетворение, което не можеш да получиш с нищо материално. Истината е, че в очите на спасените ни животинки аз съм лошата. Аз ги возя в кола, водя на ветеринар, който им причинява неща, които не им харесват, къпя ги, давам лекарства, слагам ги в клетки, когато пътуваме и, накрая ги отделям от средата, в която вече са свикнали, и ги качвам на транспорта към новите им домове – все действия, които те не харесват, но ме асоциират само с това.
В предходния разговор си поговорихме, че хора, които нямат възможност да гледат животно за дълго, биха могли поне да бъдат негово приемно семейство до момента, в който се осинови. Моля те да ни споделиш малко повече как се случва това…
Да, това е възможност, която има две ползи. Едната е, че помагаш на едно същество да бъде приучено на домашни навици, да започне да се държи като член на семейството, да свиква с градска среда, деца, други животинки, да разбере какво е да бъдеш обичан. Това впоследствие прави осиновяването много по-лесно, защото много често хората търсят животинче, „готово за употреба“, както аз обичам да се шегувам.
Втората полза от приемната грижа е възможността да „потренирате“ за съжителство с домашен любимец. Много хора искат да си вземат куче или коте, но не са имали никога преди това. Тогава предлагаме опцията да бъдат приемен дом и да видят пряко дали са готови, или не за тази решителна крачка, защото това е сериозен ангажимент, който не всеки осъзнава.
Как да осиновим кученце или котенце от „Шаро“?
Всеки може да се свърже с нас в социалните мрежи или да посети сайта ни: www.sharo.bg , където ще намери форма за кандидатстване. Или просто да ни напише имейл, и ние ще се свържем с него.
И не на последно място: Ако можеше да промениш нещо само с едно свое желание, какво щеше да бъде то?
Пожелавам си да няма нужда от хора като мен!
Фотограф: Кайя Христова
