Наталия Такова е от онези оправни жени, които по някакъв магичен начин успяват да балансират между отглеждането на две прекрасни деца, учене и работа в телевизията. За някои от вас може вече да е позната, за други – все още не. Впечатли ме нейната естественост, неподправеност, откритост и ведрост: тя е като един ярък слънчев лъч на екрана на телевизора. Нека не пропусна да спомена и нейния оптимизъм, защото да кажеш за някой, че е „позитивен“, вече някак се изтърка и предпочитам да дам на тази дума малко почивка… Наталия често изплисква искрящото си чувство за хумор в сторита и не се притеснява да покаже ежедневието си такова, каквото е. Тя притежава вдъхновение и сила, които я карат да се самоусъвършенства всеки ден. Повече за нея можете да прочете в интервюто.
Здравей! Как започва един твой ден?
Здравей! Дните ми винаги започват много рано, към 06.30 – 07.00 часа. И въпреки че не е по моя инициатива, а децата стават тогава, всъщност на мен ми харесва възможността да имам повече време да случвам различни неща през деня и някак към 09:00 вече да имам изпълнени задачки. Та, ставам рано, пия късо кафе с много мляко, правя закуска за всички, старая се да е на фона на музика, за да се раздвижим сутрешно с мъниците и после всеки – по задачи: съпругът ми кара Боян на детска градина и отива на работа, аз балансирам между игри със Светльо и вършене на ангажименти, докато той поспива за кратко през деня.
Кое е първото нещо, за което си помисли днес, когато се събуди?
За кроасанчета с масло! Но после си забърках овесени ядки… тъжна история. Трябва да помисля как да направя овесените ядки по-вълнуващи. Ха-ха!
Какво е да си мама на двама?
Най-големият урок и най-голямата възможност, всъщност. Децата ни подаряват това да преминем още веднъж по пътя на живота от самото му начало, но вече осъзнато. Съпреживяваме всяка усмивка, болка, постижение, грешка. А да си мама на двама е суперсила. Нито умората, нито тревогата са в състояние да те спрат да даваш максимума от себе си. Абе, хубаво е! Щуро приключение, но незаменимо.
Има ли разлика между двамата? Боян или Светльо е с по-сериозен нрав?
Все още не съм съвсем сигурна какъв темперамент крие Светльо, защото няма и 1 годинка, но към момента двамата са коренно различни във всяко едно отношение. Общото е, че и двамата са много усмихнати деца. Много жизнени, много енергични, ярки. Предполагам, защото всички вкъщи сме хора на действието. Пък да видим с времето те какво ще изявят от себе си. Много вярвам, че наред с генетичната предразположеност и възпитанието, все пак всеки един от нас идва тук с нещо свише, дадено отгоре. Какво носят в себе си Бобо и Светльо – тепърва предстои да разберем.
Как прекарвате времето си заедно?
Опитваме се то да бъде пълноценно. Не просто времето да се изнизва измежду пръстите ни. Много ми е важно някак…
Какво правиш в свободното си време?
Ще бъда съвсем честна – нямам свободно време. В началото си мислех, че такива са обстоятелствата, в които съм поставена, но впоследствие си дадох сметка, че самата аз се поставям в това положение. Просто не съм човек, който може или иска да си почива. И малкото свободно време запълвам с ангажименти. Мислех си, че когато баткото започне да ходи на градина, ще имам повече свободно време. Но веднага записах още една магистратура, няколко онлайн курса, преоткривам кулинарията и, без да се хваля, започнах да готвя страхотни ястия, а когато имам дори половин час свободен през деня – когато Светльо спи – се залавям с малки проекти, в които вярвам безусловно и влагам всичко, на което съм способна. Просто бездействието не е за мен.
Какво те прави щастлива?
Щастието е въпрос на гледна точка. Клише, но е вярно. Моето щастие е в очите на децата ми, в това близките ми да са добре. Щастието е и в хармонията ми със света около мен. Някак това ми дава вътрешен мир – че всичко е наред. В това да срещам нови хора. В това да съм задържала приятелите си близо. Да ми мирише на току-що изпечен домашен хляб, да настъпвам разхвърляни парченца от Лего по пода вечер. Да съм си купила нова книга. Изобщо, доста неща ме правят щастлива. Но най-важното – всички да сме здрави, за да имам спокойствието да се насладя на щастието.
Що се отнася до измерване на детската температура, ти си се доверила на смарт термометъра на AGU Baby. Защо?
Защото исках да имам един точен термометър, на който да разчитам винаги. Сигурна съм, че всяка майка ще ме разбере колко неприятно е да имаш 5 уреда и всички да показват различни стойности. Освен това ми харесва колко бързо измерва градусите – само за секунда! А да накараш едно дете да стои минути наред без да мърда, за да получиш някакъв резултат, е просто невъзможно. И сладкият плюс: моят модел запазва статистика на измерванията в app, което ме отменя в това да помня данни. Дори имам мобилно приложение не само за съхранение на данните, но и за лесно и бързо изпращане към лекуващия лекар. Колко хубаво и практично само!
Кое е нещото, което прави всяка майка силна?
Когато чуе “Мамо!” То е нещо като магическите “Абракадабра” или “Сезам, отвори се!”. Отключва супер сили!
На какво те научи майчинството?
Търпение, емпатия, толерантност. И да съм свежа, дори когато съм спала по 2-3 часа в денонощието.
Каква си, когато не си ти?
Винаги съм себе си. Невинаги се харесвам, факт. Но пък съм много добра в това да се уча от грешките си или от ситуации, в които съм реагирала по някакъв начин и дори на самата мен това да не ми е харесало. Самокритиката в умерени дози никак не е лошо нещо.
Какво е любов?
Нещо, което се умножава, само когато го делим. Любовта не трябва да стои на едно място. Не трябва да е заключена. Иначе силата ѝ отслабва.
Фотограф: Калина Серафимова
