Автор: Галя Давидова
Фотография на корицата: Васил Германов
В края на 80-те „Клас“ се утвърждават като пионери на българската ню уейв сцена – различни, провокативни и с ясно усещане за стил и ярко изразяване. Четири десетилетия по-късно групата не отбелязва юбилея си с носталгия, а с ново ню романтик видео, винилови преиздания, работа по нов материал и участието си на глобален фестивал. В разговор с вокалиста Бойко Петков си припомняме началото в читалищната зала, светналите очи на публиката, завистта, изолацията и защо „Клас“ продължава да звучи силно – дори когато е тихо.
Привет, Бойко! Вълнуваме се истински, че се съгласи да споделиш мислите си в нашия разговор за „Лицата на града“! Връщаме се назад с машината на времето… Какви са спомените ти от първия концерт на група „Клас“ в читалището, където започна всичко – светлината, ароматът на залата, лицата в публиката?
Читалището беше една малка къщичка с една стая. Всички седяха на пода – наши приятели и ню уейвъри от Кравай. В очите и лицата им имаше някаква споделена светлина – това съм запомнил най-силно! Тези светнали очи са характерни за публиката ни и до сега!
Спомняш ли си първата опашка преди концерт на КЛАС? Кога за пръв път усети, че това, което правите, надхвърля музиката и се превръща в нещо по-голямо?
Преди един концерт в Студентския дом 1988г. Залата беше пълна, а отвън чакаха още много хора и се молеха да ги пуснат. Тогава изведнъж разбрах, че вече сме наистина популярна група със свои фенове. Но чак след много години осъзнах, че посланията на песните ни са живи и Клас се е превърнал в легенда.
В края на 80-те ню уейв сцената в България тепърва се заражда. Чувствахте ли се част от движение или по-скоро самотни в различността си? Кои бяха другите групи около вас, колаборирахте ли си по някакъв начин, имаше ли конкуренция? А припокриване в публиките?
Да, бяхме част от движението, което искаше промяна в България. В същото време държахме да сме различни и авангардни. Към другите банди винаги сме били колегиални и добронамерени, канили сме ги да споделят наши концерти. За съжаление, не помня те някога да са направили и един подобен жест към нас. Клас винаги е бил заобиколен от завист и страх. И изолация. Това пък, ни мотивираше да създаваме по-добра музика.
Тъмното червило, артистичните облекла и бледите лица се бяха превърнали във ваша запазена марка. Откъде черпехте вдъхновение за този имидж, как ви възприемаха останалите? Имаше ли обвинения и недоверие към вас заради този имидж или по-скоро привличахте внимание положително?
Ню уейвът беше стил и на обличане, колкото по-предизвикателно, толкова по-добре. Идеите идваха от британските уейв групи. По улиците ни заглеждаха с весело учудване. Единствено агресивни бяха метълите.
„Река си ти“, “Госпожа Емилия“, „Сутринта“ – коя от тези песни най-силно носи духа на онова време? И коя днес звучи най-актуално?
В контекста на предишния въпрос ,,Река си ти“ е „онова време“ -87-88г. Разбира се, днес ,,Госпожа Емилия“ звучи общовалидно. Тя е по-зряла, по-богата.
40 години по-късно избирате да отбележите юбилея не с равносметка, а с ново видео на „Тъгувам по теб“. Защо беше важно тази песен да проговори отново с нов глас?
Идеята за стиймпънк стилистиката дойде от Иван Градинаров. Той е голям фен на този стил и имаше конкретна визия за ,,Тъгувам по теб“. Разбира се, искахме да запишем и песента отново, с модерен звук. Тази викторианско футуристична естетика се връща по един приятен начин към ню романтик епохата, когато създадохме Клас. Докосване до миналото с движение към новото бъдеще.
Преиздавате „Госпожа Емилия“ и „Слушай силно“ на винил. Кога установихте, че 30 години по-късно все още има активна слушателска аудитория на тези албуми и как се вписват те в съвременните тенденции в музиката?
В последните десет години феновете станаха особено настоятелни за преиздаване на старите албуми. Как се вписват в съвременната музика няма голямо значение – те са такива каквито сме ги записали някога и не могат да се променят.
В юбилейната година започвате работа с нов мениджмънт и подготвяте нов албум. Какво ще бъде различното в следващата глава на КЛАС? В коя част от цялата работа ролята е на групата и къде се намесва мениджмънтът в целия процес?
Различното е именно работата ни с мениджър компания – Фест Мениджмънт. До сега всичко сме правили сами. Много мотивиращо е да знаеш, че имаш надежден партньор, който се грижи за всичко, извън творческия процес. Така можем да се концентрираме върху музиката и творческите идеи.
Ако трябва да сравниш КЛАС през 1986 и КЛАС през 2026 – кое е непромененото ядро?
Бойко Петков, Иван Градинаров и Момчил Колев.
Има ли нещо, което искате да кажете днес от сцената, което не сте могли да изречете преди 40 години? И носи ли съвременната музика днес послание в смисъла, в който го правеше тогава, в края на 80-те и началото на 90-те?
О, всичко си казвахме още тогава! Но сега светът е друг и иска нови послания. Аз ги казвам в текстовете, които пиша за новите песни на Клас. Съвременната музика е доста бедна на дълбочина и смисъл, но аз съм един анахроничен романтик.
Когато човек слуша КЛАС днес – трябва ли да слуша силно от носталгия или от вяра в настоящето?
Слушайте, както искате. И тихо Клас може да звучи силно!
Винаги си имал остро око и ухо за процесите в музиката. Какви тенденции ти правят впечатление в съвременната сцена? Къде според теб стои България в сравнение със света?
В България истинските личности са в ъндърграунда. И там си остават. И там си стои България – в ъндърграунда на света.
Kои чужди и български банди слушаш в момента – има ли артисти, които истински те вдъхновяват днес?
Истински вече никой не ме вдъхновява. Постоянно търся някоя нова група да ме зареди, но уви, виждам само плитки идеи, имитаторство и шаблони.
Участието ви във фестивала PHILLGOOD ви поставя редом до международни имена като The Cure, Gorillaz, Suede и Moby. Какво означава за КЛАС да бъде част от такъв мащабен фестивал именно в юбилейната си година?
Е, ние имаме самочувствие. Там ни е мястото! Голяма емоция е!
Предварителна поръчка на преиздадения на винил албум на КЛАС „Госпожа Емилия“ можете да направите тук.
Не пропускайте новостите около фестивала PhillGood – имате възможност да ги следите тук.
