Автор: Доли Манева
За 16 -ти път се състоя бляскавата и стилна Официална Церемония за
връчване на култовите вече Награди на Фондация „Стоян Камбарев“-
Наградата за Полет в Изкуството, носеща името на незабравимия театрален
режисьор и НАГРАДАТА ЗА КИНО 355 (три-пет-пет), която бе връчена за 7-ми
път. Кулминацията беше връчването на Наградата за Полет в Изкуството „Стоян
Камбарев“. Претенденти за престижното отличие тази година бяха петима
изключителни творци от различни области: хореографът и режисьор Коста
Каракашян, актрисата Неда Спасова, акордеониста Исус Ангелов,
визуалният артист Самуил Велев и режисьорът и аниматор Стефан
Войводов.
Големият победител-самобитният акордеонист ИСУС АНГЕЛОВ, който по-рано
бе обявен за Победител в категория “Музика“, грабна прекрасната бронзова
статуетка на Кольо Карамфилов и 10 000 лв. парична премия! Последваха и
поредица допълнителни награди.
На Вашето внимане – ИСУС АНГЕЛОВ
Като дете започва да свири на цигулка, продължава с пиано, но в последствие
открива любовта си към акордеона, който се превръща в смисъла на живота
му. Исус участва в десетки концерти в най-големите зали на София и
организира 5-часови концерти в НДК, канейки едни от най-обичаните български
музиканти. В музиката си преплита фолклора на нашите ширини с рокендрол.
Свири на сцени в Лондон, Париж и Цюрих. Участва в спектакъла „Цигулар на
покрива“ и в поредица концерти, реклами и филми. Автор е на книгата
„Божията безкрайност“ с картини на Ставри Калинов. Работи с известни оперни
певци и различни танцови формации като фолклорни ансамбли, танго
танцьори и модерни танци с изпълнители от цял свят.
„Знаете ли какво означава в студените дни да свириш, да броиш монетите
и да ги събираш една по една, за да правиш концерти и да каниш всички хора
да дойдат на тях – велико е. Тук всеки един творец знае какво означава
думата труд, защото зад всичко стои много труд“,сподели през сълзи Исус
Ангелов.
Как се чувстваш след като грабна голямата награда “Полет в изкуството?
Първо искам да кажа здравейте на вас и на целия Ви екип. Изключително
приятно ми е да бъда днес при вас и да бъда обграден от толкова положително
заредени хора, особено говорейки си за толкова преломен момент в моя
живот, а именно връчването на най-признатата награда в българската културна
среда-„Полет в изкуството“. Чувството е несравнимо, не съм изпитвал такава
емоция никога през живота си, беше най-големият ми връх в изкуството! А най-
красивото от целия момент, е че след толкова упорит труд, най-накрая се
чувстваш оценен от хората. Благодаря на прекрасната и талантлива Деси
Тенекеджиева за този извисяващ момент и на цялото жури, което допринесе за
бъдещото ми развитие в изкуството.
Започнал си с цигулка, след това пиано, докато се влюбиш в акордеона. Това ли е
голямата ти страст?
Свирил съм и продължавам да свиря на много музикални инструменти, но
винаги когато хвана акордеона, аз се чувствам безкрайно щастлив, защото ми
предоставя едва свобода и цяло поле за изява! Любим ми е!
Свириш от подлези, през НДК, та до зали в Лондон, Париж и Цюрих. Има ли разлика
в усещането?
Не! Важното е да свириш от сърце, когато даваш сърцето и душата си на
музиката, забряваш къде и пред кого свириш! Не бива да поставяме граници на
музиката или изкуството като цяло, само тогава душата на човека е истински
свободна!
Автор си на книгата “Божията безкрайност?” Вярата как ти помага? Намираш ли
божия пръст в името си?
Да, тя е съвкупност от мои стихотворения, разкази и есета, които съм писал
в юношеските си години, които са посветени на моята вяра към Господ. Едно
благодаря към него за вярата и любовта, с която ме дарява всеки ден! Вярата
е много крехка, но същевременно непоклатима! Никога не трябва да губим
вярата си за нищо на света, тя е нашата опора и нашият смисъл да
продължаваме напред. Аз намирам божия пръст не само в името си, а във
всичко, което ни заобикаля. От красивите пролетни цветя до любовта към
ближния! Всичко около нас е олицетворение на Господ в нашите очи!
Стилът ти е самобитен, преплитащ дори фолклор с рокендрол? Докъде се простира
музикалната ти свобода?
Да, мога спокойно да кажа, че няма нещо, което да не мога да изсвиря! Чуя
ли една мелодия, аз веднага мога да я възпроизведа на акордеона. Както
споменах преди малко за музиката не трябва да има граници, тя е свобода,
възможността да придадем емоция на човека отсреща, това е изкуство, което
наричам свобода.
За какво мечтаеш?
Мечтая си някой ден да организирам много мащабен концерт в зала 1 на
НДК и да поканя Васил Найденов и Молец на една сцена! Измислил съм
всичко, до най-малките детайли, нямам търпение някой ден тази моя детска
мечта да се осъществи.
Казваш, че зад всичко стои упорит труд. До колко талантът е определящ и доколко е
нужна упоритата работа.
Рекордът ми на свирене е 17 часа! Вложил съм толкова много в музиката, но
ако го нямаш в себе си, доста по-трудно ще постигнеш успехи. Вървят ръка за
ръка!
Кажи ни какво те усмихва?
Най-много ме радва щастието на хората, които се радват на музиката ми.
Когато видя усмивката, изписана върху лицата ми, не мога до се чувствам по-
щастлив. Обичам да карам хората да се чувстват щастливи и да допринасям за
настроението им, това е моята мисия в живота!
А какво те разплаква?
Ставам много емоционален, когато прочета много прочувствени стихове,
гледам някоя театрална пиеса или се любувам на природен пейзаж с моята
любима…
Какво ти предстои? Разкажи ни!
Предстоят ми много музикални изяви, благодарение на Деси Тенекеджиева
и цялата Фондация „Стоян Камбарев“. Едни от многото събития, които ще
организирам са концерти във Военния клуб и БНР, като в БНР ще мога да
запиша цял албум от моята музикална изява там. А най-вълнуващото за мен
събитие е концертът, който ми предстои в Рим! Много се вълнувам за него и го
очаквам с нетърпение. Много българи ме питат кога ще бъде там концерта, за
да могат специално до си организират една екскурзия до Италия и да ме
послушат там. Отново, искам да благодаря на Деси за цялата подкрепа и вяра в мен, защото без нея, в момента нямаше да давам това интервю и да бъда
безкрайно благодарен за наградата „Полет в изкуството „
