Братя Мангасариян са тези готини хора, които слушаме и следим отдавна. Днес имам удоволствието да разговарям с Владислав Петров, или още известен като Кулю. Говорим си за много неща и най-вече за мнението на Влади по теми, които, струва ми се, са актуални. Ще избързам да ви подканя да прочетете какво и как мисли той. На вашето внимание – Владислав Петров.
Провокация, ирония, шарж, парадокс – всичко това звучи като израз на смела позиция. Според теб хумористичната сатира ли е най-силният начин за послание, за израз на становище?
Не мисля, че има най-силен начин за послание. Всичко, което правим, и привидно най-незначителните дейности и жестове, за някой могат да се окажат много силно послание, особено за децата ни. Както и за криминалния психолог. На мен ми се е случило да ме вдъхновяват абсурдът и парадоксите, и най-много се забавлявам с измислянето на глупости. Даже новият ни мега хит, който ще избухне съвсем скоро, се казва “Луксозни глупости”. А дали е хумористично или смело, не е моя работа да се питам. Вярвам, че хуморът, както и смелостта, не трябва да са самоцел, а са резултат от душевна настройка.
Разбрах, че си нарисувал всички асансьори в НАТФИЗ като студент. Шегата настрана. Завършил си Гимназията за изящни изкуства, сега се занимаваш активно с анимация. Рисуваш ли понякога?
От двайсет и няколко години се занимавам с визуални ефекти и раздвижване на графики – анимирам неща, които не трябва да бъдат анимирани, като лога, надписи и други “неодушевени” обекти. Най-общо с компютърна графика се занимавам. С анимация в класическия смисъл – не, въпреки, че имах такъв уклон за кратко, но нямам необходимото търпение и желанието за тази форма на изразяване. А рисувам все по-рядко, не ми е интересно. Сега съм много запален по заниманията с изкуствен интелект, като генериране на изображения и видео с конкретни персонажи (например Братя Мангасариян, в момента работя по клип за наш нов ултра хит, генериран изцяло с изкуствен интелект) и създаването на AI асистент с характер (със Силвестър разработваме Мангасариян Бот, който се оказа изключително приятен агент, много мъдър и с прекрасно чувство за хумор).
Силвестър споделя в интервю, че възстановявате “За вредата от образованието, културата и изкуството.” (поправи ме, ако бъркам). Днес повече от всякога, като че ли тази тема е болно актуална. Защо тук сатирата се превръща в реалност. Мислиш ли, че има огромни липси в тези сфери?
Признавам си, че не гледам така генерално на този въпрос. Специално за образованието, сега, за разлика от соц епохата, има всякакви училища и образователни методи. Предполагам най-евтините решения, като държавните училища, разполагат с най-много немотивирани преподаватели. Но пък не дай боже детето ви да попадне на някой скъпо платен експериментатор! Вярвам, че най-силният фактор са родителите, семейството. Ако родителите са достатъчно съзнателни, образованието, още повече културата и изкуството, не могат да те увредят (значително).
Отказал си се от продуцентската си работа. Какво мислиш за филмовата индустрия в България, за новите български филми.
Не съм се отказал от продуцирането, всъщност непрекъснато продуцирам глупости. Някои от тях виждат бял свят под формата на кратки видео клипчета и изоквания (изказвания) в социалките, но повечето са си само в главата ми. Но продуцентството като професия не ми е свойствено. А пък за българската филмова индустрия, колкото и сериозна индустрия да е тя, мога да кажа точно нищо. Нямам никакъв интерес към българската, а напоследък и към която и да е, съответно нямам и кой знае какви наблюдения. Твърде съм зает с работа върху себе си. Имам актуални впечатления единствено от американски детски филми, защото ги гледам със сина ми.
Ходиш ли на театър? Какво гледаш?
Не. Въпреки че навремето съм играл в театрални постановки, никога не съм имал особена необходимост да гледам театър. Ходил съм по-скоро от професионално любопитство.
Вълнува ли те обстановката в света в момента. Като Братя Мангасариян винаги сте били с позиция. Каква е твоята лична такава за случващото се в света в момента?
Не ми е безразлично. В периода на последните масови протести в България и началото на войната в Украйна се вълнувах ежедневно, бях обсебен от негодувание. Спорил съм до изпокарване с някои от най-близките ми хора, защото, оказва се, имат други виждания. А социалните медии, особено Фейса, са прекрасен развъдник за душевна гняс.
Един ден моя приятелка ми припомни нещо, което бях осъзнал, слушайки дежурните инструкции за безопасност в самолета. Там се казва, че при авария първо слагаме кислородна маска на себе си и след това на децата си и на другите, нуждаещи се от помощ. А това всъщност е основен житейски принцип. Възможно ли е да си добър родител, да си полезен на когото и да е, въобще пълноценен човек, ако си зле физически или психически. От личен опит знам какви последствия може да има ежедневното повтаряне на определени мисли – вярвайте ми, това се превръща във физиологичен процес и ако искате да сте здрави и щастливи, избирайте светли мисли! Дори думите, които използваме ежедневно, имат огромно влияние върху живота ни. Затова, например, спрях да се обръщам към приятелите си с иначе така гъзарското “копеле” и се старая да не задържам вербалното изразяване на обич, което е чуждо на балканския мачизъм.
Продължавам да не разбирам как се оправдава нахлуването в суверенна държава и избиването на деца и цивилни граждани под претекст, че са нацисти. За мен това са действия на човек със сериозни психически отклонения в съчетание с изключителна власт. Да не говорим за убийствата на негови сънародници, които не му служат вярно или просто не го харесват. И много други от случващите се по света събития не разбирам, но се концентрирам върху душевния си мир и занимания, които ме вдъхновяват. Така, вярвам, мога да съм най-пълноценен.
Има неща, за които трудно може да се говори с хумор. Според теб кога “смешката” спира да бъде смешна?
За мен, когато стане дебелашка, агресивна, ненавистна. Но при всеки човек прагът на поносимост и предпочитанията за цвят са различни. Някои харесват розови смешки, други харесват жълти, трети харесват черни… Това зависи и от душевното ти състояние. Преди съм се забавлявал на доста саркастични смешки, които вече не са ми смешни.
Контекстът също е значителен фактор. Всички познаваме един ояден политик, който обича да ръси смешки, но като знаеш колко пари е откраднал и какви гадости е натворил (дори и малкото, за което знаеш), смешките му никак не са ти забавни. Друг, изтънчен хуморист, за който се сещам, и който никак не ми е смешен, е човеколюбецът в Кремъл. Но съм сигурен, че за много хора е забавен.
Иронията “обезоръжава” ли глупака?
Иронията е опасно оръжие, най вече за авторът й. Създава у него измамно чувство за превъзходство, което само по себе си е глупост. Алън Уотс говори с искрено забавление за широко разпространеното у западните хора схващане, че светът, който познаваме, се е получил едва ли не от някаква произволна грешка и че ние сме резултат от някаква глупава космическа лотария, в която някои са изтеглили по-дълга, други по-къса клечка. Както и за страха ни от липса на идентичност. И затова правим всичко възможно да се самоопределим, като лепим етикети. “Глупак” е такъв етикет, който поставяме за да се самоопределим като превъзхождащи, дистанцирайки се от глупостта. Вярвам, че всеки е способен на глупост – за себе си съм сигурен, но се сещам и за доста ерудирани хора, които всъщност са тъжно глупави в илюзорния си превъзходен балон. Опитвам се да избягвам иронията и етикетите, и все по-често ми се получава, само властимащите глупаци ме изкушават непреодолимо.
Завършил си кукли, нали, впрочем и аз. Въображението в кукления театър е водещо. За какво най-много ти помага то сега?
Честито! Мисля, че най-много ми помага в анимирането на графики. Куклената школа ме е научила как да вдъхвам живот на неодушевени обекти чрез динамика, ползвайки само специфичните им възможности. Когато например анимирам лого, първо виждам какви специфични изразни средства притежава и се заигравам с тях.
Какво пожелаваш на хората около теб?
Да са ми здрави и щастливи, същото което пожелавам на себе си. Пожелавайки на себе си да си здрав и щастлив, всъщност го пожелаваш и на близките ти. Възможно ли е да си щастлив, ако обичаните от теб не са здрави и щастливи? И възможно ли е тези, които те обичат, да са щастливи, ако ти не си здрав и щастлив?
Автор: Доли Манева
Фотограф: Кирил Станоев
