От няколко месеца водя практики по екстатични танци в няколко студиа в София и всеки път срещам един и същ учуден поглед, когато говоря за това. Може би след третата практика осъзнах, че това е нещо ново и непознато за масата от практикуващи, особено във формата, в който аз го правя. Така че днес ще си поговорим за екстатичните танци и смисълът от свободното движение изобщо.
Какво са екстатичните танци?
Екстатични идва от думата екстаз, т.е. по време на тази практика целим именно това състояние на ума и тялото. Екстазът е много особен сам по себе си и се преживява по различен начин от различните хора. Ти самият може би си преживявал екстаза по различен начин – като гъделичкане, вибрация, пулсация в тялото, като покой, като безвремие и безтегловност, като усещане, че тялото ти се разтваря и границите му се размиват. Това състояние може да се постигне по много начини и в някои духовни традиции се приема за естественото състояние на всяко човешко същество.
Разбира се, това, че по време на танците целим екстаз, не означава, че ще го постигнем. Тази практика е нова и различна всеки път. Никога не знаем какво ще преживеем през тези 90 минути. Никога не можем да сме сигурни какво ще срещнем. Никога не можем да гарантирам определени преживявания, нито пък тяхната интензивност. В тази практика константи няма – дори музиката е различна всеки път. Звучи доста предизвикателно, защото е такова, но има смисъл в цялото нещо и той е свързван със способността ни да казваме да на това, което е живо за нас в момента.
Какво не са екстатичните танци?
Екстатичните танци не са практика, в която ще учиш хореография, нито ще получиш някакво музикално образование под каквато и да е форма. Тук никой няма да ти казва колко такта е музиката, нито ще те наставлява как да се движиш. Няма инструкции, свързани с това къде да си държиш ръцете, няма стъпки, няма грешни движения. Това е предизвикателно за някои хора, особено за тези, които смятат, че не могат да танцуват или че не са ритмични. В същото време, липсата на такъв тип инструкции ти дава огромна свобода и възможност да се движиш по начина, по който ти искаш. Кога за последно си позволи подобно нещо?
Есктатичните танци, също така, не са традиционни партита с алкохол и наркотични вещества. Това не е място за свалки. Това не е място, в което се толерира типичното парти поведение. И си има причина нещата да са по този начин.
Как протича една практика по есктатични танци?
Тази част от статията е изцяло базирана на начина, по който аз водя тези часове, така че не си вади генерални изводи. 😊 В началото на всеки час се събираме в кръг и си даваме време за релаксация и връзка с дъха. След това идва музиката и всеки от нас започва да се движи по свое усмотрение и със свое темпо. Плейлистите са създадени като музикални вълни – започваме с нещо нежно и стимулиращо, преминаваме през ритмични повтарящи се мелодии, стигаме до барабани и напеви, които целят да те извадят от зоната ти на комфорт, които постепенно преминават в по-бавни, трансови мелодии и завършваме с музика, подходяща за релаксация. Накрая имаме кръг на споделянето и (често) прегръдки.
Какво целим с тази практика?
От 7-годишния ми опит с йога, танци, медитации и всякакви други практики съм разбрала, че за мен работят практически насочените неща. Целта на екстатичните танци е именно тази – да изключи ума, или по-скоро да пренасочи цялото ни внимание към усещанията в тялото. Когато успеем да се фокусираме изцяло върху телесните преживявания и се доверим на интелигентността на организма, се случват много вълнуващи неща.
За разлика от други практики, екстатичните танци ни дават възможност не само да усещаме това, което се случва в тялото, но и да се движим през него. Как се чувства и движи тялото ни в различни емоционални състояния? Как танцуваме когато сме тъжни, изнервени, объркани или пък щастливи, спокойни, ведри? На тези въпроси търсим отговори, но не през ума, а изцяло през движенията.
В началото това е предизвикателно, защото сме свиканали всичко да анализираме. Умът се активира като никога до сега. В главата изскачат всякакви мисли. Дали щом съм приведен към земята не съм тъжен на подсъзнателно ниво? Дали не се движа така по инерция? Дали изглеждам добре? Дали другите ме гледат? Появяват се и много съпротиви, защото, когато се отпуснем в тялото, на повърхността излизат емоции, които обикновено отбягваме. Започваме вътрешно да се защитаваме и оправдаваме.
Всички тези процеси са напълно нормални по време на тази практика. Нашата задача е да останем с дишането си и с движението, независимо какво се случва с ума. Множество изследвания показват, че тъканите в тялото задържат непреживени емоции. Силният стрес, тревогата, тъгата, скръбта, които не сме си позволили да изпитаме, защото ни е било страх от интензитета им, не изчезват. Те се задържат в тялото ни, в клетките ни и при първа възможност изплуват на повърхността.
И това е добре, защото в противен случай бихме се разболели. През екстатичните танци се учим да позволяваме на тези усещания да излизат, учим се да оставаме с тях, да се движим през тях, да ги изразяваме не през думите, а през телата си. Това ни лекува. Това ни прави по-емоционално стабилни и ни показва, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда.
Моята роля
Аз самата открих тази практика в един много емоционално интензивен период от живота ми. С мен се случваше нещо, което не можех да обясня и което ме плашеше до смърт, но осъзнавах, че това е необратим процес на трансформация. Започнах да танцувам. Сама, вкъщи, със слушалки, в абсолютна тъмнина. Танците ми позволяваха да изключвам ума си и да присъствам изцяло за това необяснимо преживяване. Имаше моменти, в които усещанията ставаха толкова интензивни, че започваше да ми се гади, да ми се вие свят, да ми се плаче. Преминавах през всякакви състояния – гнвя, тъга, омраза, любов… Усещах всичко и въпреки че се страхувах, знаех, че ако спра, ще се върна отново към менталната мелница, която не ми даваше никакви отговори.
Моята роля по време на практиките по екстатитчни танци е изцяло свързана с моя личен опит и преживявания. Знам колко е трудно за хора, които смятат, че не могат да танцуват, които смятат, че не са ритмични. Тук това няма значение, защото никой не ви пише оценки. Знам колко е трудно за хора, които предпочитат да задържат емоциите си, вместо да ги изразяват. Тук ще намерите отдушник за емоциите си без да трябва да ги обяснявате на някого. Знам колко е трудно за обърканите. Тук ще можете да преживявате, вместо да мислите за случващото се в живота ви. Моята роля е да създам за всеки, осмелил се да влезе, защитено пространство. Единственото ми намерение за тези практики е всеки да се чувства добре дошъл, всеки да се чувства приет, всеки да се чувства принадлежащ. Вярвам, че движението е медицина и ти го предлагам по този начин – като метод да се опознаеш по-добре, като метод да се срещнеш със сенките и светлината в теб, като метод да усетиш, че си обичано дете на Вселената и нищо не може да промени това.
Припомняме ти да не пропускаш събитието днес в Йога Център „Мандала“, защото ще има и LIVE DJ Set, което пренася танците на едно съвсем ново ниво. Артистите, които ще пускат музика за теб, са Astrala и Vayana. Повече информация – тук.
Автор: Мон Димитрова
