Анахид Мелкон Тавитян или Анахид Тачева е жената, която мнозина помнят от
малкия екран. Посвещава професионалния си живот на телевизията, с грация
присъща на водещ, който се превръща в символ на професионализъм и
изтънченост. През далечната 1962г. Анахид става първата жена говорителка в
националната телевизия. Цели 28 години тя е женското лице на телевизията,
остава в историята не само като красива водеща, но и като изтъкнат
професионалист с една от най-дългите кариери в национален ефир.
Но Анахид е много повече от това. Над четвърт век нейният лик служи за
изграждането на женския образ. Лице, оставило отпечатък върху десетилетия
зрители. Иконичното й присъствие и стил я превръщат в ролеви модел на
поколения български жени от няколко генерации. В този смисъл Анахид Тачева е
събирателен образ на медийната жена в периода от 1960 до 1990г.
Изложбата “АНАХИД” е повод не само да си спомним за невероятната Анахид
Тачева, която ни напусна през 2022г., но и да осмислим нейния образ като
събирателно на женственост и социална ангажираност, през призмата на
медийната й публичност. Директният контакт, който водещата има с българските
зрители през малкия екран е именно онази сила на масовите медии, които могат
да въздигнат обикновения човек, зрителят до по-големи и общи теми, например
ролята на жената в обществения живот.
В деня на жената 8 Март, обръщаме поглед към емблематичната телевизионна
дама в опит да достигнем до същността й чрез портретите на Силвия Богоева,
които са направени специално за повода. Отправна точка са стари фотографии и
снимков материал на семейството. Експозицията включва портрети, рисунки и
живопис, както и архивни материали свързани с живота и работата й.
“Животът ми бе бурен, с препятствия, с разводи и женитби. Но за нищо не
съжалявам – нито за избора си на съпруг, нито за това, че съм родила три деца.
Обичала съм и тях, и работата си. Но имам други амбиции за други животи и
знам, че ще се преродя. Духът и съзнанието не изчезват, те са космическа
енергия. Тялото е тленно и си отива, но духът няма къде да изчезне.“
Анахид Тачева
2007
За автора:
Силвия Богоева е родена през 1990г. Дипломира се с бакалавър „Порецелан и
стъкло” и магистърска степен специалност „Живопис“ в ателието на проф. Ивайло
Мирчев и проф. Десислава Минчева в Националната художествена академия,
София. Завършва и специалност „Метал“ в Национално училище за приложни
изкуства „Св. Лука“, София.
За работата си е отличена с редица награди между които: 2022 – „Биографично:
места на преживяното, сенки от миналото, сенки от бъдещето“ – изложба на
секция „Живопис“ на “СБХ”, награда от г-н Тодор Стайков (Млади български
художници), 2020 – “Портретът”, награда за млад автор секция Живопис (Млади
български художници), галерия “Шипка 6”, 2020 – втора награда на национален
конкурс за млади автори “ Миналото. Начин на употреба”, галерия “Нюанс”, 2015
Награда от Второ международно студентско биенале на рисунката, НХА.
СЕЛЕКТИРАНИ ИЗЛОЖБИ:
2022 – “Големият Паметник на малкото минало”, ReBonkers, гр. Варна , “Мракът
свети”, самостоятелна изложба в галерия “НЮАНС”, “ЖивоPeace and Love”,
самостоятелна изложба в галерия “Spazio”, “Виж! Изолацията”, галерия Credo
Bonum, “Портретът”, СБХ, “Шипка 6”, изложба в гр. Турси, Италия, “2019 година
от бъдещето”, “Космодрум”, “ONE gallery”, Международен фестивал на стъклото
„Чехия – България“, галерия „Райко Алексиев”, самостоятелна изложба „Разпадане
на формите“, НГПИ „Св. Лука” и много други.
ИЗЯВИ:
2022 – Художник на постановката ”Обещанието” от Герган Ценов с режисьор
Касиел Ноа Ашер, 2020- създава НЕСРЕТНИК (Небрежно Експериментално
Средище Реабилитиращо, 2021 – ”Пътят на честта”, главен художник 2014 –
2017 – Преподавател по рисуване в НГПИ “Св. Лука”
Фотограф: Кайя Христова
