Нейната чаровна и заразителна усмивка те пленява моментално. Тя успява с харизма и емпатия да грабне събеседника си така бързо, че е много трудно дори да си помислиш за някакви „черни облаци“ и „тежки разочарования“ в живота на тази слънчева и позитивна жена срещу теб. Тя избира актьорската професия като начин да се „себеизразява“ и да разкрива „дебри от себе си“. Тя е Силвия Петкова и в този прекрасен слънчев ден – неслучайно и с нескрито удоволствие за нас, сме избрали нейната компания!
Здравей, Силве! Отдавна си говорим за това интервю и ето че времето настъпи! За мен винаги е удоволствие да говоря с теб, защото си буквално един от най-харизматичните и сладкодумни събеседници. Започваме веднага с въпрос: Къде те намираме?
Доста труден въпрос… хахаха. В отсечката между Лисабон, Бургас, Дупница и Хасково, по посока Виена.
Как би описала себе си на едно дете например?
Здравей, сладичко детенце, какичката пред теб си има свой измислен, шарен свят, където нощите са черно-бели, изгревите идват и те гушкат, дните те гъделичкат постоянно и скачат като топчето на флипер, цветята се сърдят, когато ги откъснеш, пълно е с пеперуди, които ту искат да ти избодат очите, ту ти кацат на луничките по нослето и танцуват, а пък залезите в нейния измислен свят се стичат като по платно, рисувано от един чичко с името Дали…
Прекрасно! А ти кога разбра, че именно актьорството е нещото, което ще владее живота ти?
Дали изобщо съм го разбрала, се чудя? Но… борбата на артиста никога не бива да стихва!
В първите години на гимназията. Стана ясно, че биология, химия, физика или история – те не са за мен. Единствено харесвах литературата, езика, думите. И започнах да обяснявам на учителите ми, че ми е нужна просто една четворка, защото предметите им няма да ми трябват, за да уча в НАТФИЗ. Постепенно думите станаха реалност.
Кой е първият ти детски спомен, свързан с кино и театър?
Хм. Наистина не знам. Принципно нямам много спомени от детството си, ако трябва да съм честна. Но, естествено, това бяха анимациите на „Дисни“, като кино, и Столичният куклен театър, където много често ходехме голяма тайфа приятелчета с родителите ни.
Имала ли си артисти, на които си искала да подражаваш като малка?
Не. Никога не съм искала да подражавам на някого, но пък постоянно имитирах някакви неща, които са ми направили впечатление. Сега се сещам, че на любимите си филмчета знаех наизуст всички реплики на абсолютно всички герои.
Как преминаха годините в НАТФИЗ?
За мен не са най-хубавият спомен. Тегаво ми беше, даже си ми е нещо като лека травма. Но мина и замина. Пък и тези трудности ме направиха актрисата, която съм днес.
Опиши ни един свой ден от сутрин до вечер…
Отново ме питаш, нещо, което трудно може да се конкретизира. Нямам ден с ден еднакъв. Но, общо взето, е нещо от рода на: ставане в 7, правене на закуска и обяд за първокласника Сива, водене на училище, разхождане на куче. Оттам започват работните ми ангажименти: репетиция в театъра, запис в „Сторител“ или в някое студио за реклами, снимки за някой клиент за социалните ми мрежи, взимане на детето от училище, представление някъде из България, разхождане на куче… евентуално вечеря и мъничко сън. И отначало… Когато е по-спокойно в работен план, гледам да се погрижа за себе си – спорт, среща с приятели, хамак в парка, книга, рисуване, студена биричка.
Коя е Силвия Петкова, преди да заспи вечер?
Ооох… дълбок въпрос. Последните две години не е най-позитивната към себе си конкретно, но се опитва да се пребори с това саморазрушително самокритикуване и да се заобича, да се прегърне и да си каже, че всичко, което прави, е повече от достатъчно и е прекрасно. Трудно е, но да се излекуваш от раните е дълъг процес…
Как жонглираш с майчинството и професионалните ангажименти?
Слава богу, успешно и с кеф. Сива обича да идва с мен в театъра, така че съм спокойна. Иначе, да е жива и здрава моята изумителна майка. Тя много ми помага, когато има нужда. Бащата на Сива също е много отговорен и добър баща. Така че – едното не пречи по никакъв начин на другото.
Кои са най-сладките ти мигове с твоя син Сива?
Когато сме сред природата! Когато привечер се прибираме отнякъде и вече той ме погледне и ми каже: „Мамо, виж Луната колко е красива!“
Тези малки моменти, в които виждам, че съм успяла да му покажа, че красивото в живота се състои в подобни нематериални неща. Иначе – всеки миг с него, особено вече, когато е осъзнато момче и разговорите ни са смислени… Всеки миг ми е мехлем за душата!
Спомняш ли си един миг, който се е запечатал в съзнанието ти като най-щастлив, и кой е той?
О, толкова ми харесват въпросите ти, Цветенце! Ами… как да кажа… толкова са много – не мога да сложа един приказен спомен пред друг вълшебен такъв. Аз съм човек, който се радва на мънички неща. Впечатлявам се и изпитвам щастие от какво ли не. Дъхът ми спира от величествени гледки, природа, хубави хора, костенурките в Езерото с лилиите, таралежчетата пред блока, сладички кучета, усмивките на децата, хубавата музика, следващата поверена роля… Така че – избрала съм Щастието за себе си и оценявам всеки хубав миг, който ми се подари, защото тегавите битовизми не са никак малко!
Коя е последната книга, която прочете?
Препрочетох отново едни от любимите си: „Дамата с камелиите“, на Александър Дюма, „Скъпа Сара Бернар“, на Франсоаз Саган, и „Джонатан Ливингстън Чайката“, на Ричард Бах.
Любим филм?
„Модилиани“, с Анди Гарсия, на Мик Дейвис.
Къде можем да те гледаме сега?
„Съседите отгоре“ – да си го сложите на първо място в списъците! Невероятно хубаво, смислено и много смешно представление.
„За Любовта“, по текстове на любимата ми Яна Борисова – също спектакъл, който е безкрайно вдъхновяващ и лично на мен ми действа много терапевтично на любовните болежки. „Тирамису“, на Театър „София“, „Пролетно тайнство“, в Театър „199“, „Нежни, тайнствени и гневни“, на Дупнишкия театър.
Какво предстои за теб професионално през идните месеци?
Много турнета из цяла България и, предполагам скоро ще получим финансиране по няколко проекта, за които имам покана. Стискам палци скоро да мога да се похваля по-конкретно. Засега… чакаме.
Къде и как ще прекараш лятото?
Мисля тази година да обикалям спрямо градовете, в които са ми турнетата. Товаря палатката, детето и кучето и ще издирваме красиви хижи, къмпинги, гледки. Ще опознаваме България, така си го представям това лято, но… ще видим дали битовизмите няма да завземат свободното ми време и финанси…
Има ли любов?
Казват, че има! На този етап аз не я откривам във взаимоотношенията с мъжете. Намирам я навсякъде другаде засега… Основно работя върху това да заобичам себе си и да се съвзема след раздялата с бащата на сина ми. Да видим дали пък не предстои и за мен… Не я търся! Ако се случи, ще се опитам да се отворя за нея.
И не на последно място по важност: Какво би пожелала на себе си и на всеки, който чете това интервю?
На всяко човешко същество, на което му се налага да диша в това съвремие, бих пожелала: Осъзнатост, за да присъства в мига, а не да се лута между вчера и утре. Автентичност, за да е наясно какво иска и какво му харесва лично на него, а не да задоволява изискванията на външния свят. Обич към Себе си (здравословна), за да може да се научи да се приема точно такъв, какъвто Е. Смелост да се хвърля в непознатото, за да може животът да е вълнуващо приключение, а не тежка и скучна битовистична орис… Мога да продължа още дълго, но ще спра дотук.
Желая на всички, които отделиха от времето си да прочетат това прекрасно интервю, подготвено от Цвети, за което съм ѝ изключително благодарна – да бъдат Шарени и Споделени!
Фотограф: Борислав Димитров
