Гренландия - една ледена приказка

Казвам се Донна Цанева. Животът ми дотук, макар и кратък, е протекъл на различни места, някои от тях са изключително интересни. Живяла съм в Австралия и Китай до тринадесетата си година, после учих у дома, в София, също така и в университет в Англия, а след това самостоятелният ми избор беше Исландия, където живея и до днес. Считам себе си за дете на света. „У дома“ за мен е специално място. Това е кътчето, в което се чувствам комфортно, където съм най-близо до личното си изразяване. Това в еднаква степен може да е старата ни къща в центъра на София, в която бяха израсли 5 генерации от рода ми, или малкото, като кутийка, студио в Даунтаун Рейкявик, което обитавам сега.

Мисля за Исландия като за креативната столица на света. Всеки има свободата на изразяване и на избор на средствата, пътищата, времето и начина за това, има свободата да живее според собствената си същност, индивидуалността и експресивността са високо ценени и нищо не се преценява като непостижимо.

Ето защо, след като в една мразовита исландска сутрин получих обаждане от Визит Грийнланд да посетя с камерата си тяхната страна, не се изненадах, в света на креативността всичко се случва. 🙂

Едва ли има език в света, който е достатъчно богат, за да опише божествената енигматична красота на малко населените територии на Гренландия и околните земи. От лудуващите в далечината полярни мечки, през малките и големи айсберги, бавно приплъзващи се в ледените води на Атлантика, до кристално чистото звездно небе и северното сияние, появяващо се неочаквано ту тук, ту там, Гренландия е наистина едно от онези места, които остават в паметта ти завинаги. Усилията и стойността на приключението да се озовеш там, комбинацията от екстремни температури и сложността да организираш влизането си навътре в тази страна – това са само някои от трудностите, които трябва да се преодолеят и които могат да откажат желаещите да я посетят. Трябва да ви кажа, че независимо от всичко, тази земя те оставя с увиснала от почуда челюст (бързо обаче трябва да я затворите, студено е! 🙂 Тя просто е един бисер за пътешествениците и изследователите с открити сърца.

Бързо минаха няколкото дни до пътуването и ето ме, озовах се в най-малкия съществуващ самолет с пропели върху крилата, пътуване от Рейкявик до Кулусук, в източната част на Гренландия. От Кулусук трябваше да се качим на хеликоптер, който ни отведе до Тасилак и оттам поехме едно страховито 7-часово пързаляне с кучешки впрягове, още по-дълбоко в гренландската бяла хълмиста пустош.

http://https://www.youtube.com/watch?v=a94X0S_-I6o
По пътя спирахме многократно. На всяка следваща спирка край нас имаше все по-малко хора, докато стигнахме до момента, когато броят на кучетата в шейните надхвърли този на жителите на съответното поселение, това бе нашата крайна дестинация – селището Тинит. То е изолирано в планински регион, вгнездено сред езера и подпряно откъм брега с могъщи айсберги. В самото селище няма електричество, няма течаща вода, никаква мисъл за интернет връзка. Но хората, които срещнахме и с които общувахме, бяха спокойни и изглеждаха щастливи, образовани и способни да се зарадват на малките неща, на онези, които често убягват от нашето внимание или ние ги приемаме за даденост. Бих искала да ви поканя със себе си на това пътуване, чрез своите снимки и да усетите душата на това място.