Албена Танева е дама, която ни вдъхновява с красотата, креативността и позитивния си заряд. Хубавицата пее изящно, притежава особен артистичен талант, event manager на едно от най-известните йога студиа в София, а също успява да бъде и чудесна майка на малката принцеса Алина. Днес ти я представяме като модерна и силна жена, която открехва вратата към личния си свят и ни пуска да влезем, за да я разпитаме за вълненията от това да бъдеш майка и за най-ценните дарове на семейството. Не пропускай да се насладиш на интервюто с нея и в списанието на нашите приятели – Pregnancy Diary.
Здравей, Албена! Кога Алина се появи в живота ти?
Когато почувствах, че в живота ми има човек, с когото искам да реализирам любовта си. Изразено в цифри, това е два месеца след като навърших 23 години. Тогава заченахме Алина.
Как мина бременността ти?
Всеки път, когато говоря или си помисля за този период от пътешествието ни с Али, благодаря. И сега няма да пропусна да го направя. Имах много лека бременност. Когато забременях ,казах на Десо ( таткото на Алина ), че трябва да се подготви за моята депресия, която ще настъпи след като родя, защото ще съм се превърнала в търклаяща се топка. Той тогава много ми се смя, а аз бях напълно сериозна. Е, това изобщо не се случи, защото нито един път не ми стана лошо, спортувах до последно и се чувствах чудесно. Така че бремеността ми си беше истински подарък, както и раждането ми, което ще запоня като едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми.
Какво ти се хапваше най-много по това време?
Честно казано, не помня нещо, което да ми се е ядяло неистово. Помня обаче, че НЕ ми се ядеше шоколад и сладко, което си беше събитие за мен.
Как минава един ваш ден сега?
Мина възрастта, в която бяхме почти непрекъснато заедно, така че сега аз ходя на работа, а тя на градина. А когато не е на градина, прекарва повече време с баща си, защото в момента той има тази възможност. Двамата умеят да се забавляват доста добре, а напоследък ме смайват с писане на букви и смятане.
Кои са любимите ви занимания?
Наскоро много се запалихме по катереното и ходим на стени. Али преодоля страха си от високото там и сега е като маймунка. Иска всеки ден да ходим. Много помага и в кухнята.J Вечер на масата има по две салати, две основни – едното го готвя аз, а другото тя. Слага какво ли не вътре, страшен буламач, но в крайна сметка то става доста вкусно и си го хапваме. Танцуваме, рисуваме. Аз обичам дните, в които излизаме сутринта и просто се шляем без точен план. Превръщаме се в нещотърсачи. Ето днес например открихме голямо съкровище в едно цветно магазинче на Шишман – грамофонна плоча с приказката „Дивите лебеди“. Слушах тази приказки при баба ми, когато бях малка. И ето така, в разходкита ни, се разждат истории, създаваме спомени и се учим да се радваме на малките неща.
Опиши ни Алина с няколко изречения!
Любопитна, дива, чиста. Децата са нещо уникално и е тъжно, че понякога в бързането нямаме време да ги изслушаме, да ги наблюдаваме. И аз в това число. Цяла вселена има в едно малко човече. Обичам очите й, пълни с игривост, с емоция. Толкова е искрена и в радостта, и в тъгата, и в гнева си, и в любовта.
Какво ви усмихва?
Много неща. Али обича да ни разказва приказки и тогава пада голям смях. В пълната и с фантазии главица се раждат супер смешни истории. Има сладолед с вкус на ананас, зеле и броколи… ЕДНОВРЕМЕННО, има „важни особи“, случват се „страшности“, но последното, което, както би казала Алина, АБСОЛЮТНО ни усмихна, беше фразата: „ Усетих магична трагедия“. Усмихва ни всичко, което се ражда в ежедневието. А Алина обича да разсмива нас. Тогава на лицето й грейва една много специална усмивка.
Как детенцето промени живота ти?
Не мога да кажа едно, две или пет неща, с които появата на Алина е променила живота ми. Промяната е нещо, което се случва непрекъснато. Виждаш се като в огледало и осъзнаваш, че думите нямат стойност, ако действията и емоциите ти са други. В общуването с големите хора някак можеш да се скатаеш, да се усмихнеш насила, да си тръгнеш, но с детето не можеш. Има един момент, в който просто се изправяш пред самия себе си и трябва да си до болка откровен и да сведеш всичко до простичките, но и истински важните неща. Така ме променя Алина… всеки ден, малко по малко.
Знаем, че си искала да си имаш рожба много, а как съчетаваш кариерата си с майчинството?
Има моменти, когато е лесно. Всичко се случва навреме, красиви сме, успешни сме, страшен тандем сме и… БАМ, идва друг момент, в който си казвам: „Аз съм пълен провал“. Промяна. Трябва да си готов да я случваш непрекъснато. В момента аз самата съм на кръстопът, но си казвам: „Прави най-доброто, на което си способна. Днес, тук и сега“. И разбрах, че това не винаги значи да си супер изпълнителен, готов за действие и с ясен план. Понякога това значи просто да седна и да си сипя една чаша червено вино, защото ми е криво.
Какво е да бъдеш модерна майка?
Хммм. В тълковния речник думата „модерен“ има следния смисъл: „съобразен със съвременната мода,актуален,съобразен със съвременните изисквания“.По това би следвало да съм една модерна майка.Инетерсувам се от мода, държа да изглеждам добре, актуална съм. Но истната е, че майките не могат да бъдат модерни или пък демоде. Те са си майки.Винаги ще са на мода.
Пожелай нещо на читателите на „Pregnancy Diary“ и „Лицата на града“!
Въпросът ти за промяната ме провокира и затова пожелавам на читателите ви да са отворени към промяната. Да се чувстват специлани заради самите себе си и да приемат и хубавите, и лошите си страни. Да са свободни да изразяват емоциите си така, както го правят децата – чисто, без корист. И да имат едно мнооооого слънчево лято, изпълнено с добри приятели, интересни срещи, хубава музика и красива комуникация.
P.S. Искам да благодаря на Цвети и Мариана за поканата да бъда една малка част от многобройните ЛИЦА НА ГРАДА, на Соня – за прекрасно уловените мигове и търпението, на цветните улици на София, които винаги успяват да ме вдъхновят, и на дъщеря ми Алина, че всеки ден ме предизвиква да бъда повече себе си.
*Специални благодарности на нашите приятели от The Little Things за красивия интериор и прекрасно отношение!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Соня Тракийска