В най-женския месец, в който бележим и началото на пролетта, ви срещаме с една от любимите ни двойки – Ива Папазова и Георги Блажев. Те са устремени и млади, изключително творчески настроени и позитивни. Нежността, която се усеща между тях, вярваме, че можете да почувствате дори и само в атмосферата на нашите кадри от любимия фотограф Наталия Баръмска. Днес Радослава Петрова разговаря с тях подробно за живота, за любовта, за предизвикателството да си родител и за още…В следните редове…
Здравейте, Ива и Георги!
За нас е огромно удоволствие да си поговорим днес с вас, а защо не и да се посмеем.
Представете се така, както бихте се представили на едно дете.
Г: Здрасти. Аз съм Жоро и пиша смешки.
И: Здрасти. Аз съм Ива, имам дълга жълта коса и много обичам да се усмихвам.
Как и кога се запознахте?
И: Запознахме се в „Шоуто на Николаос Цитиридис” по време на пандемията. Жоро дойде малко по-късно от мен и още с първия си материал показа, че е много креативен. Лъвското у мен се обади и започнах тайно да се съревновавам с него.
Г: Не харесвам Георги от онзи период. Бях мрачен, мързеше ме и постоянно мрънках. Ива беше моята противоположност. Поемаше най-много работа, вършеше я супер и се разбираше с всички. Не мога да кажа, че при нас е било любов от пръв поглед, но помня, че присъствието на това момиче ме успокояваше и ми действаше добре.
Кой направи първата крачка и как се случиха нещата?
Г: След като пътищата ни се разделиха, не се бяхме виждали две години и половина. Аз вече бях при Гала. Кариерно ми беше потръгнало, но в любовта нямах особен късмет. Друга колежка от времето на Цитиридис ни организира уж случайно да се видим тримата и да си полафим. До последно мислех да ги изпържа и да остана на дивана, но накрая излязох. Хапнахме в Made in Blue и в течение на разговора стана ясно, че аз и Ива сме без гаджета. После колежката, разбира се, трябваше „спешно“ да се прибере и с Ива отидохме в любимия ми бар 5L. Събрах смелост и я целунах.
И: Смешното беше, че той дойде по къс ръкав, въпреки студа. Тръгвайки да ме изпраща, го съжалих и понеже бях добре облечена, реших да му дам якето си. Хареса ми, че прие и не се направи на мачо. Така за първи път целунах момче, докато носи моето яке.
Георги, какво е Ива за теб?
Г: Спътник, приятел, любовница, най-доброто същество, прекрасна майка, опора. Човекът, на когото първо звъня, когато ми се случва нещо хубаво, и в чиито ръце първо се разпадам, когато стане страшно. Обожавам колко е нежна, деликатна и как те кара да я гледаш, без нищо у нея да крещи.
А за теб какво е Георги?
И: Има хора, с които обикновените дни стават по-цветни, защото ще кажат нещо специално, ще те разсмеят, ще те заведат неочаквано на концерт на Хари Стайлс или ще те забъркат в мисловен процес, който ти е много интересен. С Георги всеки ден е различен, неочакван и вълнуващ. Той е човекът, който ме научи какво е да имаш семейство в пълния смисъл на тази дума.
Има ли нещо, което ви дразни в другия?
И: Може ли аз да започна? Липсата му на търпение и това, че всичко трябва да става на момента. Примерно му щуква, че иска нов диван, до сутринта ще е изчел всичко в интернет и всяка една секунда, в която нямаме нов диван, ще го дразни жестоко. Но пък това му умение, да е активен и отдаден, му помага в много случаи.
Г: Не помни имена и редовно си ги измисля. Даже, за да не издаде колебанието си, ги изрича супер убедено, за да не я хванеш. Гледаме някакъв филм с Бенедикт Къмбърбач, да кажем, и тя отсича: „Много е добър този Бен Кимбърли, абсолютно се е потопил в ролята.
Как преминава един ваш ден?
И: Моят ден преминава основно със Софи и грижите за нея и дома. Събуждане, закуска, парк, игри, готвене и много гушкане и мачкане на това сладко същество. Старая се да положа и някаква грижа за себе си, която често е да отида до фитнеса. Разговори и вечеря с Жоро и сина му Боян, когато е при нас.
Г: Ставам в 05:30 и си чета темите за предаването. Вече пета година преговарям със себе си, че трябва да се подготвям от предната вечер, но не се получава. Връщам се в 12:30 и обядваме заедно. Често казвам на Ива: „Мога ли да се затворя в другата стая, за да си напиша един пост?“, защото най-добре работя в тишина. Вечер си лягаме изморени, щастливо премазани от валяка, наречен Софи.
Много важна тема в последните години е споделеното родителство. Вие сте една от двойките, които са пример за това, че е възможно отглеждането на щастливи деца. Какво бихте посъветвали двойки, които са в подобна ситуация?
Г: Аз съм отраснал в здраво, традиционно семейство и никога не съм си представял, че ще се разведа и ще прекарвам време без сина си. Но с времето се научих, че за едно дете е по-важно да усеща сигурност и обич под два различни покрива, отколкото напрежение и неразбирателство под един. Децата са много интуитивни и стига да се стараеш да им показваш любовта си, те ще я усетят. Ива пристъпи в живота на Боян много нежно, като ново, просто по-високо приятелче, и той я прие от ден едно. Смятам, че ако всички възрастни в една такава деликатна ситуация се държат готино, без его и с мисъл на първо място за децата, може да се избегнат обичайните конфликти.
Какво ви предстои?
И: Скоро се върнах в театъра, в представление, което много обичам, най-вече заради готиния екип – Филип Аврамов, Мая Бежанска, Илияна Лазарова, Тони Минасян. „Сватба със закъснител“ се казва. Надявам се да ми предстоят повече роли, които да ме палят и да имат смисъл.
Г: Много искам да отговоря „нова книга“, но засега по-коректният отговор е „нови летни гуми“.
Откъде черпите вдъхновение?
Г: Напоследък от детските площадки. Само там е възможно да видиш среща между двама души, които дори не си знаят имената, но вече са си обменили изключително лична и сензитивна информация от сорта на „аз съм ял червей“ и „веднъж облизах умряла медуза и мама ме наби. Впрочем, аз съм Митко.“
И: От биографии. В момента чета тази на Уди Алън.
Кой е последният филм, който успяхте да догледате докрай?
Г: Леко ме е срам, но в момента гледаме „Emily in Paris“, май сме на седми епизод. Много приятен комерсиален масаж за сетивата и не те е страх, че ще заспиш и ще изпуснеш нещо гениално.
И: Последните пълнометражни филми, на които се насладих, бяха „Партенопа“ и „Майсторът и Маргарита“. Бях на гости на майка ми в Пловдив и с приятелка, която също има малко дете, си направихме филмови вечери. Рай за майки.
На какво се усмихнахте днес?
И: На Софи, която си сложи торба на главата и си мислеше, че се крие.
Г: На видео с гол на Павел Недвед за Ювентус срещу Реал Мадрид.
За какво не ви остава време?
Г: Да си махам грима с мицеларна вода, да си купя една подложка за задната седалка, за да не ми я рита Боян, да се виждам по-често с приятели, да ям здравословна храна, да пътувам, да си подредя гардероба.
И: Да си сготвя нещо засукано и да си го сервирам красиво.
И за финал – какво за вас е любовта?
И: Разбиране, утеха и подкрепа.
Г: Зверски да ти се ядат солети, но като ги отвориш, първо да попиташ: „Искаш ли?“
*Благодарим на разкошното пространство Poetry Concept Space и на Виктория Петкова за възможността да осъществим тези разкошни кадри там!
Автор: Радослава Петрова
Фотограф: Наталия Баръмска
