В навечерието на Коледа Ви представяме една талантлива жена, която всички добре познаваме от малкия екран. Тя наистина притежава много и разнообразни таланти. Симона преди всичко е забележителна актриса, фотограф и… мечтател. Тя има специално отношение към живота и вярва в него с цялата сила на собствения си позитивизъм. Харесваме я заради топлото излъчване, къдриците и оригиналния ѝ поглед върху заобикалящата ни действителност, който откриваме в нейните фотографии. За нас Симона е пъстроцветна като дъгата и затова трудно бихме могли да ѝ дадем едно единствено определение. Опитайте Вие, може би ще успеете! Приятно четене и Честита Коледа!
Здравей! Какво беше първото нещо, което направи, когато се събуди?
Здравей! Първото нещо, което направих тази сутрин, беше да помириша една ароматна свещ –хахах! Четвърти ден съм под карантина и изследвам дали има някакви промени. Слава Богу и днес свещта е все така ароматна!
За какво мечтаеше, когато беше малка?
Като малка мечтаех за много неща… Исках да стана дизайнер, после журналист, после поетеса, после режисьор. В тийнейджърските си години се занимавах с танци, развитието ми в тази област тогава беше моя мечта. Впоследствие в живота ми се появи театърът.
Кога разбра, че искаш да станеш актриса?
Истината е, че театърът е бил през целия ми живот с мен, но просто не съм му обръщала достатъчно внимание. Всеки път, когато моята приятелка Алекс идваше със семейството си на гости, подготвяхме представление за родителите ни. Летата, прекарани на а село с много деца, също бяха изпълнени с театър – песни, танци, измисляхме си пиеси, програмата винаги завършваше с модно ревю (с дрехи от гардероба на бабите ни). Първоначално това се случваше в нечий двор, докато в някакъв момент не открихме, че в читалището има сцена. На 14 години исках да стана „известна актриса“ – хахахах! Гледах много филми и си представях, че съм в „паетена“ дълга рокля с гол гръб и слизам от лимузина за премиерата на филм, а стотици фотографи ме снимат! Година-две преди да настъпи моментът, когато трябваше да реша в коя посока ще тръгне животът ми, започнах съвсем съзнателно да искам това да е моя професия.
Коя е любимата ти героиня?
Всяка героиня, която съм изигравала, ми е била любима. Всеки актьор трябва да защитава героя си и да го заобича. Разбира се, някои са ми били много любими – заради работата върху образа, заради репетиционния процес, срещата с режисьора, цялостното представление. Ако трябва да отделя една роля, това ще е Майката от „Сватбата на дребния буржоа“ на Бертолд Брехт, в постановка на режисьора Петринел Гочев.
Има ли героиня, която би искала да изиграеш?
Има много героини, които бих искала да изиграя, със сигурност голяма част от тях дори не подозирам, че съществуват. Вярвам, че най-добрите мои роли не съм ги изиграла още!
Знаем, че фотографията е другата ти страст. Как реши да се захванеш с нея?
Не е спонтанно решение да се занимавам с фотография, просто по-късно му дойде моментът. Спомням си, че с първата си заплата от сериала „Забранена любов“ (през далечната 2009) си купих и първия личен фотоапарат, а преди 4-5 години започнах да снимам на лента с един стар руски апарат, който моят дядо ми подари и покрай този подарък взех решение да задълбоча познанията си в областта на фотографията.
Какво обичаш да снимаш и с какво снимаш?
Обичам „улична фототография“ и натюрморти. Имам голяма серия, озаглавена “Flowers of my Patience” – на цветя в процеса на тяхното увяхване. Снимам на лента 35 мм и 120 мм, с дигитален безогледален, и с моментен, и с телефона… Имам около 8-9 апарата.
Би ли искала да се развиеш основно в тази сфера или ще съчетаваш и двете професии?
Бих искала да се развивам и в тази сфера, без да се налага да правя избор.
Каква беше първата ти снимка и първата ти роля в киното?
Първата снимка, която съм направила, не я помня. Но първата снимка, която ми показа колко вълшебно нещо е фотографията, е снимка на катедралата „Св. Александър Невски“, снимана с кутия от чай. Първата ми роля в киното, като не броим телевизионни филми, сериали и късометражни филми, е Гюла във филма на Тодор Анастасов „Дамасцена”.
Коя е Симона Халачева в реалния живот?
Симона… по-скоро близките ми трябва да кажат. Но, оглеждайки се какви хора съм събрала около себе си, сигурно ще да съм много симпатична – хахах! Много обичам да работя и да съм в движение, самомотивирам се и се самовдъхновявам непрекъснато. Със сигурност имам и негативни черти, които ме правят трудна за понасяне, със сигурност нося и много любов в сърцето си…
От кого си наследила тези красиви кадрици?
Къдриците – от прадядо ми, може би. След него всички са с прави коси, като изключим на баба брат ѝ и неговите деца, там също се появяват къдрици. ☺
На какво обичаш да се усмихваш?
Усмихвам се много често, без да има специален повод. По-скоро трябва да ме попиташ на какво не се усмихвам. Хаха!
Ако беше растение, какво растение щеше да си?
Хм… някакво дърво. Вишнево дърво! Или пък бенгалски фикус! Много бях впечатлена от това дърво, когато майка ми разказа за него.
Опиши ни с една дума живота си до момента.
Музика.
Снимки: Личен архив и Константин Вулков
