Харизматична, изключително емоционална, талантлива и упорита. Тя е Дара Екимова и по пътя между лятото и есента си говорим лично за историите, които разказва с музика, за критиката, войните и още… Виж повече в интервюто.
С какво ще запомниш лятото на 2021?
Ще запомня лятото на 2021 с участията, които имах и първата голяма сцена в Бургас, на която се качих след пандемията. С работата ми по новите ми песни, първата от които е „Последен дъх“. Тя разказва историята на моята любов, започнала преди три лета.
А кой е саундтракът на твоето лято?
Както винаги носталгични песни, носещи меланхолия и емоция, например една от най-слушаните от мен песни това лято е Natalie Don`t на Raye и, разбира се, „Последен дъх“. Работихме доста месеци по тази песен и тя се превърна в основния саундтрак на моето лято.
Похвали ни се с нещо!
Случват се прекрасни неща. Тази година е година, в която се сбъдват мечти. Благодарна съм за всичко, което ми се случва. Не обичам да се хваля, но мога да споделя, че съм истински щастлива с музиката, която правя в момента. Това, което ще реализираме до края на годината с моя екип, са най-добрите истории, които сме разказвали с музика до тук.
А дали има история, която не би могла да разкажеш с музика?
По-скоро не. Дори моментно да не искам да я разкажа с музика, когато отлежи и мине време, ще искам да я ракажа. Много истории разказвам в социалните си мрежи, но те са актуални и свързани с конкретния момент.
Разкажи ни повече за “Последен дъх”…
О, “Последен дъх” е най-специалната песен за мен досега. Така казвам за всяка, но истината е, че с работата и разказването на нови истории – всяка следваща ми става още по-любима. Двата снимачни дни бяха много натоварени и отговорни. Получи се нещо наистина невероятно. Песента разказва истинската история за срещата между мен и моя любим човек преди три години. За лятото на 2018-та. Нали се сещаш за онези моменти, когато виждаш някого и имаш усещането, че го познаваш от минал живот. Във видеото сюжетната линия се движи между необичайна среща с тайнствена героиня, преследване и гадателства с оракулските карти на прабългарските руни, които предсказват заплахите, дебнещи мен и екранния ми партньор. Краят е драматичен, а всъщност „Последен дъх“ е предисторията на „Война“, която се задържа близо 30 седмици в топ 10 на единствената официална музикална класация, тази на ПРОФОН. Концепцията за видеото е на страхотния режисьор Бойко Щонов, а зад камерата отново застава Калоян Игнатов. Текста написахме заедно с Искрен Тончев-Искрата, който е автор на музиката и музикален продуцент на песента. Моят екранен партньор е Николай Николаев – модел, актьор и барабанист, с когото се познаваме от поредица концерти, които направихме заедно през 2019-а. „Последен дъх“ вече е в моя YouTube канал. Изключително съм благодарна на целия екип, на партньорите, които ни се довериха и ни подкрепиха. Както и на мама, която е невероятна супер жена.
Как се справяш с критиката към теб?
С времето все по-добре успявам да разгранича градивната от злонамерената критика. Смятам, че за всеки човек генерално е трудно да се справя с критика въобще тъй като първичният инстинкт е свързан с егото ни. Вслушвам се в критиката на хората, които са около мен, с които вървим напред и ставаме все по-добри. Само тя би могла да бъде полезна за мен.
Кои са “воините”, които водиш?
Още когато излезе песента ми „Война“ споделих, че това е песен за войната, която водиш вътре в себе си – на раздвоение и на неувереност. Смятам, че ако сме успели да спечелим тази наша вътрешна война, можем да спечелим и всяка извън нас, защото сме се научили да се обичаме и да се приемаме, каквито сме. Също така в ежедневието си водя и войни срещу несправедливостта. Вътрешните ми усещания ме мотивират да използвам платформите си, за да говоря за нещата, които се случват и трябва да променим.
Разкажи ни кои са другите твои страсти, освен музиката?
Другите ми страсти отново са свързани с музиката. Това са танците, писането и напоследък се увличам от актьорско майсторство.
Да очакваме ли да те видим в кинопродукция скоро?
Надявам се, много бих искала. Мечтая силно за това и вярвам, че ще се случи скоро.
Каква е Дара на сцената и извън нея?
Не е много по-различна, но е в пъти по-щастлива и свободна на сцената.
Коя е книгата на нощното ти шкафче? Сподели ни откъс от нея…
В момента книгата на нощното ми шкафче е „Щях да променя живота си, ако имах повече време“ на Дорийн Върчу. Ето и един от най-вдъхновяващите цитати от нея: “В действителност ние никога не завършваме, постигаме или приключваме целите на душата. Това би означавало да спрем окончателно. Целта е самата цел – това е начинът, по който организираме времето и поведението си, за да творим непрестанно. В крайна сметка ние сме вечните творци.“
Сподели ни коя е твоята тайна в организиране на времето и поведението ти…
Трябва да призная, че не винаги това е лесна задача, но когато се хващам, че за малко започвам да ставам неорганизирана веднага се взимам в ръце и си записвам на различни места – тефтери, листчета, табла, така че да не пропусна нито един ангажимент.
Последният съвет, който получи, и в който се вслуша, е?
Няма значение, че някой ти е казал “не, не е възможно”. Това най-вероятно е неговата история, това е “не”-то, което той е чул и повярвал. Всичко е възможно, стига да вярваш достатъчно силно и да работиш за сбъдването на мечтата.
Коя е твоята най-голяма мечта?
Ако трябва да я обобщя в едно, то това би било мой концерт на Уембли да бъде разпродаден. Сбъдвам мечтите си всеки ден, правейки музиката, която искам със страхотните хора, с които работя и истински мечтая да оставя музика след себе си, която да се слуша много дълги години.
Фотограф: Калина Серафимова
