Как започна деня си тази сутрин?
С каква мисъл се събуди?
За какво помечта?
…Или скочи от леглото с телефон в ръка, мислено правейки план как ще събереш всички задачи в работните часове? Да, това е реалността за повечето от нас. Бърза, безпощадна и буквално изцеждаща силите ни. Най-лошото е, че в темпото дори не можем да осъзнаем колко сме изморени, колко сме жадни за почивка и грижа.
Смятам се за огромна късметлийка да работя това, което обичам. Да създавам пространство, където непознати жени да се чувстват приети и разбрани, е отговорност, която приемам с радост. В една от последните ми практики една дама сподели нещо, което разплака всички ни. За първи път от много време тази непозната за мен жена сподели пред 30 други колко ѝ тежи ритъмът на живот в града. Колко е щастлива за всичко, което прави и има, но в същото време как има нужда просто да спре за момент, да помълчи с някого, да се почувства присъстваща в тялото си.
Жените са циклични създания. Телата ни, умовете ни, дори емоциите ни са устроени да се движат в спирала. Ние сме свързани с фазите на природата, колкото и да сме се изолирали от нея. И сега си представи този естествен кръговрат, който има пикове и спадове, моменти на активност и пасивност, сложен в една квадратна кутия, която се движи в права линия. Колко дълго преди кутията да се взриви? Колко можем да издържим да бъдем „успешни“ майки, партньори, дъщери и бизнес дами, без да се погрижим за себе си? Имам чувството, че всяка една от нас постоянно е изправена пред този въпрос-капан.
Колко дълго мога да игнорирам собствените си нужди, преди да избухна?
Разбира се, за да отговоря на този въпрос, трябва да знам какви са нуждите ми. Нуждая ли се от време с други жени, които не ме съдят, анализират и оценяват? Нуждая ли се от няколко минути на ден, в които не трябва да правя нищо? Нуждая ли се да си спомня коя съм аз и защо изобщо полагам толкова усилия?
Моят отговор е категоричен – Да!
Тъжното на това да се опиташ да натикаш кръг в квадратна форма е, че кръгът започва да си мисли, че с него има нещо изначално сбъркано. С други думи, колкото повече се стараем да отговаряме на нуждите на външния свят, толкова повече забравяме колко е прекрасно да си жена. Колко е прекрасно да носиш рокли, да се гримираш и да слагаш бижута. Не за някой друг, а за себе си! Колко е прекрасно да позволяваш на някой да ти помогне с тежките торби, да ти смени гумата, да ти отвори вратата. Колко е прекрасно да изпитваш удоволствие от малките неща!
Силата, магнетичността, привлекателността ни като жени не се крие в перфектната визия, нито в младостта ни, нито в провокативните тоалети. Силата на жената е правопропорционална на способността ѝ да изпитва удоволствие. Колкото повече усилваме способността си да се наслаждаваме на живота, толкова повече поводи за наслада ни дава той.
Знам, че не ми вярваш, затова ти предлагам един прост експеримент. Избери си нещо, което обичаш да правиш – да пиеш кафе сутрин например. През следващата седмица си отделяй поне 15-20 минути и пий сутрешното си кафе с огромна наслада. Купи си хубаво кафе и си позволи да усещаш аромата му, да се наслаждаваш на всяка глътка, да изпитваш удоволствие от това, че правиш нещо съвсем просто за себе си. Повтаряй експеримента в рамките на 7 дни и наблюдавай как нещата около теб постепенно се променят. Сякаш с магическа пръчица някой премахва филтъра на страданието от дните ти.
А ако накрая на експеримента си готова за още техники на насладата, заповядай на едно събитие, специално създадено за жени като теб. Удоволствието е медицина е двуденевен уъркшоп, в който ще изследваме как можем да използваме удовлетворението, за да лекуваме телата си, да манифестираме нови неща в живота си и да преживяваме повече радост от самия факт, че сме живи.
Аз съм готова да изпитвам повече наслада и удоволствие. А ти?
Автор: Симона Димитрова
