Мога да се опитам да напиша дълъг увод, в който разказвам за силата на притеглянето, за онази работа с гравитацията, която ни подлудява, но истината е, че ще бъда кратка. Това са Стефан и Миро. Тяхната любов не е различна. Тя е като любовта на другите. Съвсем същата, пише се с малка буква, но ти дава доза „безсмъртие“.
Здравейте, момчета! Миро, представи Стефан, и, Стефане, представи Миро… (с какво се занимава другият също е важно да споделите!)
Стефан: Миро е най-сладката „балтийска лисица“, която готви като французин, танцува като дявол и пие като поляк. Не съм срещал по-грижовен човек от него! През деня работи във финансовия сектор в Люксембург, а в свободното си време пише. Миналата година издаде първата си книга (на полски, за съжаление), Wszystkich Świętych, а тази година се готвим да покори и люксембургските книжарници със серия кратки разкази за емигранти.
Миро: Стефан е 60 килограма щастие. Неговата усмивка може да прогони всяка лоша мисъл. Това беше от моя гледна точка. А иначе, Стефан е най-добрият представител на България. Той ме запозна с тази прекрасна страна, с богатата ѝ история, със спиращите дъха гледки и… с най-добрата кухня. Неговата работа го доведе в Люксембург – той се занимава с правата за пренос на електроенергия в Европа. Не ме питай за детайлите, защото съм рус (смее се)! Но съм благодарен, че това беше причината да се запознаем.
Как се срещнахте?
Миро: Не е нещо необикновено в днешно време да срещнеш партньора си онлайн. Това се случи и с нас. Но самата история е малко по-сложна, отколкото си представяте.
Стефан: Миро всъщност още беше омъжен, когато се запознах с него. Още на първата бира усетих нещо, което никога не съм усещал преди това. След срещата не можех да спра да мисля за него и да му пиша. В един момент даже може би прекалих – съпругът му започна да го подозира, защото се прибирал вкъщи прекалено щастлив. Около две седмици по-късно Миро ми каза, че трябва да престанем да контактуваме поне за 10 дни, защото е изправен пред избор. През това време не бях на себе си… Един ден ми писа, че е готов да се видим и всичко вече му е ясно. Веднага си помислих, че е осъзнал, че малката ни авантюра не е нищо на фона на брака му и че ще се разделим. Взех го от работа, за да обядваме в един парк, давайки всичко от себе си да приличам на нормален човек и да скрия стреса и страха от потенциалния край.
Миро: Добре се справи, изглеждаше доста спокоен. За мен всичко беше ясно – аз бях омъжен за страхотен човек, с когото прекарах почти 10 години, но нещо се промени преди няколко години. Стефан ме накара да осъзная, че не бях щастлив. А всеки заслужава щастие! Благодарение на него осъзнах, че съпругът ми е страхотен приятел и много добър човек, с когото обаче не можем да бъдем щастливи като съпрузи вече. Времето показа, че чувствата са били взаимни. А сега знам, че направих правилния избор.
Спомняш ли си първото усещане, което предизвика у теб?
Стефан: Първо дойдоха пеперудите, за които всички говорят. После усетих тъга, защото си мислех, че няма да мога да бъда с него истински.
Миро: Представете си птица, затворена достатъчно дълго в клетка, че да забрави да лети. А ето ме сега – с широко разперени криле (смее се).
Колко време ви отне, за да разберете, че искате да бъдете заедно?
Стефан: Една малка бира в бара в Bonnevoie.
Миро: За мен беше цял процес. Беше много емоционално време и от днешната гледна точка, не мога да кажа колко време наистина отне. Но нямах съмнения, след като една вечер не спряхме да се целуваме в дъжда 30 минути пред апартамента му.
Как минава един ваш ден?
Миро: Стефан е бавен сутрин. Трябва да бъде събуден, трябва да му се сервират яйца, и след кафето започва да функционира.
Стефан: Следва перфектно изчислената закуска с четене на новини, къпане по часовник и борба за място пред огледалото преди излизане. За щастие работим много близо един до друг и можем да откраднем още малко моменти заедно в колата на път за офиса
Миро: Щастлив съм да кажа, че Стефан започва всеки ден с полска музика. Но според мен най-важните неща се случват след работа. Знаехте ли, че домакинските задължения могат да са забавни? Особено когато си имаш добър помощник. Пазаруване, пране, дори чистенето на апартамента – всичко е забавно! Всъщност, може би не сме толкова различни от хетеросексуалните двойки. Или може би сме, защото го няма патриархалното разпределение на ролите и задачите?
Стефан: След цялото забавление покрай прахосмукачката и съдомиялната обикновено приготвяме вечеря и обяд за следващия ден. И тогава идва любимият ми момент: диванът! Колко сериали съм изгледал сам… Миро има магическата способност да захърка 10 секунди след като легне върху мен и на всичкото отгоре има наглостта да лъже, че не спи!
Миро: Не знам за какво говориш! (смее се)
Колко различен е животът на една хомосексуална двойка в Люксембург от този в София?
Миро: Мисля, че е много различен. От каквото съм видял, София не е толкова отворена към различните, в сравнение със Западна Европа. Не ме разбирай погрешно – София е страхотна за забавление! Бих се побъркал, ако имахме толкова много невероятни места като в столицата на България. Въпреки това мисля, че сигурността и гостоприемството на Люксембург са по-важни.
Стефан: Със сигурност е различен. Имал съм връзки в София и съм бил със страхотни хора, но всичко е било скрито. Всичко се е случвало в определени барове, в определени квартали, сред отбрани хора. Този проблем в Люксембург го нямаме. В крайна сметка, министър-председателят ни е гей!
Миро, знаем, че си от Полша, как се приема хомосексуализмът там?
Миро: Това е добър въпрос, защото Полша е много разнообразна. Имах късмета да живея повечето време в Западна Полша и големи градове. Във всеки голям град имаме ЛГБТ+ организации, барове, общности. Миналата година имахме 30 походи за равенство, някои от тях дори в места с размера на Враца! Никога като общество не сме говорили за гей правата толкова, колкото сега. Още повече, имайки предвид, че в някои по-консервативни региони основават „зони, свободни от ЛГБТ“, което е позор. Надявам се, че с времето и абстрахирайки се от сегашната политическа ситуация, ще приемем ЛГБТ правата. Но преди това трябва да станем толерантни. За щастие имаме страхотни организации, които ни водят напред, като например Grupa Stonewall от Познан, Milość Nie Wyklucza, KPH и много други. Малка искра на надежда е Роберт Бьедрон, който беше кмет на среден по големина град и открит гей, а сега е лидер на партия и участник в президентската надпревара тази година. Но ако ме питаш дали мога да хвана Стефан под ръка на улицата – отговорът е: не.
Кой е най-милият жест, който сте получавали от непознат?
Стефан: Сега осъзнавам, че не обръщам достатъчно внимание на тези неща… Но се сещам за една случка от преди 4-5 години в София. Пътувах прав за работа в един претъпкан автобус. Прилоша ми и припаднах. Когато се събудих, бях на седалка, една жена ме държеше, а друга беше приготвила бутилка вода.
Миро: Миналата година, когато се разхождахме под ръка в Люксембург край гарата, видях група хулигани да се приближават към нас. Можеш да си представиш каква беше първата ми мисъл. За моя изненада те се разделиха, за да можем да преминем между тях. Просто пример как хората трябва да се държат на улицата…
Ако имахте право на едно желание, какво би било то?
Стефан: Да не трябва да квалифицираме любовта. Да не трябва да обясняваме защо човешките права важат и за нас. Или може би по-общо – да сме повече хора.
Миро: Моите желания са по-лични. Бих искал ние и всяка друга ЛГБТ+ двойка да се чувстваме приети, без значение къде.
Не е клиширано, искаме да отправите послание към всеки, които се чувства различен по един или друг начин…
Стефан: Не може да сме еднакви. Всеки от нас се различава с нещо от другия. Въпросът е дали самите ние се срамуваме от това, или го носим гордо. Никой никога няма да бъде на 100% приет от всички. Сложете си различието на ревера и давайте смело напред!
Миро: Просто бъди себе си. В крайна сметка, ние самите се ограничаваме и се спираме по пътя на мечтите си. Имаме много ограничено време на тази земя и на последния ни ден сами себе си ще съдим и ще решим дали сме изживели живота си добре. Обичай себе си!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Яни Яков
