Предпразнично днес Ви срещам с едно изключително семейство, което е избрало усмивката за свой фамилен герб. Всеки един от тях притежава широка и красива усмивка, която не гасне нито в студ, нито в жега. Тайно си ги наричам „зелковци“ – заради думата, която всички крещим с удоволствие, когато ще ни фотографират. Всъщност за голяма част от Вас, които следите momlife профилите, те са добри познайници. Маги е от онези майки с чувство за хумор, от които можеш да научиш много за отглеждането на деца. Често се случва да сме свидетели на изпълненото със събития ежедневие на Дивна – очарователната им дъщеря, и, разбира се, на „Господин Зелков“ или, накратко, на партньора ѝ – Дими. В никой случай не искам да пропусна обичания от всички котарак Прасчо. Какво ни споделят Маги и Дими и как са се намерили, прочетете в интервюто.

Здравейте! Много ни е приятно, че имаме възможност да Ви представим на нашите читатели. Въпреки че със сигурност за част от тях сте добре познати.
Да започнем с това: какви деца бяхте?
Д.: Като малък бях доста послушно дете, не бях много палав. Или поне така си мисля!
M.: А аз – обратното. Не съм била непослушна, но не можех да седя мирно на стол и обикалях хола с цигански колела. Същевременно винаги съм била най-тъничкото и слабичко момиченце в класа. Обичах да пея и да танцувам и исках да стана “барелина” – до момента, в който реших, че предпочитам да бъда сериозна и уважавана жена и затова е по-добре да стана астронавт. Тази нереалистична идея бързо се изпари, когато в училище започнах да изучавам физика.
Къде обичате да прекарвате празниците?
М.: У дома, семейно, без много джангър.
Кой е най-милият Ви спомен от детството?
М.: Летата, прекарани в Бургас, при баба ми. С децата от входа играехме пред блока на ластик, въже, топка, охлюв, шоколад, дама, рисувахме с тебешири, танцувахме, ядяхме череши, семки и замразени сокчета. И се прибирахме по тъмно.
Д.: С мама, тате и брат ми почти всяка седмица си организирахме дневни семейни излети – обичахме да се качваме на колата, отивахме на някое прохладно, място в планината (Родопите), където събирахме съчки, правехме барбекю, играехме федербал на някоя поляна, катерехме се по дърветата, ритахме топка и т.н.

Къде се запознахте и как започна Вашата любов?
М.: Съвсем по влогърски се запознахме – благодарение на YouTube. И двамата имаме канали, които по онова време, около 2016-та, бяха много популярни. На живо се срещнахме на влогърска фен среща, а първото кафе заедно изпихме няколко седмици след това.
Д.: А самата любов се появи чак няколко месеца по-късно. За съжаление, когато сутрин излизахме, за да се видим на по кафе, аз бях единствено в ролята на приятел на Маги, която по онова време си имаше друго гадже. След време те се разделиха и не след дълго Маги се замисли, че “онова момче с дългата коса” (аз), може би има и някакви по-сериозни намерения. Еднин ден излязохме на кино и вечеря и така започна.
Коя е най-забавната Ви случка заедно?
Д.: Дълги години Маги танцуваше народни танци в любителски ансамбъл. Преди няколко лета с групата им бяха поканени на международен фестивал в Черна Гора и отидохме заедно. След дългия път с автобус обаче се оказа, че фестивалът ще се проведе като част от аниматорската програма на хотел в морския курорт, в който бяхме настанени, и че няма нищо “престижно” в него. Отделно от това, в бунгалата, в които трябваше да отседнем, вече бяха настанили други деца от ученически лагер от Украйна. Балканска му работа! Така, изправени пред възможността да спим в автобуса, ние се свързахме с група местни баби, които предоставиха на всички от ансамбъла стаи в техните къщи за гости. Беше много екзотично.
М.: За щастие след първата вечер успяхме да се преместим в много хубава стая с невероятна гледка към морския залив. Въпреки премеждията, всички от ансамбъла се пригодихме към ситуацията и си изкарахме много весело.

Нека поговорим и за Дивна. Какво дете е тя?
М.: Дивна е много будно и спокойно дете, което, ако реши, може да бъде и най-големият инат на света. Винаги знае какво иска и го заявява безстрашно и категорично. Вече се чувства пораснала и много държи да прави всичко сама. Разбира от шега и постоянно се закача с нас. Обожава кучета и котки и бърза да прегръща всяко срещнато животно. Винаги е дружелюбна, но сама решава на кого ще се усмихне или ще помаха за “здрасти”.
Д.: Дивна е дете с характер, което, още от малко си отстоява границите и не позволява на всякакви чичковци и лелички да ѝ щипят бузките и да я закачат. Нещо, за което ние силно я подкрепяме и окуражаваме. Освен това Дивна е детето, което казва “тате” по най-миличкия възможен начин.
Как прекарвате времето си заедно?
М.: За мен всичко е рутина – игри у дома, игри навън, похапване и сън. В момента сме на вълна “пъзели” и с Дивна прекарваме много време в подреждане на животни и хора от по няколко части.
Д.: Аз работя вкъщи, а денят ми започва със сутрешен семеен ритуал – Дивна ни прави кафе. Качваме я на бар плота и тя зарежда капсули, слага чaши, натиска копчето на кафе машината, добавя лъжичкa захар и разбърква. Пием кафе заедно и закусваме, а след това всеки от нас се отправя по задачи: работа, пъзели, разходки и т. н.
Кой е по-послушен? Вие или тя?
М.: Аз имам голям проблем с послушанието, защото виждам в него нездравословна доза покорство. Затова се старая да постигаме консенсус и да говорим. Своенравната Дивна се тръшка за това-онова, но и ние си подбираме битките. Всички заинтересовани страни отстъпваме за някои неща и съответно сме категорични, когато е необходимо.
Определям Ви като семейство с фирмен знак усмивка, като “Зелковци”. 🙂 ха-ха В какво намирате смисъл и какво ви усмихва?
М.: Мен ме усмихват чуждите усмивки, най-вече тези на най-близките ми същества. Усмихват ме истинските хора с истинските им случки, реакции и емоции.
Д.: Усмихва ме моментът, в който Дивна идва при мен, хваща ме за ръка и ме води нанякъде. Най-често към съседната стая, където да ми покаже котето в детската книжка – как се е качило на дървото.
Какво е да си семейство, което е основно в полезрението на Инстаграм. Има ли моменти, в които Ви идва в повече? Как намирате баланс?
Д.: За съжаление напоследък Инстаграм се е превърнал в платформа за мерене на това колко ЛАЙКА има една снимка…
Едно от решенията, което взех преди месец и за което съм много щастлив, е, че изключих функцията на Инстаграм да ми показва колко харесвания имат снимките. Изписва ми се само “…и още харесват тази публикация”. Не знам дали това са още 100 или 10 000 човека. За съжаление в последно време Инстаграм се е превърнал в една отровна, фалшива платформа, където всеки споделя единствено най-хубавите свои страни. И се получава така, че обикновените потребители сравняват своето „нормално“ с най-доброто от живота на останалите. А резултатът – депресивни състояния, завист, чувство за малоценност, за недостатъчност.
С нещата, които публикуваме с Маги, се стремим да покажем, че не всичко в живота на дигиталните създатели на съдържание е “напарфюмирано” до неузнваемост. Надявам се да успяваме да го постигнем.
М.: На мен не ми идва в повече да сме онлайн, защото сами решаваме какво да споделяме и какво – не. Това, което е в мрежата, е всъщност една трошица от нашия живот. Слагаме акцента върху посланието, което носим с нашето присъствие онлайн. Но за да достигне то успешно до аудиторията, се налага да се съобразяваме с някои изисквания на социалните мрежи за честотата на публикуване и други алгоритмични особености. Това съобразяване ми идва в повече. А баланса често го губя и затова предприемам detox от мрежата и от телефона си.

Какво се стараете да давате на Вашите последователи?
М.: Стремя се съдържанието ми да е полезно и да носи усмивки. Да информира и да вдъхновява. Понякога е леко напудрено, а друг път е среща с реалността. Моите профили онлайн нямат една главна тема, около която да се въртят публикациите – като beauty, travel, lifestyle, food и т. н. Споделям това, което ме вълнува към дадения момент и се старая опитът ми да бъде полезен и за останалите хора.
Д.: Аз се опитвам да покажа реални случки от реалния живот, реални истории и проблеми, с които всеки се сблъсква, като представям моята гледна точна за това как бих реагирал в конкретната ситуация.
Как ще посрещнете празниците?
М.: Нашите празници са три, защото Дивна има рожден ден между Коледа и Нова година. Ще се поразходим от София до Пловдив и обратно, ще прекараме ценно време със семействата и ще вдигнем скромно бебешко парти.
Къде мечтаете да отидете следващата година?
М: Признавам, че не смея да мечтая. В момента по света не само се затварят граници, но се затварят и хора по домовте им, независимо от здравния им статус. Думата “свобода” започва да има ново значение. Свободата, която познаваме, може би ще е възможна само в дълбоките джунгли на Бали, Тайланд, Бразилия… А защо не и из българските красиви планини и гори? Бих искала да съм на място, където ще чувствам душевен покой и където бих могла да се развивам в духовен аспект. Преди време вярвах, че за това е нужно да идеш накрай света, но сега знам, че храмът е нашето тяло и е достатъчно да притихнем, за да чуем и преоткрием вътрешния си глас.

Пожелайте нещо на нашите читатели.
М.: Бъдете здрави, отстоявайте себе си и вярвайте повече на интуицията и сърцето си. Защото разумът може да бъде обработен, но сърцето – никога!
Д.: Пожелавм на хората да бъдат по-бдителни с всичко случващо се наоколо и да се опитат да преобразуват мисленето от процес, който просто се случва в тях, до процес, от който произлизат реални решения.
*Специални благодарности на нашите приятели и партньори от магазин District, които се погрижиха за аутфита на Маги, Дими и Дивна!
Фотограф: Мира Дерменджиева