Луиза е от момичетата, които обичат да мечтаят, вярват в доброто и се стараят да дават най-доброто от себе си, дори когато не получават насреща същото. Млада, очарователна, с наедряло коремче и с 24-каратова усмивка – такава се появи тя пред нас. След, като се разходихме в парка и направихме красиви снимки, говорейки си за бебешки неща, се отправихме към столичен брънч бар и седнахме на домашна лимонада с бухти, за да обсъдим очакванията за майчинството и бъдещето като цяло. Смеехме се, защото си представяхме как интервюто ще бъде прекъсното, за да започне раждането. Докато бъдещата майка от време на време получаваше контракции, предвещаващи скорошната поява на новото човече, заедно се потопихме в един дълъг разговор за любовта към актьорската работа, към себе си и близките. За всичко това можете да прочете тук. Благодарим за споделеното време и пожелаваме успех на мама Луиза и на нейния малък „самурай“…
Здравей! Винаги ли си така усмихната?
Не! (Смее се.) С много променливо настроение съм. Сега съм ухилена, но след 5 минути може да има дъжд от сълзи или да гледам много лошо.
Разкажи ми за решението да имате дете. Беше ли планирано или се случи случайно?
Планирали сме го, но не сме гледали овулации и т.н. Просто решихме да имаме дете и започнахме да правим опити. Казахме си: когато се случи – тогава. Когато наистина се случи, веднага заподозрях, че съм бременна. Получих странно главоболие, което за мен не е присъщо. Тогава Марто ми каза, пий хапче, но вътрешно чувствах, че трябва да изчакам. Изтърпях си главоболието. Съответно ми закъсня. В деня, в който разбрах, бях с една приятелка в мола. Тя ми каза да вземем един тест, направих го и си го прибрах в джоба, защото много бързах. Отидох на маникюр. По едно време маникюристката ми излезе и аз реших, че сега е моментът да видя какъв е резултатът. Беше минал поне час, откакто го бях направила. Извадих го от джоба и видях две черти. Не знам как се сдържах в салона да не кажа нещо.
И какво, просто си седеше усмихната – и нищо?
Да, седях си и се усмихвах щастливо. Не знам как се сдържах да не кажа нещо.
Как съобщи на мъжа си?
Той по това време снимаше музикален клип на сръбски певец в Доминиканската република. Малко след като разбрах, му се обадих по телефона. При него беше 8 часа сутринта. Пиеше кафе преди старта на работния ден. Малко след това ми прати снимка с уиски и пура. Беше много щастлив и го отбеляза по този начин.
Кога точно усетихте, че е дошъл моментът за дете?
Ние сме заедно от около 6 години, от 3 години сме женени. Марто винаги е бил готов. По скоро аз исках малко повече време за себе си, защото исках да имаме няколко години в които да създадем спомени, да си поживеем ергенски живот. Да обикаляме света. Поживяхме си малко безрасъдно. Двамата си падаме бохеми. Не обичаме да задържаме пари в себе си, а едно дете предполага да бъдем по-отговорни, да мислим и разпределяме разходите по най-добрия начин. Но пък имаме едни 6 страхотно изживяни години.
Чувстваш ли се готова? Мислила ли си какво те чака, представяш ли си майчинството по определен начин?
Да, чувствам се готова. Не мисля, че ще ми е трудно. По-скоро имам притеснения, дали ще успеем да го направим добър човек. Подготвена съм, че може да не се наспивам, че няма да имам достатъчно време за себе си, но това са нещата от живота. Смисълът е в детето, в крайна сметка.
Липсва ли ти работата?
Не!
Откога не работиш?
Откакто обявиха карантината. Спрях заради нея. Колкото и странно да звучи, всичко се случи в правилния момент. Не се налагаше някой да ме замества. Сега започна новият сезон в театъра и планът е да се върна на работа през декември месец. Имам насрочени представления за тогава. Ако всичко е наред, за което се надявам, ще се върна на сцената.
Има ли кой да ти помага?
Има, но гледам да не разчитам много на това. Докато съм на представление, мисля че Мартин ще може да се справи.
Да те върнем в детството ти. Израснала си в среда, изпълнена с много мода – покрай майка си. Представяла ли си живота си по този начин? Винаги ли си искала да бъдеш актриса?
Бях с доста по-големи очаквания. Винаги съм искала да бъда актриса. Представях си, че ще бъда актриса извън България, както моите любими западни актриси от филмите.
Какво те е спряло?
Това, къде реално се намираме. Опитвала съм се. Може би има грешка в мен – че не рискувах и не заминах. Но имах примери пред очите си как талантливи хора заминават и не им се случва нищо, работят друга работа. Та, предпочетох да си остана тук и да работя като актриса, а не като сервитьорка в Америка. Тук се случват немалко качествени продукции. Имам агент, който ми праща кастинги от Лондон. Говорили сме с него за това, защото бях разочарована, че не ме вземат. Напремер за последния кастинг на „Трейнспотинг“ така се случи, че накрая се колебаеше между мен и Анжела. След дълги разговори избраха нея. Агентът тогава ми каза, че приличам на чехова героиня, фина и изписана. Докато представата на Западна Европа за жена във филм от Източна Европа е някак по-груба. Аз съм по-крехка и не ставам за такива роли, а за чеховите героини те си вземат англичанки. Тогава си казах, глупости, той преувеличава! Но с времето осъзнах, че трябва да знам перфектен аглийски, с техния диалект, а аз си знам аглийски като за българка, това също е от значение. Така че си представях много по-големи неща за себе си, но те не се случиха. И все пак не мога да кажа, че не се чувствам удовлетворена. В годините се обградих с много талантливи хора, а и срещнах Мартин, което е най-голямото ми щастие! Той е режисьор, с който бих работила денонощно, защото нещата, които прави, наистина ми харесват. Радвам се, че имам досег с него като артист и като личност. В театъра също съм имала възможност да работя с добри български театрални режисьори.
Кой е първият ти филм/сериал, който те е докоснал най-много?
Може би това ми се случи в сериала „Дървото на живота“. Това е изключителен сериал, единствен по рода си, сниман е в друга епоха. Единственият наистина скъп сериал. Там успях да „вляза“ в историята. Това беше моментът, в който работех с Мартин и на снимачната площадка се влюбих в него. Тогава нещо се отключи в мен и исках да съм перфектна във всичко, което правя. Може би нещата са свързани. Любовта към героинята, любовта към работата и любовта, която се случваше.
Като актриса може да не си излизала извън страната, но като модел си била много успешна в чужбина. Разкажи ни за този период от живота ти.
Наистина имах много голям успех извън страната като модел. Говоря за Азия. Там много се харесваше моят типаж – тъмни очи и коси, бяла кожа. А голямата усмивка беше бонус към всичко. За тях това там е топ!
Започнах да пътувам на 14 години. Взеха ме като топъл хляб. Не можех да повярвам, но страшно много работех. Работех по 8 часа на ден, а след това – още по 4. Буквално се научих какво е да работиш много. Това ми е дало немалко, не мога да кажа, че ми е взело. Тази работа ме изгради като професионалист. Какво означава да не закъсняваш, да изпълняваш задълженията си и най-вече – какво означва да се оправяш сам. Аз живеех в Перник и от този малък град едва четиринадесетгодишна заминах сама със самолет и се озовах в Тайпей. На следващия ден ми дадоха карта на метрото и трябваше сама да стигам от точка А – до точка Б. Бях шокирана! Не знаех какво да си купя, как да си сготвя. Там пазарът няма нищо общо с българските продукти. Виждах само йероглифи и много странни храни. Живеех в апартамент, в който бях с още няколко момичета (рускини), които ме гледаха лошо и все ми правеха мръсно. Не говорех добър английски. Не ми беше лесно.
Колко време ти трябваше да свикнеш?
Трябваше ми доста време. Първите два месеца не бяха лесни. Просто се счупих от работа и благодарение на това нямах време да мисля колко ми e трудно и тежко, че съм сама. Хубавото беше, че по време на работа имаше храна и не се налагаше много-много да си готвя.
Иначе – след тези два месеца – новото пътуване беше по-лесно. Знаех какво трябва да си взема, като например лаптоп. Малко по малко се научих да се оправям. Знаех какво се яде, каква им е културата и свикнах с нещата, които не са приемливи за България. Та, когато отидох в Банкок, се влюбих, много ми хареса, чувствах се като у дома си. Много искам някой ден отново да се върна там. Изкарах 3 месеца и ми беше наистина много хубаво. Започваш да не обръщаш внимание, че си купуваш храна от улицата, от хора, които готвят с мръсни ръце. Сервират ти в картонена чиния и сядаш на маса, която лепне ужасно. Всички тези неща не ти правят впечатление!
Защо се отказа от моделството?
Не съм се отказала, просто влязох в НАТФИЗ. Започнах да уча това, което искам да правя. А когато влезеш там, не ти остава много време за други неща. Опитах се да приключа плавно, като снимах в България кампании, които ме кефят, но с времето снимах все по-рядко и по-рядко. А клиентите търсят модели, които се развиват – съответно спряха да ме търсят.
Подготвяш ли нещо ново, освен спектаклите, на които мислиш да се върнеш през декември?
Да, имаме много интересни истории за филм и сериал. Женски истории, които ще снимаме с Мартин и с продуцент Яна Маринова. Чакаме просто да се случат. Надяваме се през следващата година, ако не двата, то поне единият да се случи.
Кое е най-смешното нещо, което ти се е случи през последните месеци.
Ахаха… Ами един господин пусна жалба срещу мен за хулиганство. И аз, бременна в осмия месец, ходих в VI районно да давам обяснения. Ако това не е смешно, не знам какво e.
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Фотограф: Калина Серафимова
