Лазарина Желязова е от онези жени, които интригуват и те карат да погледнеш на нещата от живота през особена призма. Тя носи вглъбена духовност и транслира цялата си любов и мъдрост във всичко, което създава с ръцете си. В семейството ѝ се занимават с художествени и битови занаяти и именно оттам Лазарина наследява дарбата да твори, а натрупаният уникален жизнен опит е неизтощим източник за едно искрящо и изискано въображение. В бижутата ѝ можете да видите вплетени национални мотиви от много краища на света, накитите са ефектни, запомнящи се и… доста необичайни. Те ярко свидетелстват за широките творчески интереси на авторката, за оригиналния ѝ поглед върху тривиалното, върху стандарта. Впечатлени от личната харизма на тази усмихната дама и от самобитното ѝ творчество, решаваме да Ви представим Лазарина и нейния уникален проект „Underground Oasis“.
Разкажи ни как минава един твой ден?
Как минава? За мен е важно преди да започна работа, да си посветя известно време за настройка. Не обичам да ставам и веднага да започвам по списък. Прекаравам отрязък от време в събуждане.. Аз съм вярващ човек. Молитвата е част от моето преживяване, защото знам, че само преживяла Божията любов, ще съм в състояние да дам нещо добро. За мен като творец е много важно да творя от място на благодарност, мир и радост.
Това ли е твоят сутрешен ритуал? Да благодариш?
Да! Започвам деня с благодарност за нещата, които ми се случват. Дори в най-трудните времена човек винаги има за какво да благодари. Благодарността е избор, тя не зависи от обстоятелствата.
Кога откри, че това, което правиш, идва от душата ти?
От малка не се задоволявах с нещата, с които можех да се сдобия. Дори и по отношение на облеклото. Винаги съм имала една по-нестандартна гледна точка.
Баба и дядо са занаятчии, родителите ми също са с творчески професии. Просто си го нося – постоянно преправях и шиех разни неща. Взимах стари дрехи, които натаманявах за себе си. От малка си знам, че нося този талант. Човек обаче, докато узрее до момента, в който разбере, че и хобито му може да бъде професия, много често минава и през други професии. Само за да разбере, че не е създаден за това. Благодарна съм, не бих казала, че е изгубено време. 13 години живях извън България, обогатих се с няколко езика и съм си взела своето.
Един вид си продължила семейната традиция. С какво са се занимавали близките ти?
Баба ми е шивачка. Освен това правеше ръчно чипровски килими. Тя ми даваше да ползвам шевната машина, което е допринесло за моето развитие от дете. Дядо ми се занимаваше с ламаринени неща. Правеше печки на въглища „Чудо“, различни конструкции за мандри и т.н. Сръчността ми най-вероятно е дошла от тях. Майка ми е учителка, а баща ми е доста креативен в друга насока.
Откъде намираш вдъхновение да твориш?
При нас, творците, всичко се свежда до умението да включиш въображението си.
Това богатство идва от пътуванията ми. Всички култури, нации и хора по целия свят ти дават вдъхновение да бъдеш смел и да излезеш от рамките. Самият този процес е вдъхновение, вътре в него непрекъснато се генерират идеи. Обеците „Ангелски крила“ например се появиха именно така – в търсене на нещо много нежно, ефирно и леко, а в същото време супер забележимо и привличащо вниманието.
Какъв беше пътят ти на израстване, за да можеш сега да се чувстваш удовлетворена от това, което правиш? Трудно ли ти беше?
За мен пътят мина през нещо като опитомяване на въображението и творбите, защото първоначално си неопитен, но с годините трупаш идеи, записваш си и си представяш някакви неща. Обаче в един момент се бях впуснала в прекалено разнообразие… Мислех си, че това е уникално. После си дадох сметка, че за хората така не е по-лесно. И ето, научих се да творя серии. Това, което особено ме мотивираше, беше да направя един нов прочит на материала кожа. С множество ярки цветове и с въздушна лекота. Кожата по начало е по-специфичен материал, най-често е в мрачни нюанси.
Интересно защо не си се концентрирала само върху чанти или бижута?
Не беше планирано да стане така. Първоначалната концепция беше за чанти, това беше моята страст. Когато започнах, беше кризата на КТБ, която изигра роля. Всичките ни финанси бяха там и предстоеше закупуване на професионална машина. Имах кожи и всичко необходимо, с изключение на тази машина. Тогава реших, че не трябва да се отказвам, че трябва да предприема нещо. Казах си: “Защо да не правя аксесоари, след като ми трябва само една ножица? Имах всичко необходимо!”И тръгнаха нещата. Така се появи „ Underground Oasis“.
Как искаш да се развиваш в годините напред? Като каква се виждаш?
От време на време си го задавам този въпрос, защото винаги има следваща стъпка. Това, което твърдо съм решила, е, че не искам да загубя уникалността, не искам да губя личния контакт. Вярвам, че по принцип има предостатъчно продукти, които се предалагат на пазара. Аз обаче искам да предложа и отношение. Да видя човека, да го усетя, да му дам емоция. За мен е важно, че знам какво предлагам и че съм го направила със собствените си ръце. Не искам да се индустриализирам. Знам, че в един момент ще трябва да спра естественото развитие на нещата, но не искам да се превръщам просто в бизнес дама. Идеята ми поне засега е да остана лицето, което стои зад продуктите на „Underground Oasis“. Искам хората да знаят кой го е направил и с какво отношение.
А коя е Лазарина?
Аз съм душата на „Underground Oasis“. Обичам бранда си, но повече обичам хората. Може би затова не искам да се развивам по-мащабно. Знам коя съм, откъде идвам и къде искам да отида. По-хубаво от това няма!
Как би описала светлината?
Светлината изглежда като нещо много силно и мощно. Като че ли не може да бъде спряно, тя е пронизваща, меняща се. Но вярвам, че и светлината има произход, има Някой отвъд светлината, което пък говори още повече за Твореца. Вярвам, че нося светлината, вярвам, че аз съм светлина за този свят, защото съм се докоснала до нея. Когато си светлина и носиш светлина, можеш да изгониш мрака.
Автор: Мариана Станчева – Славчева
Фотограф: Цветана Бонева