Включваме се като медийни партньори на един разкошен проект, посветен на присъствието на артистите в социалните мрежи. Доли Манева е негов създател и нямаме търпение да представим първото интервю в този неподправен неин стил, а именно със Симона Халачева…
Разговарям с четирима актьори и един режисьор. Интересувам се от ненатрапчивото присъствие
на актьора в социалните мрежи, от характерния некомерсиален почерк. Говорим си по тази тема –
за сцената, за театъра. Фалшивото пространство. Фалшивите идоли. Суетата. Новият свят. Новото
предизвикателство. Нов бум. А после връщане към старото, дали?! Ще излезем ли от виртуалната
машина невредими? Ще се върнем ли към простата, искрена и честна форма, да сме тук и сега,
сами или заедно, но прямо, в естествена среда. И дали всъщност „всичко си е ок” и те ще ме
опровергаят?
На вашето внимание: Симона Халачева…
Здравей! Радост е за мен. Първо ти благодаря, че се отзова! Ще започнем с банален и скучен въпрос, а по-нататък мисля, че ще стане интересно! Би ли се представила, ти си актриса, фотограф, артист, безспорен естет. Но какво първо би казала за себе си, освен тези неща?
Винаги, когато ме питаха „с какво се занимаваш?“, отговарях „занимавам се с театър“. Много ми беше неудобно да казвам „актриса съм“ – нито имах опит достатъчно, нито имах работно самочувствие, слава богу с годините натрупах по малко и от двете.
Не мога да се нарека и фотограф поради същата тази причина.
Сега всеки втори е актьор, фотограф или писател…
Аз съм Симона, актриса съм, страстно обичам фотографията. Старая се да си правя живота интересен, вълнуващ и леко сложен. Така се чувствам жива.
Говорим си сега с теб, защото ме занимава и интересува твоето присъствие в социалните мрежи. Въобще – какво мислиш за това, разсъждавала ли си по тази тема? Ти стоиш много деликатно в тази виртуална и „отворена” сцена на ФБ-живота ни. Много твои колеги използват пространството за сериозна самореклама. Какво мислиш за това?
Честно казано, нямам време да се занимавам с глупости. Ако ми предстои нещо – изложба или премиера, бих споделила в социалните мрежи, да. Но просто да качвам някакво съдържание с липса на съдържание, no merci!
Не ми е интересно кой колега какъв код за отстъпка рекламира, какви вафли или храна за хамстер. Отваряш профила на някой актьор и се объркваш. Това актьор ли е, смесен магазин ли е, на театър ли да отида или да си купя веро? Но на хората им харесва! Купуват си веро.
Не се ли затворихме прекалено много, споделяме ли все по-трудно, когато не светим в зелено във ФБ? Или ще ме опровергаеш? Как променят социалните мрежи, тези безброй много „чатове”, отношенията ни?
Комуникацията през чатовете е лесна и бърза. Не знам дали ни пречи или ни улеснява. На мен не ми пречи. Всичко, което мога да напиша на някого, мога да го изрека и в очите му.
Много от колегите актьори станаха, така наречените „инфлуенсъри“. Какво е твоето мнение за това? И защо ти избираш по-деликатното присъствие в тази виртуална вихрушка?
Най-вероятно, защото нямат работа, защото изкарват бързи пари, защото им е важно да ги ‘лайкват’. Това говори и за тяхната ниска самооценка.
Аз присъствам „по-деликатно“, както ти казваш, защото все някой трябва да го живее този живот. Това си е ангажимент, който мен чака (смее се).
Страхотен фотограф си? Разкажи ни повече за това? Сега караш своята докторантура или вече финализира и тази стъпка? Какво е общото между актьорството и фотографията? Какво обичаш да снимаш? Снимаш ли твои колеги, портретната фотография интересна ли ти е? Въобще какво мислиш за „виртуалния портрет”, който имаме във ФБ, лицето, с което седим там? Фалшиви ли сме? Все по-трудно ли е да сме себе си?
О, много благодаря! Това е доста субективна оценка, но се радвам, че ти харесва това, което правя. Докторант съм, да. Прекъснах за мъничко, че трябваше да свърша и едни други неща свързани с популацията.
Не търся общото между актьорството и фотографията, по-скоро точно обратното. Може би фотографията ми дава подсъзнателно спокойствие, че съм безсмъртна, а театърът ме кара да се чувствам жива осъзнавайки ясно, че животът има начало, осветление, смях, сълзи, край, затъмнение и аплодисменти.
Обичам истината във фотографията, истината в изкуството. Истината не е задължително да е в реализма. Даже си е майсторство да не е. И за портретната фотография се отнася същото. Когато кажа „фотография“ си представям изображение с някаква художествена стойност, а не профилна снимка във Фейсбук. Не всяка снимка е фотография и не всеки с фотоапарат е фотограф.
А относно „виртуалния портрет“ всеки има право и свободата да прикрива комплексите си и да компенсира някакви липси както си иска. И аз включително. Но в крайна сметка все някой е наясно с истината. Не мисля, че е трудно да сме себе си, но се изисква доза смелост.
Как ти използваш социалните мрежи, имаш ли филтър на нещата, които гледаш в това показно пространство? Разкажи ми какво те вълнува в този особен свят на профили, филтри и маски?
Използвам Facebook за комуникация и да се информирам къде какво се случва в културния живот – изложби, концерти, театър, кино. Instagram предимно за фотография, изкуство, handmade неща. Там съм откривала прекрасни български творци.
А сега разбира се ми разкажи за актьорството? С какво те „дърпа” сцената, какво ти дава/ Какво ти взима?
Актьорството…. хмм. Не обичам да анализирам кое какво ми дава, какво ми взима. Задавам си единствено въпроса „щастлива ли съм?“. Щастлива съм, че това е професията ми. Дори когато съм отчаяна, тъжна, ядосана и не намирам смисъл осъзнавам колко е хубаво, че си късам нервите за нещо, което обичам!
Фейсбук е виртуален свят, Театърът в известна степен е фикция. Кога си позволяваш да си ти Симона, без чужди думи в устата. Пред кого си го позволяваш?
Във всяка една секунда си позволявам да съм Симона, както е казал Оскар Уайлд – „всички останали са заети“. Старая се да съм максимално честна и откровена в комуникацията си с хората и в същото време да бъда деликатна и съобразителна. Сигурно не винаги се получава…(и слава Богу!).
Безкрайно ти благодаря! Кажи ни къде и кога можем да те гледаме? А фотографски – да чакаме ли скорошна изява?!
Все още съм част от трупата на Театър София, нищо ново не ми предстои там в близко бъдеще или поне аз не знам. Играя в момента в 4 представления – „Кашонът“, „Развратникът“, „Госпожа Министершата“ и „Олд Сейбрук и „Последният страстен любовник“. Работя върху две изложби, надявам се, че есента ще мога да покажа нещата, които ми даваха смисъл в професионален план през последните 2 години.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Защо разговарях с актьори? Защото актьорската професия изначално е суетна среда. Но това, което
забелязах е, че гореспоменатите имена използват деликатно тази „сцена”, сякаш оставят
мистиката на актьорското си амплоа и действат пряко, честно, право в целта. Харесвам
небрежното „леко и кротко”, индивидуално и ярко тяхно присъствие, което сякаш
казва – „не се взимайте твърде насериозно“. Крикор Азарян казва: „Не ти си важен, важно е това,
което правиш.” И още нещо много важно, което повтаря на актьорите по време на репетиция: „Не
го издребнявайте!”, което с други думи би звучало като „Не бърборете!“. Следвайте темата,
актьорската задача трябва да ви води! В тази връзка присъствието на петте фигури във ФБ не
„бърбори”, не „занимава” напразно, а небрежно и меко вълнува – Марий с кратки стихови форми,
Александра със своите „разкази от влака” – ей там, по път от София до Шуменския театър, Богдан с
публикациите си за кино, театър, актьорски живот, музика, изкуство и малко футбол. Весела с
хумор и непретенциозност… и Симона със силно естетско чувство, фотография и финес. Представи
ви тях със снимките от профилите им във ФБ и си мисля колко ли профилни снимки трябва ние да
сменим, за да се кротнем. А те седят стабилно, сякаш и петимата са избрали „най-точната”
снимка. Чудя се защо са толкова подходящи техните снимки, техните „профили”. Отговарям си
така, зашото няма фалш, защото не се преструват. Мисълта ми е, че каквото и „да измислят”,
който и Марк да се роди, честното остава честно, цветното-цветно, черно-бялото, черно-бяло.
Това, което е важно остава мярката, собствената преценка и сито, интелигентния почерк и
точния, фин детайл.
Няма страшно! Хората винаги ще търсят един друг и винаги ще са „офлайн”, когато намират
другия! „Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества” – Татяна Лолова
Автор: Доли Манева
