Някои книги се раждат от вдъхновение, други – от любов, а трети – от битките, които човек води със самия себе си. Именно такава е и втората стихосбирка на Ажда Чаушева – „Пак ще дишаш, сърце“, която излезе през месец май и само за кратко време успя да докосне сърцата на десетки читатели. Позната на публиката като изпълнител, Ажда от години доказва, че думите могат да бъдат също толкова силни, колкото и музиката. В поезията си тя не се страхува да бъде уязвима, истинска и болезнено откровена, а именно тази искреност превръща стиховете ѝ в толкова лични и разпознаваеми за читателите. В този разговор си говорим за любовта като най-голямо вдъхновение, за творческия процес, за работата с Маргарита Петкова, за изкуствения интелект, музиката и мястото на артиста в съвременния свят. Разговаряме още за психичното здраве, паник атаките и смелостта да говориш открито за теми, които все още твърде често остават скрити зад затворени врати. Защото понякога най-силните хора не са тези, които никога не падат, а тези, които намират сили да си кажат: „Пак ще дишаш, сърце.“
През месец май издадохте своята втора стихосбирка? Какво е усещането?
Усещането е победа. Вълнуващо е. След големи премеждия и изпитания тази книга се роди и за кратко време успя да докосне много сърца. Миналата година кандидатствах за финансиране към фонд „Култура“ и бях отрязана доста грубо. Журито написа в рецензията си, че 61 стихотворения са прекалено много, че моите стихове стават само за четене пред близките, че нямам изказ. Не се разочаровах, че не получих финансиране, а че прочетох толкова гадни неща. После Маргарита ме успокои, че не е нещо ново и ще си я издам, както и се случи. Преминах през душевен катарзис, сълзи, безсънни нощи и депресии, докато дойде моментът, в който аз триумфирам. Наслаждавам се на всеки момент.
Разкажете ни какво Ви вдъхновява?
Любовта. Тя е движеща сила в моя живот. Влюбчива натура съм. Обичам да обичам, да съм обичана. Всичко придобива смисъл с това неземно чувство.
С каква нагласа пишете своите стихотворения?
Нямам специфична нагласа. Всичко извира на 1000% от сърцето и душата ми. Когато съм щастлива, когато тъжа, когато плача, пиша. Това е моята терапия.
Маргарита Петкова е великан в работата си. Лесно ли се работи с нея?
Маргарита е най-прекрасния човек, когото познавам. Толкова голяма в професията си и толкова истинска и прекрасна в отношенията ни. Още преди 8 години след „Портокалови нощи“ аз я пожелах за редактор много силно. С години си представях как става мой редактор и това се случи. Благодарна съм, че когато се престраших да я поканя, тя прие от раз. Нашата симпатия датира от години във ФейсбУк. Благодарна съм, че ме свърза с издателите ми от „Изида“ и извън всичко, че ме допусна до своя свят и в най-тежките ми моменти ме хвана за косата и ме издърпа. Обожавам я!
Вече представихте „Пак ще дишаш, сърце“ в Бургас и София? Мина ли всичко по начина, по който си го представяхте?
Премиерите надминаха моите очаквания. Не съм мечтала за подобен успех. Благодарна съм на Бог, че чу молбите ми, че оцвети мечтите ми по най-красивия начин. Получих толкова много цветя, шоколад, подаръци. Поласкана съм от вниманието на всеки един гост. Много мои колеги и на баща ми ме уважиха – Богдана Карадочева, Мими Иванова, Тони Димитрова, Лия, Стефан Илчев. Драго Драганов, Добри Банев, Мария Касимова – Моасе, Антон Стефанов, Вида Пиронкова. Благодаря на Марина Вълканова и съпругът и Мустафа! Много представители на политическия елит като Емел Етем, Филиз Хюсменова, Илхан Кючук. Изключително благодарна съм на Илхан Кючук, който органзиира цялото събитие в София в един от най-престижните хотели. Само с едно обаждане сбъдна моята мечта.
Задължително ли е човек да има муза, за да пише?
Не е задължително, но е препоръчително. Пиша, когато имам муза, но се научих да пиша всеки ден, защото успехът е талант и много работа.
Корицата на книгата е много въздействаща. Кой Ви снима?
Обичам тази снимка! Мой приятел – известен графичен дизайнер от Истанбул я направи чрез изкуствен интелект по моя истинска снимка.
Да разбираме ли, че изкуственият интелект ще превземе много сфери и ще заличи по-голямата част от професиите?
Ще превземе, но няма да замени. Живият контакт е незаменим.
Как един артист оцелява чисто психически в тези модерни времена?
Трудно. Като човек, който 20 години се бори с биполярно разстройство, смятам, че имаме голям товар. Ние, артистите сме много чувствителни, емоционални и всичко пречупваме не само през мозъка, а и през душата си. Дълги години криех това, но вече смятам, че е дошло време да помогна на други жени в моето положение, защото аз съм в ремисия от няколко години и живея пълноценен и качествен живот, благодарение на моя доктор Сердаролу в Истанбул. Това е моят път.
Това означава ли, че вече сте преборили паник атаките и какво бихте посъветвали нашите читатели?
Не знам дали ги преборих, но знам как да се измъкна. Понякога не успявам, но се успокоявам, че няма да умра. Минава всичко.
Казвате, че децата и по-специално Вашите племенници Ви вадят от такива състояния. Как открихте този лек?
Аз обичам децата. С появата на Войн и Естел аз разбрах, че съществува една много специална и различна любов, която измести всичко и всички. Дори да съм с гадже, дори да съм на някое супер място, ако децата ми звъннат и искат да ги взема или да дойдат у дома, хуквам веднага. Обожавам ги! Те са моите деца, моето всичко.
По време на пандемията създадохте Ютуб канал с приказки. Как се роди идеята и смятате ли да я доразвиете?
По време на пандемията всички скучаехме по много у дома. Като една Дева веднага ми дойде наум това решение. Много деца се влюбиха в мен и приказките тогава. За съжаление меракът ми мина бързо, но сега искам да напиша детска книжка. И това отново е най-вече заради моите племенници.
Имаме ли новина, че се прехвърляте в друг жанр и насочвате вниманието си натам?
Имаме. Безапелационно. Вече имам две авторски приказки – „Войн и драконът“ и „Войн и омагьосаните ябълки“.
Какво се случва с музикалната сцена и къде се чувствате по-комфортно – пред публика или поставена на нощното шкафче на спалнята?
Дълги години странях от сцената. Пеех, но рядко. Напълнях рязко от лекарствата и не се харесвах. Не се виждах в клип – все пак камерата качва килограми допълнително, докато не дойде деня за премиера на книгата в Бургас. По моя идея заснехме 3 минутен черно-бял клип на брега на морето и моста и се харесах. Мисля, че съм готова да се върна и на музикалната сцена.
Пожелайте нещо на нашите читатели.
Пожелавам им здраве, душевен покой, любов и да не губят връзка с Бога и изкуството.
