urban, Градски Истории
Leave a comment

Цветните вселени на MOUSE

Творчеството й е изпълнено с живот, цвят и динамика. Тя е последният артист, който ще направи града ни по-красив, към прокта ГРАФФОПОСТ на Visionary, а днес ти я представяме в пълния й артистичен блясък. Разбери повече за колоритната MOUSE тук… 

Здравей, Вики! Разкажи ни малко повече за себе си…

Името ми е Виктория Георгиева. Родена съм през 1989 година в град Исперих. От доста време творя под различни форми. Страст ми е да използвам любими цветове на различни места. Да бъда близо до природата, да ходя боса, да танцувам. Хубаво ми е да се усмихвам и да усмихвам.

Якото на това, което правя, е че през годините успях да творя с много различни хора. С някои повече, с други по-малко. С Алекси Иванов се подвизаваме под името ФАМОУ, а с Николай Божинов Nikkaway – като SUNSHINERS. Оставяме цветни следи след себе си… Смисълът и осъзнатостта са теми, които доста ме вълнуват, но опитвам да не им придавам твърде много важност и да пазя баланс между сериозност и игра. Умереност в хаоса. Път. Завърших Педагогика на Обучението по Изобразително Изкуство във Великотърновския университет и непосредствено след това започнах да водя авторски клас по рисуване за деца под името “Азбука на Въображението” – първо в Contemporary Space Gallery, Варна, а понастоящем в ГХГ “Борис Георгиев”, Варна, където и живея. Във Варна, не в Галерията).

Необяснимо за мен от дете е влечението ми към Испания, където съм била няколко пъти в младежките си години и като студент. Винаги ми е действала адски вдъхновяващо. А и всички пътувания и срещи с колеги във времето също – едно от най-ценните неща от житието… Мечтая си за Мексико и Северното Сияние от първо лице… За още картинки в розово и зелено надникнете на @MishkaTheMouse във FaceBook и Instagam.

Откога се занимаваш с urban изкуство?

Първият ми досег до стена с четка в ръка бе, когато бях 15 годишна. Дали може да бъде назовано като изкуство, това е доста субективно за мен определение и винаги ще бъде. В общи линии от тогава до сега правя това, което ми допада….“арт“ тук – „арт“ там,“арт“ това,“арт“ онова…. **)

От този понеделник рисуваш в центъра на София, точно на изхода на метростанция Сердика. Какво си намислила? Каква е концепцията на произведението?

Сърдечно благодаря за поканата и предоставената възможност на организаторите! Благодарение на тях в този проект имам възможността да разгърна част от идеите си и да доразвия изображенията в директни и индиректни послания за тази яка локация!

Любезно искам да ви поканя в пространството на CUSH Bar този петък /14.09/ от 18:30 ч., за да ви споделя за замисъла, с който насищам тези стени и някои други.

Какво обичаш да рисуваш? Имаш ли си характерен елемент, който никога не пропускаш да изобразиш?

Странности… През различните периоди – различни неща.Въображаеми и вдъхновени от природата. Напоследък рисувам повече абстрактни и геометрични форми, съчетани с характерни илюстративни елементи, които вписвам в композициите си – дини, праскови, живи релаксиращи кучета, сурикати, палми от Марс… такива неща.

Импровизираш ли в процеса на създаване?

Винаги.

Изкуството за теб е …?

Вяра, надежда, любов, …смисъл, вид диалог, топла супа в студена януарска нощ.

Сезонът беше интензивен за теб. Какви интересни проекти те провокираха това лято?

В началото на лятото бях в Пазарджик, където изрисувах рампа за инвалиди пред градската библиотека „Никола Фурнаджиев“, по покана на DOMA ART Foundation и фестивала „Арт Идея – Арт Алея“. Самото пространство бе доста интересно за мен, както и стилизацията, която създадох, отново импровизирайки на място. Освен това Пазарджик е един много приятен град, който е свързан отчасти и с детството ми и с любими за мен хора.

Миналия месец бях на двудневна резиденция в Дрезден по покана на един много свеж и интересен артист – Jens Besser, човек с много опит, вдъхновяваща личност. Провокира ме отново мястото, средата, различната култура, това да експериментирам с още нови композиции и то изцяло с акрилни бои! Нещо, което не ми се бе случвало наскоро… Колаборирахме се четирима човека, за да оцветим заедно един цял подлез.

Непосредствено след това, прибирайки се във Варна, се включих във фестивала FunCityPlus2018, където имах възможността да рисувам на една много комуникативна и еклектична колация – фронталната фасада на пространството на ХАЛЕ 3. Мястото е яко, пробвах нови неща. Доволна.

А какво да очакваме от теб през идните месеци?

Предстои ми участие в колективната изложба към проект ГРАФФОПОСТ този октомври в betahaus.

Паралелно с това подготвям две самостоятелни изложби в столицата за догодина. Те ще са продължението на нещо много хубаво, което ми се случи тази година –  специалната награда на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК за млади таланти 2018, която заслужих тази пролет благодарение на номинацията си за наградата „Полет в изкуството“ на Фондация „Стоян Камбарев“! И покана от ONE Gallery за още едно самостоятелно представяне пред 2019 г.!

Този месец започвам подготовката на един стенописен проект в частно училище във Варна. Успоредно с това ще реализирам редица частни поръчки и неформални рисувания в розово и зелено…

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Михаела Драганова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.