Срещаме те с NOCKTERN – те са млади музиканти, които имат звучене, което не те оставя безразличен. По наше мнение те правят точно онова, което музиката трябва да върши – предизвикват, пробуждат, задават въпроси, карат те да се замислиш и да искаш още и още…
Здравейте, момчета! Къде ви намираме?
Борис: Здравей, намираме се в ателието на нашия китарист Дидо Пешев, в което той твори.
Може ли да ни се представите накратко…
Борис: Свиря на барабани и композирам в групите NOCKTERN & heptagram. В късните часове на денонощието се подвизавам основно като артист, а в ранните работя в областта на дигиталния маркетинг и с това изкарвам прехраната си.
Стоимен: За мен са пианата, електрониките и вокалите. Иначе през времето, когато не се занимавам с музика, работя в сферата на киното, правя визуални ефекти.
Дидо: Свиря основно китарите в бандата. Извън нея, стоя зад бранда и илюстрациите в Bare Hands Society. Китарист в Last Hope и Тhem Frequencies.
Откога се занимавате с музика?
Борис: Моят спомен е, че бях на 5, когато за първи път проявих интерес към музиката, и по-точно към барабаните. Родителите ми обаче все казват, че съм бил по-голям. При всички положения бях много малък. Първото нещо, което наподобяваше палките за барабани, бяха едни четки за рисуване, които имах.
Стоимен: Бях на 5. На първия урок по солфеж ме питаха на какъв инструмент искам да свиря и аз казах на флейта, понеже дядо ми е бил флейтист. Впоследствие разбрах, че всъщност изборът е бил направен вече от родителите ми и всъщност са ме записали в музикалната школа с пиано. Оттогава не съм се разделял с музиката.
Дидо: Спомням си, че се записах на китара в 7. клас в родния ми град. Като всеки друг тийнейджър, и ние си направихме банда на тавана в къщата ни. Бих казал, че по-сериозно и откъм композиране, и откъм ангажимент, започнах с групата ни Them Frequencies.
Разкажете ни малко повече за NOCKTERN, кога създадохте групата и с кого?
Стоимен: Nocktern се появи някъде през 2013 година. Вече от доста години се бях занимавал с електронно продуциране под друг псевдоним, който не бях поддържал сериозно. Исках да започна с нещо ново за мен и да задълбая повече в света на електронната музика, a за целта реших, че ми трябва ново име. Нещо, което да подсказва какво да очакваш, но да не разкрива всичко. Реално името идва от Nocturne, което е музикална форма в класическата музика, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж. След три албума Борис се включи в проекта и оттам и звукът на Ноктерн се промени, въпреки че преди него се бях насочил към по-дарк поп електронно звучене. Китарите на Дидо, след като и той се включи, дръпнаха музиката към едно по-първично и познато, и комфортно за нас звучене. В съчетание с това, което бяхме направили до този момент.
Дидо: Аз се включих на по-късен етап, но за проекта знам от много време. Със Стоимен се познаваме от първата ни група, Breakpoint (2007), която във времето промени звученето си и създадохме Them Frequencies през 2011 година. През цялото това време той композираше и неща за Nocktern.
Как бихте описали звученето си?
Борис: Кинематографично, унасящо, замислящо.
Дидо: Аз бих го описал като едно атмосферично пътешествие. С усещане за меланхолия.
Каква музика искате да правите?
Борис: Музика, която рефлектира преживяванията ни, моментното ни състояние и това, което искаме да разкажем като история на хората.
Кои са артистите, които ви вдъхновяват?
Борис: Хубавото при нас е, че слушаме много разнообразна музика и различни стилове, но винаги се намират по няколко общи банди, които всички харесваме. Пример биха могли да са множеството рок и метъл банди, с които и тримата сме израснали: Led Zeppelin, Black Sabbath, Judas Priest, Metallica, през по-тежки стилове, до експериментални такива, като: Nine Inch Nails, Massive Attack, Lorn, Nils Frahm, Rival Consoles, The Black Queen и много други.
Стоимен: Аз съм голям фен на Vangelis и Torche.
Дидо: При мен музикалният ден може да започне с Beatles, Rocky Erikson, през Zeppelin, Crosby, Curtis Mayfield, Sabbath отскачаме в Aphex Twin или Prince, Nine Inch Nails, LEISURE, Wovenhand, Bootsy Collins, Khruangbin, Weval, Mogwai и до Slayer и Мotorhead.
Знаем, че ви предстои издаване на албум, разкажете ни повече за него…
Борис: Албумът се казва ,,Scavengers“, Стоимен може да ви разкаже повече за значението. Това е първият ни албум със Стоимен, в който след моето присъединяване станахме официално дуо. Всичко тръгна от едно: ,,Здрасти, много се кефя на нещата, които създаваш“. Работихме го повече от година и сме много щастливи, че най-накрая ще можем да го представим пред публика.
Стоимен: Албумът има 8 парчета, като всяко от тях е част от цялата история в ,,Scavengers“. Самото име означава същество, което оползотворява намереното за собствени цели. Понякога също може да се нарече и грабител това същество. В животинския свят има много примери за това, но ние искахме да пренесем тази концепция в човешкия свят и да погледнем на социума като една съвкупност от такива същества. Видяхме, че този вид определение може да не бъде само в негативен смисъл. Реално всички ние сме такива. Има такива, които за собствени егоистични цели ограбват и нараняват другите, но има и такива, които действат с много благородни подбуди. Всяко едно от парчетата в този албум разказва за различен вид среща с това същество.
Какво звучене носят песните в него?
Борис: Чувството за меланхолия, тъга, може би дори болка. Албумът е с по-dark звучене, както повечето хора са усетили от синглите, които изкарахме през изминалите месеци. Посланието, което искаме да дадем в този албум, е най-важното нещо. За нас тримата бе приоритет да разкажем една история, в която да оставим поле за размисъл от страна на слушателите и да можем да ги провокираме.
Какво ви предстои през идните месеци и къде можем да ви слушаме на живо?
Борис: На този етап фокусът ни е единствено върху премиерата на албума ни, която ще е на 15 май в Зала,,Раковски“ 108 в София. Ще изсвирим всички 8 композиции за първи път на живо пред публика. Наши специални гости ще бъдат артистите Ангел Симитчиев (Liltrip, Mytrip), част от българския лейбъл за ambient и drone музика, и Иван Шопов. Наши близки приятели, с които и друг път сме споделяли една сцена. След това ще видим. В момента е много трудно да се правят каквито и да било дългосрочни планове. Можем да обещаем, че ще се постараем албумът да бъде чут от колкото се може повече хора на различни места.
Фотограф: Калина Серафимова
