29-тият София Филм Фест стартира на 13 март и днес ви представяме няколко интересни заглавия от документалния конкурс. Тази година година той ще бъде оценяван от международно жури в състав: Миха Чернец (продуцент, Словения), Валентина Ганева (режисьор, кинокритик, САЩ-България) и Борис Десподов (режисьор, България). Ето и 12-те заглавия, които ще може да видим този март.

„Ген_“ („GEN_“) пристига в София непосредствено след премиерата му в програмата на Сънданс ’25. Това е десети пълнометражен филм на документалиста Джанлука Матарезе, чиито творби са представяни през годините във Венеция, Амстердам, Солун, Копенхаген, Торино и др. Новият му разказ повдига завесата върху връзката лекар-пациент и емоционално наситените разговори около чувството за удовлетворение. „Има едно място в Милано, където мъжете и жените могат да мечтаят да имат деца; където мъжете и жените могат да мечтаят да заживеят с този пол, в който усещат, че е тяхната истинска идентичност. Това се случва благодарение на националната здравна система, осигуряваща реализиране на тези мечти, при това без допълнителни финансови условия. Всеки ден ръководителят на този специален медицински отдел Маурицио Бини, високо образован и понякога политически некоректен доктор, се опитва да балансира между противоречията, провокирани от желанията на телата, и забраните, властващи в обществото. Неговата борба не е само в името на пациентите – той се опитва да поддържа обществените услуги в една система, в която все по-категорично властват пазарните сили и политическите ограничения. В тази история представяме последната фаза от неговата кариера… Това не е филм, посветен на политиката и медицината – това е филм за начина, по който интимността се превръща в тема за политиците. Ние открихме в тази болница топлота, съпричастност, човечност и смелост да се бориш за своите мечти,“ споделя режисьорът Матарезе по повод премиерата на филма му в световния документален конкурс на Сънданс ’25.

Новият филм на канадския сценарист, режисьор и добър приятел на София Филм Фест Дени Коте „Пол“ участва в програмата на Берлинале 2025. Изборът на режисьора е да представи една съвсем лична история за човек, който дръзва да превъзмогне тревожността и депресията си, за да намери нов път, сила и самочувствие да взима решения в живота си. Изборът на Пол е да открие сигурност в домакинската работа за властни жени, известни като „доминейтрикс“, на които той се чувства изцяло подчинен – те му заповядват, той раболепно и щастливо изпълнява и създава виртуална терапевтична фантазия „Чистя, за да спася живота си“, споделена в неговите социални мрежи. Познат със свои предишни филми на публиката в София („Нашият личен живот“, „Вик и Фло видяха мечка“), Дени Коте е привърженик на експериментите в киното, на дръзките идеи и провокативните персонажи – тези важни фактори присъстват и в новия му документален филм „Пол“.

Представен на София Мийтингс и селектиран в програмата на МФФ за документално кино в Амстердам (IDFA), „Тихи наблюдатели“ е новият филм на Елица Петкова (пълнометражният ѝ дебют „Жалейка“ спечели Голямата награда в Международния конкурс на 20-ия СФФ през 2016 година). Действието се развива в българско планинско село, където животни разкриват различни суеверия. Една котка се превръща във вампир, магаре – в омагьосан човек, а куче е нарочено за убиец на кокошки. През погледa на животните зрителите стават свидетели на постепенното изчезване на хората в отдалеченото населено място. Филмът е копродукция между България и Германия, като Елица отново работи в тандем с операторката Констанце Шмит.

„От кота нула“ е изключително силен и въздействащ филм, който българската публика ще има шанса да види на голям екран след предствянето му на много фестивали, между които Торонто, Таормина, Солун, Палм Спрингс и др. Това бе официалното предложение на Палестина към Американската киноакадемия и представлява мозайка от 22 късометражни документални филма за реалността, в която живее населението в ивицата Газа. Инициативата за създаването на този проект е от страна на известния палестински режисьор Рашид Машарауи, който влиза в ролята на продуцент, заедно с Лаура Николов. „От кота нула“ се превръща в платформа на младите творци да изразят себе си, като всеки филм е с продължителност от 3 до 7 минути и представя уникална гледна точка към случващото се в Газа, към предизвикателствата, трагедиите и моментите на сила на духа, с които се сблъсква населението.

Грузинската режисьорка София Баблуани е възпитаник на Академията за изящни изкуства в Париж и на Брюкселската филмова школа. Нейният първи пълнометражен документален филм носи името „Децата на Поподия“ и разказва за вдъхновяваща малка територия, в която младежи от различни вероизповедания могат да живеят и общуват свободно, да растат в разбирателство и да се учат да приемат особеностите на хората около тях. Мястото е пансион на границата между Грузия и Турция, който предлага алтернативен начин за съвместно съществуване, а идеята за създаването му е резултат от бурна любовна история между двама души, възпитани с ценностите на различни религии.

Публиката на 29-ия СФФ ще има възможност да се срещне с още един уникален филм – това е награденият в Сънданс ’24 режисьорски дебют на Карла Гутиерес „Фрида Кало“, посветен на легендарната, емблематична художничка. Авторката на филма разчита на забележителни архивни кадри, музика и оживели писма, есета и интервюта, пресъздадени чрез анимация, вдъхновена от творбите на Фрида. Този подход дава шанс на зрителите да се потопят във вътрешния свят, сложните взаимоотношения и събитията, които са се отразили на нейните художествени творения.

„Лео Рекърдс: Само за приятелите“ („Leo Records: Strictly for Our Friends“) е динамичен и зареждащ с енергия филм, дело на румънската режисьорка Йоана Григоре. Тя разказва за страстта към музиката, Съветския съюз, Би Би Си и 86-годишния Лео Фейгин, посветил целия си живот на експерименталния джаз. През 1973 г. той е принуден от КГБ да напусне тогавашния СССР. Той заминава за Израел, след това търси убежище в Лондон и започва работа като радио водещ в BBC. През 1979 г. основава независима компания за авангардна музика и започва да събира записи от цял свят. Благодарение на него ъндърграунд музиканти от Съветския съюз са познати и дори ревюирани на Запад, отвъд Желязната завеса. След 42 години дейност, Leo Records може да се похвали с някои от най-известните джаз изпълнители в света и склад, пълен с хиляди изключително ценни, нелегални и дори никога нечувани записи от държавите, в които са властвали тоталитарни режими.

Участвал в официалната селекция на фестивалите в Брюксел и IDFA-Амстердам, филмът на Анджи Обейд „Ела с мен, татко“ („Yalla, Baba!“), копродукция между Ливан, Нидерландия и Белгия, разказва за едно пътуване. Главният герой на филма експериментира през 80-те години на ХХ век с пътешествие до Белгия и след това през цяла Европа, за да се върне обратно в родния Ливан, разкъсван от гражданска война. 40 години по-късно неговата дъщеря и автор на филма го провокира да изминат заедно същия маршрут. Дните и километрите оказват своето влияние – пътят не е същият, а и отношенията по между им неизбежно се променят.

Екипът на филма „Лоши учители“ („Bad Coaches“), ръководен от италианския режисьор Роберто Ораци, разказва историята на едно момче, влюбено във футбола. След като 11-годишният обещаващ играч попада в професионален отбор, там се среща с треньор, който нахлува по брутален начин в живота на семейството му и въпреки гласуваното му доверие, го изолира от близките му с идеята да се възползва сексуално от общуването с младежа. Годините минават и вече възрастният Винченцо е загърбил кошмара на детските си години, но е решил да разкаже историята си, за да може отново да обикне футбола.

Защита на човешките права и представяне на маргинални групи хора са сред основните теми, върху които поставя акцент режисьорката и сценарист на „Лагерът Мория“ Дженифър Малман. Пълнометражният ѝ документален дебют е показан премиерно в програмата на фестивала за документално и анимационно кино в Лайпциг и разказва за една трагедия от есента на 2020 година, когато пожар унищожава лагера за бежанци „Мория“. Шестима юноши са обвинени и арестувани за този палеж, а един от тях води кореспонденция с Малман, като разказва за ежедневието си в затвора, за своите страхове и мечти. За проблема с безбройните бежанци, които се оказват в безизходица – в нечовешки лагерни условия или във водите на Средиземно море, все още няма подходящо и справедливо решение.

Историята за един патологичен лъжец, която разказва филмът на сценаристката и режисьор Соня Кронлунд „Човекът с хилядата лица“(„The Man with a Thousand Faces“), предава удивлението и недоумението, в което изпадат много излъгани жени. Съдбите на няколко от тях са представени във филма – те разкриват истината за човека, в когото са се влюбили, по странни пътища: той се е представял с различни идентичности, професии и националности пред много от тях и дори е създал няколко паралелни семейства. За авторката на филма този сюжет е интригуващ и благодарение на своята опитност и със съдействието на частен детектив тя постепенно успява да разплете нишките на този скандален случай и проверява фактите с адвокат, който може да докаже как самото съществуване на този мъж се крепи на разпространението на лъжи, всяка от които е с фалшиво лице.

Австрийският филм „Скъпи прекрасни влюбени“ („Dear Beautiful Beloved“), представен на фестивалите в Локарно, Виена, Талин и режисиран от Юри Речински, е изпълнен с визуална и емоционална сила разказ за друг аспект от трагедията на войната в Украйна – евакуацията на възрастни хора от фронтовите линии към по-спокойните райони, а също и извозването на трупове на войници към семействата им. Войната разруши домове, разкъса семейства и разсели жителите на страната. В разгара на това насилие се появи ефективна мрежа за оказване на помощ. Продължителността на военните действия има необратим ефект върху привикването на обществото към самия факт, че хората живеят във война и все повече режисьори на документални филми обръщат внимание на последствията от ужаса на тази реалност. Във филма си Речински представя трагичния мащаб на хуманитарната катастрофа от двете страни на фронта. Дори когато изглежда, че войната е спряла, тя оставя своя отпечатък върху онези, които трябва да бъдат евакуирани.