При тях е точно така и те са следващите ни талантливи герои. Случайна среща, започнала на покрива благодарение на две момичета, е тяхното начало. Сега те вече са дуото Павел и Венци Венц – с куп награди и хитове зад гърба си. Работят неуморно и определено знаят как да се забавляват. Продуцират и пишат текстове за не един от супер успешните ни родни изпълнители. Кой от дуото е по-уравновесеният и как намират идеалния баланс, какво забавно им се е случвало на голямата сцена, какво им помага да творят и какво им предстои през лятото, може да разберете от самите тях. С огромно удоволствие Ви представяме Pavell&Venci Venc.
Здравейте, момчета. Помните ли кога започна всичко? Кога се запознахте и какви бяха първите ви впечатления един от друг?
Pavell: Помня го сякаш беше вчера. Сцената се развива на покрива на нова сграда в квартал „Витоша“, където двамата сме независимо поканени от две мацки на прощално парти по случай изнасянето им от квартирата. Първото впечатление, когато се качих на покрива и заварих група от хора, седнали в кръг на възглавници на пода, беше за компания млади, алтернативни и интересни хора. Говорихме за Вселената, за живота и музиката. Но от всички най-много си говорих с Венци. Просто, както казват: Краставите кучета се надушват.
Venci Venc’: Беше тъмно, две приятелки ни събраха на един покрив. Разлафихме се и имаше клик. После видях, че Павел е надраскан като мен, а след това ми каза: „Брат, аз правя музика“. Върнах му, че пиша стихове. Останалото е ясно.
Кое беше първото ви общо парче?
Pavell: Броени дни след срещата на покрива Венци дойде в квартирата на сестра ми, където аз живеех на гости в този момент. Понеже беше вече късно, а от съседите ни разделяше само тънка гипсова стена, се наложи да направим „най-тихото“ възможно парче. Започнахме го в 4,30 сутринта, а в 8,00 вече го бяхме качили във Vbox7. След като го чуха, момичетата, които ни запознаха, казаха: „Наистина ли заради това ви срещнахме?!“. На нас обаче си ни харесваше.
Venci Venc’: А парчето се казва „Бакшиш за лека нощ“.
Какво ви накара да решите, че трябва да започнете да се занимавате с музика?
Pavell: При мен конкретно беше съзнателен избор, започнал доста рано. Може би за първи път мисълта се прокрадна в съзнанието ми на 11, когато чух Еминем. Разбира се, за да се превърне мисълта в решение, бяха нужни няколко години и множество неуспешни опити за записи, които никога няма да пусна на никого (смее се).
Venci Venc’: Хората и музиката сами те избират в моя случай. Когато в една общност нещо липсва, а ти си способен да го правиш добре, имаш емоционалния дълг да го свършиш.
С каква музика сте израснали?
Pavell: Отгледан съм в рок семейство, но вкъщи се слушаше и класическа музика, и джаз – Queen, Zeppelin, Purple, дори Ozzy Ozbourne, Metalica и Iron Maden, Lenny Kravitz, Billie Holiday, Ray Charles, the Beatles и още неизброимо много.
Venci Venc’: Боб Марли, UB40, Gipsy Kings, 2Pac, Three 6 Mafia, Lil Wayne и Hotboyz, и с много български артисти, като: Веско Маринов, Фамилия Тоника, после D2, а към подема на интереса ми бяха Шамара и Спенс.
Всичко си правите сами, пишете музика и текстове не само за вас, продуцирате и други изпълнители, освен това сте и водещи, кое амплоа ви харесва повече и бихте ли се пробвали и в киното? Имате ли граници въобще?
Pavell: Музиката си е моето нещо, но имам силен афинитет към киното. Виж, наистина да ставаш за актьор е друга история. Със сигурност бих опитал при възможност. Много искам да играя лошия. Лошите винаги са супер готини (Хийт Леджър в „Батман“). „Гласът на България“ пък е съвсем различно усещане. Едно излизане от зоната ни на комфорт, с което искахме да се развием и пораснем. Границите си ги определя всеки и ние със сигурност имаме своите, но се опитваме да ги разширим максимално.
Venci Venc’: Вече направихме няколко епизода на „Скъпи наследници“. Хареса ми, но играех собствения си образ, така че не бих казал, че го усетих като предизвикателство.
Кое е по-трудното: да напишеш музика, или текст?
Pavell: Най-трудното нещо е да имаш идея. Идеята е най-ценна. Независимо дали е идея за музика, за текст или бизнес. „Ако имаш идея, дори да нямаш една стотинка в джоба, можеш да постигнеш велики неща“, бяха думи на човека, за когото работех на пристанището в Несебър като моряк. Запомнил съм ги, значи има причина.
Venci Venc’: Едното е платното, второто е картината върху него. Еднакво важни са, но понякога текстът идва по-трудно.
Колко време ви отнема създаването на една песен? От какво зависи?
Pavell: Няма правило. Наистина е строго индивидуално. „Единствената“ отне 2-3 месеца, „Сетаабрат“ също, но „Без Религия“ бе направена за 4 часа.
Venci Venc’: От час, до година. Зависи от безформения дух на Музата.
Имате много почитатели не само заради музиката, но и заради визията ви. Как подбирате дрехите си и какво ви вдъхновява? Сблъсквали ли сте се с неразбиране и агресия през годините заради свободата, която носите?
Pavell: България е Раят на Земята, но хората все още не осъзнават, че всички сме едно семейство и сме поставени на този свят заедно, за да оцелеем кой както може. Срещали сме и вероятно ще продължаваме да срещаме негативни отзиви – от подигравки, до откровена агресия. На всяка реакция реагираме, според ситуацията. Това, което ме радва обаче, е, че тези реакции си остават предимно в интернет. На живо хора ни посрещат сърцато и с усмивки. Дрехите са просто средство за изразяване на вътрешния свят и нищо повече. Явно нашият свят е малко по-шарен, или просто професията ни го позволява. Не знам със сигурност, но знам, че съм си ексцентрик от малък.
Venci Venc’: Външният вид и стилът често отговарят на вътрешния ти свят, както каза и Павката. Невинаги, но често, и то особено при артистите. Нямам ноу-хау за дрехите и не следя тенденции – харесвам и взимам, после нося, докато не се скъса. Агресия има, но винаги е пасивна, като на пекинезите, които лаят нервно, когато ги погледнеш (смее се).
Кое е най-щурото нещо, което ви се е случвало на сцена?
Pavell: Падал съм от сцена, катерил съм се по конструкции, хвърляли са ни сутиени и какво ли още не, но може би нааааай-щурото нещо, което ни се случи на сцената, е, че се задържахме на нея. Колко точно ще продължи това – зависи от нас най-вече.
Venci Venc’: Определено качването по рампата на най-високата сцена, за да погледна 30000 души в един и същи момент.
Във вашата комбина кой е по-лудият и кой по-уравновесеният, и как си влияете един на друг?
Pavell: Голям плюс е, че двамата сме различни и всеки допринася с нещо, което другият няма. Венци е nonstop party man, а аз съм рационалният д-р Хаус. От време на време разменяме роли, за да има баланс.
Venci Venc’: Балансирани сме. Аз съм малко по-шизофреничен.
Последният ви музикален проект „Без религия“ е нещо различно. Клипът също допринесе песента да стане още по-голям хит. През колко крайъгълни житейски ситуации преминахте, за да напишете текста?
Pavell: Моята история в „Без Религия“ се върти около болестта, която отне баща ми преди почти 20 години. Тогава бях ядосан и объркан, и това ме тласна към избори, за които съм щастлив, че не оказаха по-лошо влияние върху живота ми.
Venci Venc’: Уроците се събират цял живот. „Без Религия“ беше преливането на чашата – последната капка, затова и изляхме всичко там.
Всички знаем, че Венци стана татко на красивата Агуая, а Павел се е влюбил в „прекрасното момиче с мусаката“ – … Смятаме, че това е идеален преход към въпроса за бъдещите ви творчески планове за 2019-а?
Pavell: Любов трябва да има винаги. Все пак тя ще спаси света, ако вярваме на Холивуд и романите. Но за един артист душевното състояние е ключовият елемент, който определя творчеството. Има красота и в тъжното, и в щастливото изкуство. Все пак животът не е едноцветен. Събрали сме много различаващи се една от друга песни, които ще съберем във втория ни авторски албум. Надяваме се да го подарим на хората до края на лятото. Вътре ще е всичко, което искаме да кажем за любовта, болката, щастието и… още нещо.
Междувременно направихме музикален скок към северната ни съседка с новия ни сингъл Amnesia. Това е първата ни колаборация с румънския продуцент Крис Трейс, който феновете у нас познават като Маноар. Той е уникален агент, партньорството му с „Вирджиния рекърдс“ започна с Together (Вечеряй, Радо) на 4 Magic преди година и половина, и оттогава неговите парчета се ползват с абонамент за челните места в класациите тук. Създадохме Amnesia само за един следобед по време на последните му музикални сесии в София.
Venci Venc’: Ще чуете скоро… Излизаме от рамките на прекрасната ни държава. Държим да вдигаме левела си като артисти, чиято музика те кара да пулсираш, да рестартираш от хейта и ежедневните грижи. Времето ни поднася най-големите изпитания по време на снимките на последните ни проекти. Ако в „Без религия“ подлагахме полуголите си тела минусови температури и на вятър, който режеше като бръснач, в Amnesia на втория ден започнахме да се оглеждаме за плавници. С режисьора Николай Драганов снимахме три поредни нощи на външни локации при проливни дъждове. Положението беше „Шест без десет, още живи“, както се пее и в текста. Оцеляхме, за да разказваме.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Sonya La Mar
