Go Beyond Suggestopedia Center – защо това може да бъде твоят избор.
Доста време се чудих кога и къде да запиша курс по английски език. Всички знаем колко полезно и необходимо е владеенето на езици в нашия динамичен съвременен свят. През октомври 2017 година научих за Центъра по сугестопедия, за модерния начин, по който там обучават курсисти и провеждат занятия. Обадих се по телефона и разбрах, че не става дума за стандартен метод на обучение. Сугестопедията съчетава в себе си педагогика и психология. Това e оригинална система за ефикасно усвояване на знания:
– по позитивен и спонтанен начин;
– без стрес, напрежение или умора;
– чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация;
– с помощта на изкуството.
Решението дойде напълно естествено. И ето, отивам на среща, за да се запозная с преподавателя и да направя тест, чрез който да определим нивото на знанията ми по езика. Влизам в център с уютен интериор, който те кара да се чувстваш така, сякаш си у дома. Няма чинове. Само столове, играчки, табла и една голяма маса, върху която дими кана горещ чай. Влиза усмихнатият преподавател, поздравява ме на английски. „Hallo, Miss! Nice to meet you!“ И за мен е удоволствие, хелоу! 🙂 след кратък разговор попълвам теста. Справям се успешно, приета съм за курсистка в група, която съответства на знанията ми по английски език. На тръгване научавам, че за следващия път трябва да си нося едно единствено нещо: чифт домашни пантофи!
След седмица започва и курсът. Той е с ежедневна продължителност 4 часа, почивката трае 30 минути. Отново ме посрещат с лъчезарна усмивка. В залата – освен учителя по английски – има още осем човека. Колегите курсисти са на възраст от 20 до 60 годни, но това никак не ни пречи бързо да се опознаем и сприятелим. Започваме с песен. Звучи лиричната „Somewhere Over the Rainbow“, по-късно запяваме и „Don’t Worry, Be Happy“. И така, на висока нотка, неусетно преминаваме към занятията.
Интересен момент е, че с влизането в центъра забравяме кои сме в реалния живот и спираме да говорим на български език. Всеки си има ново измислено име, измислени професия, местожителство и семейство. Естествено, задължително е да се говори само на английски. След като сме попели, отваряме учебниците и четем наум, докато слушаме бавния и ясен прочит на текста от преподавателя. Всичко това се случва под тихото звучене на класическа музика. Вярва се, че тя спомага да запомним урока по-бързо и по-ефективно. Често преповтаряме думи, изрази, граматика, текстове – под формата на игри, песни, кратки театрални сценки. Няма как – повторението е майка на знанието, нали? 🙂 Превъплъщаваме се в различни роли, а това много помага да се отпуснем, да не се притесняваме да говорим. „Good morning, Bambi, I’m Pocahontas. Do you care for a cup of tea?“
След втората седмица нещата вече са коренно различни, ставаме по-уверени, свикваме с методите на работа и се освобождаваме от комплексите, които пречат да изявим езиковите си познания в пълнота. Обучението е като вълнуващо пътешествие. През цялото време сме някъде в Англия, Италия или пък сред океана, споделяме преживяното и разказваме, какво сме видели там. Това е може би най-добрият, плодотворен и приятен начин да се отпуснеш да говориш езика. Най-хубавото от всичко е, че нямаме домашни! Трябва само два пъти да прегледаме главата в учебника, която сме чели през деня – преди лягане и след събуждане. Имаме и организиран обяд, по време на който, естествено, говорим само на английски („Give me the salt, please!“). Дори сервитьорката се прави, че не знае и дума български.
Дълбоко съм впечатлена от преживяното и доволна от наученото по време на курса. Бих могла да говоря дълго на тази тема, но няма да ми стигне времето и мястото, за да опиша всички симпатични детайли, мили подробности, весели случки. Накратко, през незабравимите пет седмици намерих приятели, забавлявах се, отпуснах се да говоря на чужд език, и, разбира се, открих, че зная много повече, отколкото си мислех първоначално. Струва ми се, че това е най-добрият начин и за едно дете да учи чужд език. Питам преподавателя – дали няма да направят курс за майки с деца? И отговорът е: мислим по този въпрос… Ех, дано! А дотогава ще гледам филми, ще чета книжки на английски и с нетърпение ще чакам следващото ниво. 🙂
Напълно подкрепям и ценностите и принципите, на които се опира сугестопедията, затова ги споделям с вас:
Любов – в нейния най-чист и общочовешки смисъл – за пълноценна връзка между хората.
Свобода – в изразяването на себе си и в търсене на най-прекия път към разгръщането на личностния потенциал.
Убеденост, че нещо необикновено се случва – вярата в неограничените възможности и вдъхновението са част от учебния процес в Go Beyond Suggestopedia Center.
Цяло-Част, Част-Цяло – всички сме част от Едно, но носим индивидуалност, която се проявява като част от цялото.
Приложение на класическото изкуство и естетиката – естетиката в учебната среда, която присъства чрез музиката и украсата в стаята, има висока мотивационна сила, защото ни доближават до състоянието на вдъхновение.“
Don’t think twice! Come join us! Не се колебайте, пред вас е правилният избор!
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Соня Тракийска
