Автор: Цветана Бонева
Днес ви срещаме с една вдъхновяваща дама, която открихме съвсем скоро от един наш материал, посветен на брънч локациите в града. Вярваме, че случайните срещи са най-сладки, затова побързахме да си поговорим с Ели за творенето на красивия живот и за Писателски клуб Le Soleil, който ни спечели!
Здравей, Елисавета! Къде те намираме? Здравейте, намирате ме в прекрасно настроение. Пия капучино в моето малко слънчево убежище за споделеност и вдъхновение – Le Soleil.
Как би се представила, ако трябва да се представиш на дете? Хей, аз съм кака Ели! Правя най-вкусните палачинки в едно френско местенце с голям петел на жълтата стена. Тук обичам да събирам пораснали деца, за да си творим заедно.
Каква искаше да станеш като пораснеш? Исках да имам дом, в който да посрещам любими гости, да ги дарявам с хубава храна, уютна атмосфера и сърдечно отношение. И вече го имам- нарича се Le Soleil. Исках да създам творческо гнезденце за всеки, който обича изкуството. И то днес съществува – нарича се Писателски клуб Le Soleil. Исках да стана майка. И съвсем скоро ще мога да кажа- станах всичко, което исках.
Темата днес е посветена на Писателски клуб Le Soleil, разкажи ни малко повече за него…
Това е място за пишещи хора – отворени към вдъхновение, готови да го грабнат и да го превърнат в творчество. Място за социализиране, където можеш да се сприятелиш с други творци, да бъдеш чут, ценен и разбран. Място за творческа терапия- един час само за теб и белия лист, на чаша вино, свещи и нежна музика.
Как се роди идеята в прекрасното пространство на Le Soleil да има и подобно културно събитие?
Писателски клуб Le Soleil се зароди малко на шега – без големи планове, надежди и претенции. Веднъж наша любима клиентка ми разказа, че преди повече от 20 години е участвала в писателско ателие в Париж, докато е учила там. Провеждало се е в салона на най-старото парижко кафене – Lе Procope. Разказа за тези времена ме заплени, и така започнахме – уж да пробваме какво ще стане, уж да си намерим занимание за зимата. Първо тествахме формата с група приятели, после реших да го обявя публично и започнах да го промотирам. Бях много изненадана от интереса, който предизвикахме и тогава осъзнах – създали сме единственото по рода си такова пространство и явно пишещите хора в София са имали нужда от него.
Знаем, че Писателският клуб се среща вече година и половина, сподели ни как преминава едно събитие?
Винаги започваме с леки и приятни разговори, вкусна храна, любима напитка – тези неща ни предразполагат да се отърсим от натовареното ежедневие и да се настроим на творческа вълна. След това водещият “забърква” творческото предизвикателство, което е винаги е непредвидимо за всички ни. Например – отговаряме на стари писма, пишем истории за напълно непознат човек, Имаме около един час време, за да сътворим разказ, поема, есе – каквото и както искаме. Няма строги правила и ограничения. Прекарваме това време в тишина и уют – уж заедно, но всеки с мислите, героите и преживяванията си. Накрая прочитаме сътвореното един на друг, ако искаме и когато искаме. Вълнуващо е да наблюдаваш как една и съща начална точка отвежда съзнанията ни в десетки различни посоки. Не се оценяваме, не се критикуваме, харесва ме се каквито сме – трагични, драматични, хумористични, дори цинични, но себе си. Понякога се смеем, понякога плачем, най-често и двете. Но винаги си тръгваме по-леки. Например – отговаряме на стари писма, пишем истории за напълно непознат човек, вдъхновяваме се от случайно намерени черно-бели снимки и какво ли още не.
Какви са хората, които присъстват? Цветни. Хора на всякакви възрасти – от 20 до 60. Хора с всякакви професии – юристи, психолози, преподаватели, касиери, счетоводители, актриси, писатели. Хора с различни възгледи и предпочитания – политически, религиозни, сексуални. Широко скроени хора, търсещи пристан за артистичните си души.
Защо е важно да се случват подобни срещи? Защото се ражда изкуство пред очите ни, а това е невероятно! За някои хора е трудно да се организират и да намерят това време за себе си. Защото писането е самотно занимание и творците имат нужда от общност. Писателският ни клуб предоставя кътче, в което всеки може да твори свободно. Вратите ни са широко отворени- всеки вторник, 19:00 часа, ул. “Георги Сава Раковски” 186.
Кои са твоите любими книги? Портретът на Дориан Грей – Оскар Уайлд, Ембрион на тъгата- Любел Дякоf (сестра ми), На изток от рая- Джон Стайнбек, неиздадената книга с разкази, създадени в Писателски клуб Le Soleil, за която отдавна мечтая.
Какво място заема литературата в живота ти? Тя е убежище, смисъл, вдъхновение. Отгледана съм от много четящи родители, сред огромен набор от книги. Сестра ми е писател и съм била до нея през целия ѝ творчески път. Повечето ми приятели пишат, част от екипа в кафенето ми пише, аз също пиша. Но моята мисия винаги била е вдъхновявам другите да творят, да им вдъхвам смелост по пътя към публикуване и изява, защото мястото на изкуството не е в шкафа.
И не на последно място – защо да посетим един Писателска среща в Le Soleil? Писането е доказана и работеща терапия. Не е нужно дори да сте писали някога или пък да пишете добре- направете го за себе си. Излейте болката, тревогите, неизлекувани рани на белия лист. Не е необходимо дори да го прочитате пред някого.
Ако вече сте писатели или пишещи, то при нас ще намерите вдъхновение, смисъл, муза, слушатели. Някои хора пишат книгите си, други се замислят дали да публикуват творбите си, след като видят как думите им въздействат на околните. Но едно е сигурно- в тази общност ще намерите компания от приятни хора със сходен мироглед, хора, с които можете да отидете на театър, концерт, изложба, разходка. Ще намерите подкрепа, разбиране, приятелство, а защо не и любов.
