Автор: Цветана Бонева
Когато виното срещне фотографията, а жената се превърне в жив образ на емоцията – се ражда нещо повече от проект. Ражда се усещане. „Благодат“ е идея на Кристина Маркова – фотограф по образование и влюбена във винения свят повече от 15 години. Проект, в който едно лице – това на Лора Добрева – се превъплъщава в петнадесет различни състояния, вдъхновени от характера на петнадесет винени сорта. Всеки кадър разказва история. История за аромат, за настроение, за женственост и за силата на съвършеното съчетание между вкус и визия. Малко преди откриването на изложбата в началото на декември, разговаряме с Криси и Лора – за вдъхновението, за процеса и за личната им благодат.
Здравейте, Криси и Лора! Съвсем скоро ще видим резултата от проекта „Благодат“ – една артистична симбиоза между виното, фотографията и женствеността. Разкажете ни как започна всичко. Криси, „Благодат“ е роден от две твои големи страсти – виното и фотографията. Кога дойде моментът, в който осъзна, че искаш да ги съчетаеш в едно общо изживяване?
Най-вероятно подсъзнателно този момент е бил някъде в главата ми от години. Време ми беше отново да погледна към фотографията, дори и да не държа аз апарата. Но ако трябва да дам буквален отговор – беше една вечер миналата зима. И типично в мой стил – исках всичко да се случи сега и веднага, но ми отне доста време да намеря начин да разкажа ясно какво точно желая от този проект. За мен виното и фотографията винаги са се преплитали. И двете са изкуство, просто в различна форма, затова ми беше естествено да ги свържа. И ето ни сега.
Лора, ти си лицето и музата на проекта. Какво те накара да се впуснеш в това предизвикателство и какво видя в идеята на Криси, което те докосна?
Истината е, че първосигналният ми отговор е да ти кажа, че просто нямах избор. В началото изобщо не можех да разбера за какво става дума и защо точно аз бих била правилния човек за подобен проект – и все пак някак си се съгласих (може би, защото се наслаждавахме на чаша пенливо, когато идеята се роди). Това, което е интересно за мен обаче, е, че понякога, вглъбени в собствената си представа за себе си или за това, което се стремим да бъдем, пропускаме да осъзнаем колко всъщност различни части от нас съществуват едновременно – някои изразяваме смело, други – потискаме. Чрез този проект разбрах много за себе си и за всички мои лица, които понякога умело крия, друг път никак не успявам, тъй като всъщност във всяка визия все пак съществува частичка от мен. Разбрах, че мога да съм приповдигната, но мога да съм умислена; мога да съм галантна, но мога да съм надменна; мога да съм силна, но мога и да се скърша. И е много трудно да си признаеш всичко това. Всеки от винените сортове, които избрахме, олицетворява различна частица човещина – но осъзнах много, много по-нататък в процеса колко полезно ми е това – да видя не само себе си визуално преобразена, а осъзнаваща различните роли, в които мога да встъпя, в зависимост от обстоятелствата, в които съм поставена. През този проект опознах себе си, въпреки преобразяването си във визии, някои от които нагледно нямат общо с мен.
Проектът пресъздава характера на 15 винени сорта чрез 15 различни визии и емоции. Как протичаше този процес? Криси, откъде тръгвахте – от сорта или от настроението, което искате да предадете? Лора, как се подготвяше за толкова различни състояния – от ефирна свежест до тъмна, пикантна загадъчност?
К:
От сорта, first the wine.Но няма да ви лъжа – не беше лесно. Аз говоря на емоции, а не на ясни инструкции, което не е най-удобното, когато трябва да обясниш каква да е визия. Екипът, с който работихме, са страхотни хора и супер професионалисти, нооо… не пият толкова вино, колкото аз. Та, да, беше предизвикателство за тях.
Представете си да чуете: „Мелник – балкански темперамент, български дивак, но с френски секси и свободни маниери (или поне опит за такива)“ и после трябва да го превърнеш във визия. Благодат всъщност е моята интерпретация на винените сортове – моето настроение към тях. Малко като с хората: някои са ми много на сърце, други оставям за по-задни класации, а с трети просто не е нужно да се срещаме всеки ден.
Така че да – сортът е в основата на проекта, но трябваше да предадем настроението, което носи, според мен.
Л:
Екипът, с когото работихме по проекта, направи така, че да се чувствам себе си и спокойна дори когато в отражението виждам къса черна прическа или визия с изсветлени вежди. Предварителните ни брейнсторминг сесии, в които обсъждаме тоалета, грима, прическата и настроението, което трябва да предадем, бяха безброй – някои строго планирани, други просто случващи се измежду други разговори. Сработихме се като екип още преди да бяхме пристъпили към същинската работа и това направи по-лесно за мен да се отпусна в ръцете на Мина и Албена, да повярвам във визията на Криси, да се доверя на окото на Евгени – а в гардероба на Ирина съм влюбена по начало и се радвам, че успяхме да съчетаем нейни иконочни артикули с такива от моя гардероб и ежедневие. Беше важно за мен да се чувствам добре във всяка една визия и ако нещо не се получаваше или усещах, че никак не е моето (имахме този казус с две от визиите) – просто го казвах навреме така, че да успеем да се адаптираме и да сменим някой елемент, за да мога да се възприема и с добра нагласа да пресъздам емоцията, която търсим – иначе моята емоция излизаше на преден план и личеше – ако не се възприемах напълно, нямаше и да мога да го изиграя.
Криси, разкажи ни малко повече за избора на Лора като модел. Какво в нея видя, което я превърна в „жената на Благодат“?
Е, това беше най-лесното в целия проект и дори не е било обсъждано. Аз казах: „Ти ще си лицето.“ и толкова. Мисля, че добре познавам Лора, знам и какво вино харесва. Тук нито за секунда не съм се колебала дали ще се справи, дали ще усети проекта.
В момента, в който реших, че Благодат ще се случи, си я представих във визията на ризлинга – бял мъжки костюм, много злато по нея – и всичко беше ясно. Лора е един от най-флексибилните хора, които познавам. Тя може да влиза в десетки роли. Войник е, може да скрие емоциите си прекрасно, но и да ги изрази още по-силно. Ок е да бъде подценена, но е също толкова ок след 20 секунди да бъде под светлините на прожекторите.
Малко хора имат тази емоционална дисциплина – да излязат от комфортната си зона. Не казвам, че ѝ е лесно да го направи, но ако трябва – ще го направи. В Благодат ще се види точно това, което имам предвид. И да не забравяме – Лора не е професионален модел, но аз знаех, че без никакъв проблем ще усети и ще пресъздаде емоцията, която търся.
Е, трябваше да изпием малко повече вино, но не се оплаквам.
А ти, Лора – какво е усещането да бъдеш муза на 15 лица, 15 характера и 15 вина? Имаше ли момент, в който почувства, че тези образи се преплитат с твоя собствен свят?
За мен това беше много вълнуващо преживяване в същинския смисъл на думата – по време на снимки сърцето ми препускаше, не можех да ям, забравях да пия вода… Влизах си във филма и си представях – ако сирата беше човек, какъв човек щеше да бъде? Елегантен, силен, стилен, сериозен, леко надменен, но без да го демонстрира – знае го, не търси чужда валидация… Заигравах се с образите в главата си и се стараех за всяко вино да имам собствената си история. За мен беше интересно да откривам частици от себе си във всеки един сорт – за някои от тях предполагах, за други – хич не очаквах.
В проекта има силен екип от творци – гримьори, фотографи, визуални артисти. Какво беше преживяването да работите заедно? Какво носеше всяка среща зад кадър?
К:
Беше прекрасно и тук не съм имала съмнения, избрах екипа по лични предпочитания, ясно е. Готини хора са, готина енергия, исках да е чил. Благодат за мен е лежерно случване, аз си го искам да се случи и ще се (това ме водеше мен), екипът му даде този про елемент, защото просто им хареса идеята.
Исках Евгени да снима, защото е много по-търпелив от мен и с Лора успяват да говорят на един език.
Мина – чудовищно добра в грима, от много време исках нещо някъде да случа с нея. А и тя ми дава едно блажено спокойствие и красота.
Мина пък ме запозна с Албена, в която веднага видях толкова опит и професионализъм. Способна да рестартира всяка една визия, всяка една коса, всеки един грим.
За Ирина какво да кажа, нашето приятелство е на едни повече от 10 години. Обожавам я. Безупречна в индивидуалния си стил, гардероб, за който сигурно има ексел таблица. Супер про, но без това биене в гърдите. Ирина ни помогна изключително много в целия процес, понякога се включваше само с едно изречение, с един детайл и това обръщаше играта.
Та събрахме се една вечер в бара, бях приготвила точните вина и хоп Благодат го има. Виното е голяма работа, то събира хората, то трябва да събира, а не да разделя.
На терен имаше и много други, които помогнаха на процеса. С присъствие, с транспорт, със студени пенливи или да разходят Кая (кучето на Лора). Благодаря и на тях!
Л:
Като човек, който се развива в медийната сфера, съм свикнала работата да ме среща с много и различни хора, свикнала съм да се сработвам с всеки от тях, щом имаме обща цел и нагласа за успех. Но с този екип се получи нещо повече от това – стиковахме се до степен, в която с всяка следваща визия нещата се случваха все по-бързо и дори предвидимо. Във въздуха вирееше една особена лекота, въпреки всъщност нелеката задача пред нас. Това бяха много прекарани часове в студиото с още толкова прекарани часове в размисли и разговори и никой от нас не се отегчи от другия, което за мен е много специално. Нямаше прояви на его, нямаше прояви на всезнание – всеки черпеше от другия, подкрепяше идеята, надграждаше визията и никой не взе превес над колегата си.
„Благодат“ ще има и своя изложба – в началото на декември, където фотографиите ще се комбинират с реална дегустация на вината. Какво искате хората да почувстват, когато застанат пред тези кадри – какво послание стои зад тях?
К:
Ох, искам хората да дойдат на 3-ти на откриването и да си тръгнат поне малко по-щастливи. Знам, че звучи клиширано, но това наистина е най-важното за мен. Някак си вече сме станали прекалено неусмихнати – ако поне за миг усетят хубава емоция, аз ще съм доволна. Иначе, разбира се, искам да дойдат свободни от грижи, да гледат красиви фотографии, да опитат красиви вина и да си намерят своето лично послание. Аз съм далеч от мисълта, че всички ще гледат през моите очи и сърце. Даже очаквам лека доза хейт от винения бранш, но и с това нямам проблем – свикнала съм.
Ако трябва за момент да съм малко по-сериозна и да изляза от идеята, че с Благодат просто си правя кефа – това е проект, с който наистина се надявам да запали повече хора да пият вино, да не се страхуват от него, да го почувстват.
Да осъзнаят, че виното е култура и то е мощна част от нашата българска култура, или може да бъде. Виното е за по дънки, вино може да поръча всеки – не само “онзи, дето разбира” на масата. Виното е за сам вкъщи, за компания, за споделяне, за преживяване на деня и на човека, който го е създал. За Бога, пенливото не е само за Нова година – то е и докато миеш банята, или докато пазиш дивана. Пенливото не е само просеко и бялото не е само совиньон блан. И още, и още, мога да говоря до безкрай.
Но най-много се надявам Благодат да отключи у хората желание за повече срещи с виното.
Л: Аз се надявам всеки кадър да донесе емоция – радост, гняв, усмивка, ненавист, безразличие. Всяко вино носи своята история, всеки кадър – виненият характер, а не всяко вино е за всеки, който ще го опита. Така и с фотографиите – не очаквам всяка от тях да се хареса на всеки и дори се надявам да е така. Нещо, което по принцип за мен е неприсъщо в живота – толкова се старая всичко винаги някак на всеки да се харесва. И за пръв път чрез този проект осъзнах колко излишно всъщност е точно това.
Криси, ти си част от винената култура вече повече от 15 години. Какво се промени в начина, по който хората преживяват виното – и как се надяваш „Благодат“ да повлияе на тази култура?
К:
О, чуден въпрос, на който започнах по-горе да отговарям. Винената култура се промени много, но не достатъчно. Бавно, всичко е толкова бавно, муден процес на развитите. Все още има необясним страх от виното, някак много хора го приемат като “сложна” напитка и предпочитат да си останат на коктейл, твърд алкохол или бира. Положително е, че в България вече има все повече професионалисти на тази тема, които се борят със зъби и нокти в популяризирането на виното. Всеки по своя път – някои говорят за местните сортове, други за пенливите вина, трети за натуралните. Много колеги правят, каквото могат, за да изградят винени навици или да превъзпитат вкусове. Трудно е, но вървим. Преди 13 години винените места не минаваха пръстите на едната ръка, сега вече си избираме баровете – според какво ни се пие. Дали само български, дали повече хипстър вина или пък искам бяла покривка и чудна Бургундия. В това отношение сме топ.
Но пък тъкмо ги научихме да пият повече пенливо, например – и хоп, дойде Gen Z поколението, което отказва да консумира алкохол. А ако все пак е вино – гледат калории, глутен и… дори не искам да продължавам.
С Благодат искам да покажа точно това, че на виното може да се гледа по всевъзможни начини, но най-важното е едно: то е достъпно. Който и каквото да ти говори, виното е създадено, за да носи удоволствие – да ти е благодатно и вкусно. А и, между другото, с Благодат може някои да научат, че албариньо е чудна алтернатива на совиньон блана.
То като се замисля – и доста ресторантьори няма да им навреди да го научат това.
Лора, твоят стил е описан като „аристократичен като бургундски пино ноар и див като български мелник“. Разпознаваш ли се в това определение? И кой от 15-те сорта ти е най-близък по характер?
Припознавам се в това определение! И вероятно истински близките ми хора биха го потвърдили. Досущ като различните характери на вината, аз също имам различни проявления на характера си, но ако трябва да се оприлича с едно вино – ще бъде именно пино ноар, което е и любимият ми сорт (вероятно неслучайно). Пино ноарът е елегантен и фин сорт, изразителен и с дълбочина на характера – не е шумен и показен и няма нужда от това. Той не се натрапва, не търси доминантност – със своята сложност и слоеве пино ноарът комплиментира, не надделява. Чувствителен е към средата си, внимателен и прецизен, подбиращ – не може да вирее навсякъде, не би се чувствал комфортно да разгърне потенциала си в неблагоприятни за него почви. Но пък се отглежда в различни краища на света – от Франция до Нова Зеландия, което все пак го прави адаптивен и приемащ характера на мястото, на което се намира, без да губи своята същност. Нотките в пино ноара не се разкриват веднага – отваряш бутилката и с времето ароматите оживяват пред теб, ако имаш търпението за това. Пино ноарът е емоция, финес и загадка, не сила и демонстрация. До голяма степен и до колкото е удобно – именно така бих определила и себе си.
Ако „Благодат“ беше бутилка вино, какъв сорт би била и защо?
К: И най-трудният въпрос, дами и господа. Всички очакват да кажа някое пенливо, но няма.
Благодат е бутилка Michel Chevre Saumur Clos de L’Ecotard (шенин блан от Лоара) – “licking wet stone after summer rain”, ама с вкус на лимонов тарт. Но е и испанското Monopole Clasico (сортове виура с прибавка шери). Това е единственото вино в живота ми, за което съм казала, че всеки път като го пия – ще пиша пост. Монопол е солено, камък, море, вълна, която те удря в лицето и ти й казваш – дай ми още, дай ми! Плътен, запомнящ се вкус, но и свежест, която те блъска в колената и знаеш, че още ставаш. Монопол е живот в бутилка, за който си мечтаеш. Благодат.
И накрая – какво означава „благодат“ за всяка от вас? Криси, какво е твоето лично определение за тази дума? Лора, кога последно почувства своята благодат?
К:
Името дойде по много странен начин, моите асоциации са неразбираеми в повечето случаи. Общо взето беше “Grape, не няма да е Грейп, нека е игра на думи – ще е Grace, а ок, значи Благоадат”. Знаем, че прекият превод не е такъв, но името заспа на проекта. Благодат е доста лична дума и всеки си я или ще я преживее лично.
Л:
Благодат за мен е вътрешното състояние на това да бъдеш в покой със себе си, със средата си, с изборите, които правиш, и с тези, които не правиш. Благодатта е свързана с благодарността – а благодарността е философия за живота, в която можеш да благодариш и да приемеш дори лошото, което се е случило, вярвайки или надявайки се, че то след себе си неминуемо ще донесе нещо добро. В това избирам да вярвам и във всеки труден миг опитвам да си го напомням.
