Включваме се като медийни партньори на един разкошен проект, посветен на присъствието на артистите в социалните мрежи. Доли Манева е негов създател и нямаме търпение да представим третото интервю в този неподправен неин стил, а именно с Богдан Казанджиев…
Разговарям с четирима актьори и един режисьор. Интересувам се от ненатрапчивото присъствие на актьора в социалните мрежи, от характерния некомерсиален почерк. Говорим си по тази тема – за сцената, за театъра. Фалшивото пространство. Фалшивите идоли. Суетата. Новият свят. Новото предизвикателство. Нов бум. А после връщане към старото, дали?! Ще излезем ли от виртуалната машина невредими? Ще се върнем ли към простата, искрена и честна форма, да сме тук и сега, сами или заедно, но прямо, в естествена среда. И дали всъщност „всичко си е ок” и те ще ме опровергаят?
На вашето внимание: Богдан Казанджиев…
Излизам от представлението „Медена луна’, в което играеш, впрочем –
поздравления, страхотно представление. Занимаваш се с документален театър?
Не само, с всякакъв, нашата професия е 5 от 35, каквото изпадне, каквото се случи,
това е.
Говорим си сега за ФБ пространството, прави ми впечатление, че присъстваш доста
стабилно, но не със себе си, не с реклама на изявите ти, а с друга твоя представа за
присъствие в едно такова социално пространство?
А не, ти как дойде да го гледаш това представление, аз направих реклама във ФБ,
така че…
Добре, говорим за останалото ти присъствие. Правиш публикации за театър, за
световни актьори, режисьори, филми, малко футбол, но никога не коментираш…?
Аааа, не, коментирам понякога.
Добре. Как използваш ФБ, какво за теб е това пространство?
Доста полезно според мен. Това е като телевизията, аз не мисля, че телевизията е
вредна, има за всеки вкус. Можеш да гледаш от National Geographic до Алфа тв.
Всеки сам си преценява.
Няма ли много плява там, няма ли много поток от излишна информация?
Въпросът е какво ти е ситото. Това, което ти харесва, това ще остане. Същото е и
във ФБ и в телевизията. Има неща, които те интересуват, и тях гледаш. Всичко
зависи от човека. Какъвто е човекът, това и остава, това го интересува, така
присъства… Ми да… Поне така си мисля аз.
Какво мислиш за актьорите, които станаха инфлуенсъри и започнаха да разкриват
личния си живот, да излагат всичко на показ?
Нищо лошо няма в това, изкарват пари. Аз не мога да се сърдя на никой актьор, че
изкарва пари в нашата държава, с нашите заплати и нашето дередже. Няма нищо
лошо, като могат да изкарват пари, като си лежат на дивана и снимат какво са си
купили и какво ядат. Ок.
Ти би ли го правил?
Не знам, първо никой не ми е предложил, второ зависи от парите.
Добре. Аз скромно ще кажа, че имам друго впечталение. Ти си доста по-
дискретен откъм лично пространство и използваш социалната медия за някакъв
начин да прокарваш твой вкус, който мислиш, че ще достигне до хората.
Може би има такова нещо. Особено откъм кино, гледам да прокарвам, но това в
никакъв случай не означава, че искам да проповядвам на хората нещо, а просто,
когато ми харесва определен филм, споделям.То ти калкулира какво харесваш и те
ми излизат. Просто е. Не ги търся. Оп, сетих се, така…
Да се върнем на „Медена луна” – там имаше един въпрос, когато една от героините
припомня Шекспир – „животът е сцена, всички сме актьори”, това го знаем всички…
Не смятш ли, че във ФБ сме се затворили и седим със своите фалшиви профили. Не
мислиш ли, че това пространство е изкуствено и порочно?
Всеки сам си го възпроизвежда, както на него му е кеф.
Тоест не смяташ, че това убива комуникацията в реалния живот?
Не. Просто такъв е светът, едно време са чели вестници по спирките, сега ние сме с
телефона в ръцете. Не мисля, че е толкова лошо, хората си носят телефона и пак седят
по спирките. Друг вид комуникация.
Това, че постоянно светим в зелено и сме онлайн, пречи ли на комуникацията?
Не. Ето ти сега ми взимаш от телефона интервюто. Мисля, че почти всякакъв вид
техника може само да помогне, зависи как я използваш. Ако направиш атомна
бомба, не е ок, но…
Ти си спокоен с всичко това?
Да, напълно.
В „Медена Луна“ разказвате абсолютно истински, документални хорски истории. Не
е драматургия. Като контрапукт на това, не смяташ ли, че във Фб, хората не са
истински?
Пак казвам – зависи от човека. Сигурно има фалш.
Ти къде си най-истински? На театралната сцена или в живота Богдан е чист и
прям?
Да, гледам да е извъна театъра. Аз на сцената съм на работа. Не съм на работа и в
живота, все пак ще се побъркам, така си мисля.
Като излезнеш от представление колко време ти трябва да излезеш, от това, в което
си бил?
Зависи, разбира се какво си играл. Ако си играл Снежанка и седемте джуджета, е
едно.
Не подценявай Снежанка и седемте джуджета…
Изобщо не го правя. Но просто потапянето е различно, сравнявайки например с
Братя Карамазови.
Благодаря ти, Богдане! Успех! Хубаво е, че си ок с нещата!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Защо разговарях с актьори? Защото актьорската професия изначално е суетна среда. Но това, което
забелязах е, че гореспоменатите имена използват деликатно тази „сцена”, сякаш оставят
мистиката на актьорското си амплоа и действат пряко, честно, право в целта. Харесвам
небрежното „леко и кротко”, индивидуално и ярко тяхно присъствие, което сякаш
казва – „не се взимайте твърде насериозно“. Крикор Азарян казва: „Не ти си важен, важно е това,
което правиш.” И още нещо много важно, което повтаря на актьорите по време на репетиция: „Не
го издребнявайте!”, което с други думи би звучало като „Не бърборете!“. Следвайте темата,
актьорската задача трябва да ви води! В тази връзка присъствието на петте фигури във ФБ не
„бърбори”, не „занимава” напразно, а небрежно и меко вълнува – Марий с кратки стихови форми,
Александра със своите „разкази от влака” – ей там, по път от София до Шуменския театър, Богдан с
публикациите си за кино, театър, актьорски живот, музика, изкуство и малко футбол. Весела с
хумор и непретенциозност… и Симона със силно естетско чувство, фотография и финес. Представи
ви тях със снимките от профилите им във ФБ и си мисля колко ли профилни снимки трябва ние да
сменим, за да се кротнем. А те седят стабилно, сякаш и петимата са избрали „най-точната”
снимка. Чудя се защо са толкова подходящи техните снимки, техните „профили”. Отговарям си
така, защото няма фалш, защото не се преструват. Мисълта ми е, че каквото и „да измислят”,
който и Марк да се роди, честното остава честно, цветното-цветно, черно-бялото, черно-бяло.
Това, което е важно остава мярката, собствената преценка и сито, интелигентния почерк и
точния, фин детайл.
Няма страшно! Хората винаги ще търсят един друг и винаги ще са „офлайн”, когато намират
другия! „Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества” – Татяна Лолова
Автор: Доли Манева
