Мария Славова е едно от онези имена, които се утвърждават тихо, но уверено в съвременната българска и европейска оперна сцена. От първите ѝ стъпки в БонБон и Детския радиохор на БНР, през международните ѝ участия и престижни отличия, до ролите в класически и оперетни постановки — нейният път е белязан от талант, дисциплина и постоянство.
Сега, на прага на „Оперна галактика“ — спектакъл, който съчетава величието на оперното изкуство с магията на 3D мапинга — Мария е готова да поведе публиката на космическо музикално пътешествие. В това интервю надникваме зад кулисите на нейния свят, в който творчеството и мечтите се преплитат в една необятна галактика от емоции.
Кога за първи път усети, че пеенето е не просто хоби, а част от съдбата ти?
Още от малка съм в шоу програмата на семейството ми. Винаги пред огледалото с микрофон в ръка. Събирах гостите у нас и представлението започваше. Перуки, танци, пиано и музика. Никога не са ме карали да изпея нещо или да играя, но аз ги карах да гледат. Просто така съм се родила.
Твоят път започна с група БонБон, после пееше в Детския радиохор на БНР — какво значеха тези ранни години за теб?
Това е цялото ми детство и съм толкова щастлива, че съм преминала през точно тези школи. БонБон беше мечта за всяко дете във времето, в което аз растях, както е и до днес. Лайфстайлът, който имахме, клиповете, предаването, списанията, ревютата и най-ценното — детското приятелство от най-ранна възраст.
А Детският радиохор е съзнателната част от годините на израстването ми. Той е това, което ме направи човека, който съм днес. Възпитанието, което съм получила в състава, оперната постановка, която е заложена в гласа ми, светът, който съм обиколила гастролирайки с хора по всички най-големи хорови конкурси и фестивали. Не мога да си представя по-добър житейски път в музиката.
През 2017 спечели наградата за полет в изкуството Стоян Камбарев — как се отрази това на развитието ти?
Всъщност това беше началото на публичните ми изяви и благодарение на тази награда пред мен се отвориха много врати.
За един млад артист е изключително важно да има хора, които да му подадат ръка, и винаги ще съм признателна на Деси Тенекеджиева и наградата, която даде моя професионален старт.
Обучаваш се под ръководството на Дарина Такова — кое е най-ценното, което ти е дала като педагог и ментор?
Ние имаме много специфична връзка между ученик и преподавател, която смея да твърдя, че е много силна. И смятам, че това не е случайно и не може да се изгради при всички.
Тя създава устойчивия характер в мен, а за да направиш голяма кариера това е едно от най-важните качества, които трябва да притежаваш.
Дисциплината, техниката, изискването да надскачаш винаги себе си и стремежът да си по-добър не трябва да спират никога — това е само една малка част от нещата, които черпя от нейните знания.
Кои роли или репертоар са най-специални за теб и защо?
Голяма моя мечта е да бъда Виолета Валери в операта Травиата. Това е шедьовърът на Верди, любим на всички, а най-вече на мен!
Но, разбира се, искам да пея всички големи сопранови роли в най-големите театри в света и да имам репертоар на истинска прима.
Какво те мотивира да продължаваш, когато сценичният живот е много интензивен?
Музиката е моят живот. Тя тече във вените ми и това е ежедневният ми стимул.
Какво те привлече към спектакъла Оперна галактика?
Оперна галактика ме привлече със своята космическа концепция. Харесва ми идеята да създадем свят, в който музиката е движещата сила и зрителят се потапя в една различна вселена.
Както и възможността да бъда част от мащабен и вдъхновяващ проект, който съчетава музика, сцена и силни емоции.
Как се подготвяш за концерт, който съчетава опера и 3D мапинг?
Както за всеки друг — с много репетиции, подготовка, енергия и желирани бонбони.
Има ли нещо напълно ново за теб в този проект?
Самото изживяване представлява нещо ново, заради емоцията, която предизвиква както у мен, така и в публиката.
Това да работя с любими мои колеги и виртуоза и мой близък приятел Георги Черкин е наистина вдъхновяващо!
Как изглежда един твой нормален ден, когато не си на сцена?
Когато не съм на сцената, значи не е нормален ден, но обичам да излизам със семейството ми и с приятели, обожавам да ходя на кино и да пазарувам.
От малка плувам и връзката с водата също е нещо, което ме разпуска и ме кара да се концентрирам. Като всеки един артист с натоварено ежедневие доста често предпочитам и уюта вкъщи.
Ако трябва да опишеш гласа си с цветове или емоции — как би го направила?
Определено ако трябва да го опиша, ще е с две думи — оперна галактика.
Какво би казала на младо момиче, което мечтае да стане певица?
Бих ѝ казала, че е много трудно, особено в днешния свят, но и да не се отказва от това, за което мечтае!
Какво искаш да оставиш у публиката след твое изпълнение?
Бих искала да ги отделя от всекидневието и да предизвикам вълнение в тях.
Това е и главната мисия на всеки, който се изправя на сцената пред Нейно Величество Публиката.
Къде виждаш себе си след 5–10 години?
Успешна във всеки един аспект, както в кариерата, така и в личен план. Аз съм доста свободолюбива и това да бъда отговорна всеки ден към толкова сложна професия, която съм избрала, и да живея живота на пълни обороти е голямо майсторство и нещо, към което се стремя.
Голям оксиморон е, но и аз съм също толкова голям инат.
