Когато се запознах с него, впечатление ми направи невероятното му чувство за хумор, което веднага може да те изкара от ритъма на тъгата. Той излъчва лекота, която мигновено ти отваря чакрите. Няма да забравя никога как една вечер се появи от нищото в едно барче, беше януари, а на мен януари винаги ми е леко въпросителен, та тогава ме изпрати в Космоса с точно няколко думи. Освен това рядко можеш да срещнеш джентълмен като него, но суперлативите ми за Али не стихват тук, защото на всичкото отгоре е и безсрамно талантлив и днес ни е на гости, за да го разпитаме за музиката. Срещаме се в репетиционната на групата му, пием по питие, усмихваме се на живота и празнуваме хубавото…
Здравей, Али! Кажи ни няколко думи за себе си?
Здравей, Цвети! Казвам се Али, графичен и уеб дизайнер съм, рисувам, пиша текстове, композирам, посвирвам и попявам в една-две-три групи.
Кога се срещнахте с музиката?
Още от бебе използвам всякаква възможност да възпроизвеждам музика в главата си, било то с пеене, потропване или просто рев с всички сили.
Знаем, че записа клип към новия си сингъл, разкажи ни малко повече за песента…
Песента се казва Freedom и съвсем накратко: говори за това какво е да срещнеш специалния човек или идея, когато си ударил дъното – емоционално, интелектуално и социално. Изведнъж целият ти свят се завърта около него и желанието ти той да е безусловно щастлив. Без значение дали този човек знае, или не, всяко нещо – от гоненето на трамвая на път за работа, до шампоана, който си избираш – всичко е с цел да го зарадваш, защото вярваш, че след като те е издърпал от дъното, положението вече е „Светът срещу нас двамата“ и нищо друго не съществува. Отпада страхът, отпада срамът, остава само сила, под формата на чиста енергия и мечти. Всичко останало около вас за теб вече изглежда елементарно, тъпо, безинтересно, сиво, скучно и безперспективно.
В някакъв момент се замислих дали текстът не звучи леко лигаво, но в крайна сметка реших, че ако съм се чувствал така, когато съм го писал, в никакъв случай не желая да изопачавам емоцията.
Сам ли пишеш текстовете и музиката?
Докато мога да си позволя тази свобода – ДА.
С какво се занимаваш, когато не пееш?
Работя хоум офис, на пълен работен ден.
Кои са артистите, които те вдъхновяват?
Всичко и всички ме вдъхновяват. Цялото ми творчество е основано върху наблюденията на света около мен. Като цяло, артистите, които ангажират и не позволяват да отклониш вниманието си, са ми любими. Затова рокендролът винаги ще бъде ЦАР – това не е фонова музика за кафенета. Това е музика, която сваля цели режими и променя посоката на еволюцията – социална и интелектуална.
Кой е най-забавният ти детски спомен?
Веднага ми изскача споменът, как когато бихме германците на световното през 94-а, с няколко приятелчета нарисувахме картички-честитки за всяка една къща от улицата (по онова време живеехме в кв. Драгалевци), трябва да са били над 60.
Кой е саундтракът на деня ти?
Напоследък въртя предимно няколко плейлисти на KEXP, но ако говорим за песен – Just Weight, на Battleme.
Кажи ни нещо много смешно!
Дълбоко убеден съм, че занимавайки се с всичко изброено по-горе, върша единственото правилно нещо в България.
И понеже вярваме, че мечтите се сбъдват, когато ги споделиш, сподели ни една своя мечта!
Мечтая да се клонирам, за да има Али за всички! Също така мечтая хората да еволюират дотам, че да разберат самоиронията в тази мечта.
Автор и Фотограф: Цветана Бонева
