Днес вкусно интeрвю ни сготви едно младо и чаровно момиче. Тя е блогър, презентатор, кулинар, автор на Foodie Boulevard и ще участва в най-лудия фест – Sofia StrEAT Fest. А когато имаме нужда от нови умения, можем да присъстваме на нейните практически работилници. София е ценител на храната и може да Ви даде много, стига да знаете как да го използвате. Защо е заобичала кулинарията и какво ù е дала тя, научете от самата нея.
Здравей, София. Каква е твоята сутрин и какво обичаш да закусваш?
Ех, нямаше как да избера по-подходящ и автентичен момент да се гмурна в това интервю! В момента е 10 сутринта, точно съм приключила ежедневната си сутрешна разходка и придъвквам последната хапка от тазсутрешната си закуска, която представляваше 6 магданозени минипалачинки с гарнитура от малинки.
Сутринта е най-специалният момент от деня за мен. Имам си своеобразен ритуал, който, от една страна, събужда тялото и вдига тонуса ми, а от друга страна, ми помага да стимулирам вдъхновението си и катализира креативността ми.
Всеки мой ден задължително започва или с тренировка, или с едночасова разходка, по време на която или слушам любимата си музика, или слушам някой вдъхновяващ TED talk. След това закусвам нещо, което съм приготвила или от предната вечер, или непосредствено след събуждане за 15 минути.
Любимата ми закуска категорично са палачинките. Откакто взех съзнателното решение да се храня балансирано и пълноценно, палачинките са може би кулинарното творение, което е претърпявало най-много метаморфози в ръцете ми. Никога не правя една и съща версия повече от веднъж и всеки път комбинирам продуктите така, че да постигна нещо обезоръжаващо вкусно, което да даде на тялото ми ценни протеини, мазнини и въглехидрати и да ме държи сита за няколко часа.
Как започна страстта ти към кулинарията?
Тук няма да последва романтичният отговор с дъх на носталгия как готвя от дете и как винаги някъде там съм имала къкрещ афинитет към кулинарията.
Истината е, че започнах да готвя, след като дойдох да живея в София през зимата на 2012 година. Аз съм плевенчанка, завърших американския университет в Благоевград и с двете си бакалавърски степени по Журналистика и масови комуникации и по Бизнес администрация под ръка, аз дойдох в столицата, за да стартирам по онова време хаотичния си и напълно лишен от стратегия кариерен път.
По онова време имах не повече от шепа познати в София, нямах никакъв социален живот и нямах особено много какво да правя в онези минус двадесет и няколко градусови зимни дни на 2012-а. Това, което имах на една ръка разстояние, беше кухня. 😉
За първи път живеех сама и имах на разположение кухня, която не трябваше да деля с няколко дузини чужденци, каквато беше ситуацията в университета, нито с родителите си, каквато пък беше ситуацията вкъщи. И просто започнах да си играя. Буквално.
Аз съм смел и любопитен експериментатор по душа, който обича красивото във всичките му форми. Освен това обичам да ям. Обичам и фотографията. И съм много бъбрива и думите винаги са били мой приятел. Освен това никога не съм имала обоняние. И за капак на всичко, близо десетилетие се борих с полярни и агонизиращи фази на емоционално хранене. Една камара факти от моята визитка, които на първо четене нямат нищо общо помежду си. Но всъщност точно това са парченцата, които с времето и благодарение на прекрасно стечение на обстоятелствата и адски много страст, вдъхновение и пълно доверие във вътрешния ми компас подредиха пъзела на Foodie Boulevard – мястото, чиято мисия е да помага на мен и на цялата ми аудитория да култивира вътрешна хармония, използвайки красивата и щастлива храна с характер като основен инструмент.
Самата ти споделяш, че си имала хранително разстройство, което си преборила с любовта си към храната. Как би насърчила хората, които имат този проблем сега?
Ако трябва да дам някакво бързо решение, някаква универсална формула за справяне – такива няма. Истината е, че хранителните разстройства са сериозна зависимост и като такава, към тях трябва да се подхожда много деликатно и индивидуално.
Има няколко неща, които съм установила, че работят за мен:
- Когато усетя симптоми и назряваща криза – говоря. Признавам проблема първо пред себе си и след това пред човек, за когото знам, че ще ме разбере и ще ми осигури подкрепата, от която имам нужда в този момент.
- Не се преструвам, че всичко е наред. Отричането на проблема не помага за справянето с него. Можеш да водиш битка единствено с враг, когото познаваш много добре. През годините съм прекарала страшно много време в това да се самоанализирам и да изследвам първосигналните си реакции и поведения в различни ситуации, за да започна да проследявам потенциални провокации и да се науча да ги неутрализирам. Но докато се преструвах, че всичко беше наред, всъщност нищо не беше.
- Не се самобичувам. Чувството за вина е един от най-пагубните инстинкти на хората, които страдат от обсесивни отношения с храната. Но подлежи на култивиране. Когато фиксираш мисълта си върху това да се мразиш за някакво свое поведение, ти нямаш никакъв емоционален или психически ресурс, който да ти позволи да се концентрираш върху справянето с проблема. Вместо това, моето решение е да призная, че се е случило нещо, което ме кара да се чувствам зле, но вместо да се фокусирам върху усещането, съзнателно избирам да се фокусирам върху причините, които са ме тласнали към това поведение, и започвам да си мисля дали и как бих могла да променя обстоятелствата, така че да избегна бъдеща такава ситуация.
- Насочвам мислите си към нещо конструктивно. Именно тук идва ролята на кулинарията за мен. Дълги години за мен храната беше мъчение. Страхувах се, че ме контролира. Страхувах се да вляза в магазин, защото нямах идея с какво ще изляза от него. Не исках да се храня пред други хора, защото смятах, че ме съдят. Можех да не ям дълго време, но започнех ли, не можех да спра. Точно така се случваха моите епизоди – редувах една крайност с друга. Глад с преяждане. Ултраздравословно хранене с тъпкане с всички боклуци на света. Без мисъл, без план, без осъзнаване. В даден момент просто смених стратегията.
Избрах да се фокусирам върху процеса на приготвяне на храната. Започнах да третирам това занимание като терапевтична дейност като една увертюра към нещо много специално, в която материализирах душата си и всъщност по-скоро творях, отколкото готвех.
И до ден-днешен всяка рецепта, която създам, носи своя история. Мога да готвя само когато съм щастлива. Затова и обичам да казвам, че моята храна носи характер. Тя носи емоциите ми в момента, в който съм я приготвяла. Носи чувствата, които изпитвам към човека, за когото я приготвям. Храната просто е моят избор на изкуство. А изкуството ме вкарва в един прекрасен делириум, който ме освобождава от натрапчивите и обсесивни мисли и позволява на съзнанието ми да твори в състояние на покой.
Разкажи ни повече за Foodie Boulevard. Каква е твоята мисия?
Foodie Boulevard стартира преди по-малко от две години като кулинарен блог за здравословни вдъхновения. Днес Foodie Boulevard е инициатива, движение, философия за храненето и готвенето, която вдъхновява хиляди хора да опознават едно различно лице на здравословното.
Обичам да казвам, че това е моят вкусен кулинарен оазис, моят личен път към хармонията, от който хора с всякакви вкусови предпочитания, хранителни навици, умения, финансови възможности и наличие на време могат да черпят стотици идеи как да дефинират здравословното според своя личен контекст.
Вече не само онлайн, но и все по-често онлайн, мисията на Foodie Boulevard не е да учи хората да повтарят моите стъпки и да приготвят моите рецепти, за да постигат моите резултати. Мисията на моя бранд е изцяло в унисон с моята лична мисия – да вдъхновява.
Целта ми е да оборудвам всеки човек от своята аудитория с инструментите, които са му необходими, за да успее да култивира сам индивидуални дългосрочни здравословни навици за себе си и семейството си.
Аз давам азбуката и уча хората как да четат и пишат. Но не я давам от позицията на човек с професионални знания и умения в сферата, защото самата аз не съм такъв. Напротив. Аз съм един средностатистически човек, пълен дилетант, смел експериментатор, който използва базови знания и умения, за да постига резултати. Именно това е в сърцето на моята мисия – да помагам на хората да осъзнават, че здравословното готвене и хранене е за всеки, а по този начин – самата аз да продължавам да се движа по траекторията на моя път към хармонията, на моя Foodie Boulevard.
На какво може да се научим в практическата работилница?
Моите работилници са много стратегически. Те не учат на сложни умения. Те не представят сложни рецепти. Те целят да разбиват митовете за здравословното готвене и хранене и да показват онова лице на здравословното като цяло, което да убеди всеки човек да му даде шанс!
Аз не говоря с абревиатури, не броя калории, не цитирам сложни процеси и съотношения между макро- и микронутриенти. Аз проповядвам, че здравословното няма нужда да бъде сложно, еднообразно, скучно, скъпо, превъзнесено и какво ли още не в този контекст.
Работилниците ми показват, че здравословното е за всеки. Те учат на адаптивност. Те учат на практичност, на стратегическо планиране на времето и разходите. Целта им е да показват как с минимални знания, усилия, умения, време и бюджет човек може да приготвя пълноценна храна за себе си и семейството си.
Знаем, че си част от първия стрийт гурме фестивал в България – „StrEAT Fest“, организатор на който са „Бакхус“. Ще ни разкриеш ли какво си ни подготвила?
Понеже ще имам честта да направя своеобразното откриване на щанда на Бакхус&Kaufland, или с други думи – ще творя по време на сутрешно-обедния прозорец, реших също да зарадвам ранобудните посетители на феста с едно сладко и едно солено вдъхновение в няколко метаморфози в стил здравословен фюжън.
Казано на непретенциозен език, ще си поиграя с цветовете и вкусовете, с формите и текстурите, с необятното богатство от естествени продукти и съставки, за да приготвя две неща в удобни малки порции, които да погъделичкат сетивата и да събудят апетита на посетителите за кулинарните приключения, които ще предстоят по време на целия фест:
- Най-добрият приятел на събота сутрин: Бананови минипалачинки.
- Ефектно кетъринг предложение: Пъстри протеинови хапки „Трикольор“ с три ярки вкуса.
Мислиш ли, че трябва да се правят по-често такива събития и защо?
Категорично. Безкрайно щастлива съм, че българската кулинарна сцена става все по-пъстра и радва местните гастрономи и любители на кулинарното изкуство с всякакви събития и преживявания в контекста на храната.
Вярвам, че точно това е начинът творци от всякакви сфери да влизат в прекрасни вкусни симбиози и заедно да развиват и комбинират уменията и талантите си, така че да трансформират нещо на пръв поглед толкова злободневно като храната в една уникална форма на изкуство – това, което позволява най-интимна връзка между творец, творение и аудитория.
Опиши ни трите най-сладки неща за теб.
- Усмивката на най-почетния ми дегустатор.
- Яркооранжева печена тиква с мед, орехи и канела в тиха неделна сутрин.
- Когато някой приятел на Foodie Boulevard ми пише с благодарност за някое мое кулинарно вдъхновение и ми прати снимка на детенцето си, което с нескрито задоволство се наслаждава на някоя хапванка, сътворена по моя рецепта.
Сподели ни една рецепта за вкусен и здравословен сандвич.
Любима тройна коалиция с бонуси: пълнозърнеста, леко хрупкава филийка, нежно застлана с порция бъркани яйца, гарнирани с парче пушена сьомга и балансирани с резен домат и няколко каперси.
Задължителната подправка в твоята кухня е…
Ще избягам от клишето и няма да кажа любов, нито вдъхновение, защото това са задължителните подправки във всяко измерение от живота ми.
Но ще кажа две други неща. Едното е куркума. Слагам я във всичко. Другото е нещо, което пък никога няма в моята кухня – усещане за провал. Всеки експеримент е важен, а неуспешните са най-ценните и са ме научили на най-много.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
