Днес разговаряме с Живко Джамяров – съоснователя на храните за здраве „Аncestral Superfoods“. На ръба между живота и смъртта преди години той разбира, че най-важното нещо на този свят е да правиш добри и смислени дела, с които да си полезен на хората. Това той постига, като се посвещава изцяло на производството на жива храна и популяризирането на ползите от консумацията на тази храна срещу сериозни заболявания. Всичко за суперхраните и как да живееш пълноценно – може да разбереш в интервюто ни с Живко Джамяров тук.
Здравей, Живко! Може ли да ни се представиш така, както би се представил на едно дете…
Здравей, аз съм Живко и правя живи храни за малки и големи супергерои.
С какво се занимаваш?
Посветил съм се изцяло на нашия проект „Ancestral Superfoods“, на отглеждането на сина ни, на това да прекарвам повече смислено време със семейството си, както и на развитието на нашата общност във Фейсбук и групата ни „Племе на Здравето“. Това са най-важните неща за мен на този етап, на които съм отдал цялото си време.
Много ни се иска да ни разкажеш повече за Ancestral и как се роди идеята да се занимавате със суперхрани…
При мен се появи спонтанно, като прозрение, докато лежах в спешното отделение на австрийска болница, след преживян инсулт. Имах много време да разсъждавам какво бих направил, ако имам шанс да се възстановя напълно от този инцидент. Искаше ми се това да е обвързано по някакъв начин с храненето и превенцията, да има добавена стойност за хората и да мога да направя нещо добро и смислено за тях. Особено за тези от тях, които по една или друга причина са имали подобен проблем като мен, които са минали през същото страдание, както и за всички останали, които ми се иска никога да не се налага да преминават през подобно нещо. Размишлявах дълго какъв тип храна би било това, което искам да направя, и така стигнах до идеята за покълнала и ферментирала храна, която да е жива (без да е свръхпреработена), да е бионалична за тялото ни и да е в удобна и универсална за консумация форма. Първите ни четири продукта са под формата на прах и може да се добавят към напитки, салати, сурови десерти или основни ястия. А следващите са със същата формула и съдържат покълнали или ферментирали съставки, където това е възможно.
Какво всъщност са суперхраните?
Малко или много това е един маркетингов термин, с който се определят храни, като киноа, чия, мака, спирулина, какао и т.н. Това са храни, които са богати на определени хранителни елементи и подпомагат дадени функции на човешкото тяло. За мен бе важно да открия нашите локални „суперхрани“, да заложа на български и европейски такива, които са типични за храненето ни и това на нашите предци. Така се роди идеята за името на проекта „Ancestral Superfoods“ – в превод „Суперхраните на нашите предци“. Според мен шипката, аронията, черницата и черните боровинки не отстъпват по нищо на други „по-модерни“ и търсени суперхрани, като годжи бери, инка бери и др. Заради това залагаме на тях, както и на типични зърнени и бобови култури, като слънчоглед, тиквено семе, коноп, нахут и т.н., които присъстват в продуктите ни в покълнала форма. Идеята бе
е да направим миксове, които да обединяват силните страни на различни типични за нашия ареал храни и по този начин да подпомагат здравето ни.
Кога усети, че е време да промениш нещо в живота и в храненето си и как това повлия на духовното ти развитие?
Започнах първите стъпки през 2006 г., когато ме диагностицираха с автоимунно заболяване – тиреоидит на Хашимото. В този период бях в доста лошо здравословно състояние – с наднормено тегло, в депресия и без да изпитвам щастие от живота. Реших и промених всичко, за да си върна щастието от живота. Взех решение, че животът ми няма да е зависим от една диагноза или от различните симптоми, които са свързани с нея.
Така постепенно преминах към хранене с изцяло пълноценна растителна храна, като трупайки опит, допуснах и немалко грешки. За мен това е част от пътя и себепознанието. Няма как да стигнеш до края или да научиш нещо, без да извървиш необходимия път и да натрупаш опит. Опитността е много по-важна от всякакво теоретично познание, което, разбира се, е необходимо, но не и когато е „неизживяно“ и е едно празно философстване.
Стъпка по стъпка, стигнах и до тибетския будизъм, успях да намеря своето духовно семейство и своя духовен учител. Това промени живота ми изцяло. Даде ми възможност да работя с негативните си емоции и да се променям към по-добро. Това е най-скъпият подарък, който някога съм получавал, защото ме направи един по-осъзнат и смислено живеещ човек.
Със семейството ти сте решили да живеете извън града, как се случиха нещата с това решение и как ви се отрази промяната?
Преместването ни на село бе отговор на здравната криза, която бе породена от Корона вируса. Искахме да намалим рисковете за нас и любимите ни хора, като съзнавахме, че това ще се отрази на социалните ни контакти и ще трябва да живеем в изолация. Хубавите страни на тази промяна бяха спокойствието, възможността да живеем в близост с природата, да дишаме чист въздух, както и да отглеждаме детето ни в една сравнително по-безопасна и спокойна среда.
Лошите страни са свързани със социалната изолация и с емоционалния отпечатък от това усамотяване, с които се свиква, ала се рискува да се залитне в крайност и да се живее много дистанцирано/изолирано от останалите хора.
Как преминава един твой ден?
Старая се всеки един мой ден да е изпълнен с максимално много смисъл, както и да преминава осъзнато. Може да се каже, че се старая да е максимално добре организиран, както и да постигам баланс между работните си ангажименти и времето, което искам да прекарвам със семейството си. Старая се винаги, ако е възможно, да заделям и малко време за себе си, за духовната си практика и за личностното си развитие.
Какво четеш сега?
Чета успоредно няколко книги. Това винаги е било лек проблем при мен, че по отношение на книгите не се задържам само на една тема. В момента чета „Кървави разкази“ от Александър Чакъров; „Пикник край пътя“ от братя Стругацки; както и „Думите на моя съвършен учител“ от Патрул Ринпоче.
Кой е саундтракът на деня ти?
Всеки ден започвам с различен стил музика, но в момента съм на вълна осемдесетарски синтуейв, даркуейв и постпънк. Подбрал съм си няколко хубави плейлиста в YouTube, които въртя постоянно като музикален фон, докато работя или чета на компютъра.
И не на последно място: Кой е най-ценният ти ритуал за старт на успешния ден?
Мечтаният старт на деня за мен е медитацията, като след нея винаги си правя кана хубав зелен чай или си приготвям енергизиращо смути. Често обаче е свързан с малкото ни дете. Опитвам се да не се впускам презглава в работния ден и в ежедневието, като се старая да си дам малко време за осъзнаване и настройка, както и за анализ на това какво предстои да се случи в този ден и как да мога да премина възможно най-ефективно и добре през него.
