Йоко Паспаланова-Василева е музикант, който ни зарежда с ударни дози добро настроение, независимо от лошото време навън или скучния работен ден в офиса. Очарователната певица има силна социална позиция, която личи от всяка нейна песен. Днес ти представяме Йоко – такава, каквато я усетихме…
Здравей, Йоко! Какво те усмихна днес?
Здрасти и от мен. Хората, които ме познават, знаят, че усмивката рядко слиза от лицето ми. Винаги намирам забавната страна на нещата и трудно мога да се намръщя на нещо. Специално днес хората мрънкат за снега, който вали, а уж е първа пролет. Мен лично това ме забавлява. Но ако говорим на ежедневно ниво, усмивката ми идва от прекрасния ми съпруг, котарака ми Арчи Би и мега яката работа в *Mixtape 5*, която ми позволява да се занимавам само и единствено с неща, които обичам.
Как и кога музиката те намери?
Музиката винаги е била част от мен. Историята с дезодоранта пред огледалото не подмина и моето детство. Но смея да твърдя, че когато намерих Стефан (Уош МС), тогава намерих и музиката във формата, в която аз съм си я представяла – тази, която преминава през моята призма. Септември месец тази година ще празнуваме 20 години Уош МС и Йоко… ето и отговора на въпроса кога.
Над какво работиш в момента?
В момента записвам 2 албума. Единият е на The Top Stoppers, а другият е по повод на празника ни със Стефо (Уош МС) – Stick Insect FOREVER. Отделно организирам няколко концерта в Mixtape 5 – Lords of the Underground, на 13 април, и Jeru the Damaja, Big Shug и Afu Ra, на 19 април. Помагам с организацията и на хип-хоп сцената на HippieLandia festival, на 22 юни. Там ще гръмнем с доста добри имена от световната рап сцена. Работя и над себе си… хахаха. Но като цяло, ежедневието ми е само и единствено музика и концерти.
Кои са артистите, от които се учиш?
Не бих казала, че има определени артисти, от които се уча. По-скоро се уча от всичко и от всеки. Това е част от работата ми върху самата мен. Развитието е нещо, на което обръщам внимание на ежедневно ниво, и смятам, че това е част от смисъла на живота. Имайки предвид, че единственото постоянно нещо е промяната, предпочитам тази промяна да се случва съзнателно, целенасочено и в полза както за мен, така и за хората около мен.
Откъде черпиш вдъхновение?
Вдъхновение черпя от самия живот. Всеки ден си припомням, че съм жива, здрава, че имам страхотно семейство, съпруг, котенце, собствен дом, който градя заедно с мъжа си, имам приятелите, музиката, публиката, клуба и концертите. Имам всичко, за което съм си мечтала, даже и повече. Не съм религиозна, но съм вярваща и знам, че има нещо някъде там, някаква сила, която ме пази и се грижи за мен. Късметлийка съм да имам живота, който имам, и именно това е моето вдъхновение.
Разкажи ни най-незабравимата ти случка по време на концерт.
Хахахаха. Уау. Незабравима! Не съм сигурна коя случка точно да разкажа. Хората знаят, че на концерт на The Top Stoppers може да се очаква неочакваното. Имам много случки в главата си, но точно в момента най-ярка е от миналото лято на Баш Бар-а. Беше тотална лудница. Лято, пясък, море, пълнолуние. Всички бяха като обезумели. Не знам откъде им дойде, но няколко момчета започнаха да се събличат и да хвърлят фланелките и ризите си по мен. Беше все едно жена да си хвърли сутиена, но мъжкият вариант. По едно време Уошия каза на едно-две момичета да се качат на сцената да потанцуват. Започна песента „Ский“ и не знам какво стана, но сцената изведнъж се напълни с хора, които крещяха и подскачаха от радост. След няколко секунди се усети как нещо се пропуква под краката ни и няколко души потънаха в сцената. Беше си направо опасно някой да не се нарани. За щастие никой не пострада, а като слязохме, се видя, че 3 практикабела се бяха огънали. Направо тотал щета, а уж всеки един издържа до 750 кг. На следващия ден се беше разчуло навсякъде и се говореше за това цяло лято. Въпреки счупената сцена, шефовете на бара бяха много щастливи от концерта. А аз все още пазя една от ризите, които метнаха по мен. Явно някой си е тръгнал гол.
Какво ти предстои занапред?
В близко бъдеще ме очакват концертите, които споменах горе. Общо взето, съм се концентрирала върху записите в студиото и в това да докараме готини артисти в Mixtape 5. Съвсем скоро ще стане топличко и мисля да пътувам. Морета, планини… риба, книги, спомени. Не мисля, че има нещо по-важно от това да бъдеш с любимите си хора на нови места и да си създавате спомени за бъдещето. Толкова…
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
