Когато говорим за Momlife профили в Instagram, определено този на Валерия се отличава от всички останали. Тя не само създава стойностно съдържание за своите последователи, но същевременно прави „фийд“-а забележим, разпознаваем и запомнящ се. Погледът ѝ към живота е красив във всеки негов смисъл, изпълнен е с много чувство, пъстрота и разнообразие. Затова реших днес да Ви срещна с нея – да ни разкаже малко повече за себе си, семейството, децата и ежедневието сред полъха на морския бриз в любимия на всички ни Бургас.
Здравей! Как започва един твой ден?
Привет! Ако момчетата са на детска градина, денят ми започва в 7. Скачам с алармата, отделям си десетина минути за себе си, а после будя децата. Оправяме се за норматив и тичаме към градината. Ако са си у дома, те са тези, които ме будят. Не обичам да ставам рано, никога не съм обичала. Затова в почивните дни те стават първи и често се събуждам от меки ръчички на лицето или просто тихото (и малко страшно) присъствие на Макс до главата ми.
Спомняш ли си какво дете беше ти?
Бях послушно дете, отлична в клас. Обичах обаче и да се катеря по дърветата, да строя къщи на високото, да играя наравно с момчетата. Бяха така безгрижни години, имах прекрасно детство. Играехме на въже и ластик, Стражари и Апаши, рисувахме по земята, смеехме се силно, докато останем без дъх. Чудно беше!
Както се върнеш назад във времето и се погледнеш сега, как се чувстваш?
Осъзнавам, че съм постигнала доста от нещата, за които съм мечтала, но и че имам още дълъг път да извървя. С постигането на една цел идва друга, човек се учи цял живот.
Имаш две сладки момчета. Как би ги определила, като характери?
Тео е изключително любознателен, задава въпроси и не се задоволява с кратки отговори. Мисля си, че вече има повече познания от мен по астрономия. Буен характер е, често двамата спорим, обсъждаме уж. Кипи от енергия, като фойерверк е!
Сред хората Макс е по-тих и срамежлив, а у дома е лудо човече. Много е забавен, в него има естествен хумор, който не осъзнава, че носи, което всъщност е най-хубавото – непринуден е. Иначе е страшен инат, все за нещо ще се начумери.
Как прекарвате времето си заедно?
Ние сме си почти постоянно заедно, тъй че учим се, играем, търсим нови места за приключения. Банда сме си!
Какво обичат да си хапват децата?
Най-обичат сиренце и кисело мляко. Постоянно търсят макарони със сирене или картофки. Обичат ябълки и банани, но най вече не устояват на шоколад и сладолед.
Кой е най-забавния момент, който сте преживяли заедно?
Не мога да определя само един момент. Почти всеки ден имат някоя изцепка, на която с татко им се смеем от сърце.
Как се справяш в ежедневието с всичко. Децата, инстаграм и още куп неща. Често виждаме, че споделяш за тях. Как намираш време да създаваш и красив фийд?
Не знам доколко се справям. Знам само, че давам всичко от себе си. Аз не съм най-организираният човек, въпреки че се научих с времето да менажирам децата и задълженията си. Често споделям за децата с последователи си, защото с майките се учим заедно и една от друга. Когато става дума за майчинство никога не можеш да си сигурна дали не грешиш някъде. Ето съвсем наскоро например си взехме инхалатор на AGU Baby за първи път, въпреки че от години педиатърът ни ни пита дали имаме. За него научих точно от други майки в Инстаграм и им се доверих. Това е най-удобният малък помощник – безшумен, лек, лесен за хващане от детето, използва се с всички лекарства. Със сигурност покупка, която си заслужава!
А за фийда – снимките и мрежата са моят удушник от ежедневието. Те са формат, в който творя и създавам красотата, от която имам нужда. Пиша, общувам с хора, споделям историите си, чета с интерес и другите. Създала съм си местенце, което наистина харесвам.
Какво е твоето основно правило за твоя инфлуенс профил. Какво искаш да даваш на твоите последователи?
За мен е много важно моите последователи да усетят връзката с мен, да почувстват, че съм като тях – майка и жена, която всеки ден търси начини да се справя с майчинството без да изгуби момичето в себе си. Чрез моите снимки и истории искам да ги вдъхновя да бъдат смели, свежи и да признават дори, когато грешат. Стоя с цяло сърце зад истинското споделяне, казвам нещата такива, каквито ги усещам. Ако ми е трудно – не ме е страх да си призная. Ако нещо ми харесва – не ме е срам да го препоръчам.
Каква беше за теб изминалата година? Каква би искала да е настоящата?
Последните години бяха трудни за всички нас. Отдръпването от обществото ни направи сякаш по-тъжни. Аз самата се опитвам да се боря със собствените си негативни мисли. Но освен всичко това миналата година ми донесе много нови преживявания, проекти и партньори. Научих се да работя под напрежение, да работя сама, да се абстрахирам от всичко и да постигам резултати въпреки трудностите. За следващата година си пожелавам най-вече да бъдем здрави, защото най-трудните ми периоди са именно свързани със здравето.
Пожелай си лятото с песен.
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – По-полека
Снимки: Валерия Белчевска
