Вървя си по септемврийския Иван Асен II и си разсъждавам шептейки: „Лято, мечтан сезон, безкрайна почивка, плаж, безгрижен живот на каравана… незабравими вечери и много смях с приятели…“
Глупости! Знаете ли, че по всяко едно време на деня през август пет хиляди души пикаят в морето едновременно, потръпнах… Влизам в любимата пекарна, купувам хляб с квас, от терасите мирише на печени чушки и домашна яхния, по улицата бързат хора, устремили се към неотложните си задачи, а аз си мисля – Как до сега не съм забелязала, че септеври е прекрасният, разточителен месец в годината? Септември е пълен с цветове и вкусове, септември е хедонизъм за очите и небцето. Слънцето е меко и гали кожата, но вечер някак си търсиш уюта на мекото одеало. Ходя бавно, по дърветата вече се забелязват жълти листа, вървя след две жени в обедна почивка с много и още пресен тен. Носи се миризмата на кафетата им, раменете им са още отпускарски отпуснати, но в усмивките и оживения разговр се усеща пълнотата на новите впечатления. Усмихвам се, намествам слушалките и пускам Son Lux -Easy, толкова е септември. E, и аз като всички съм с много задачи, но не бързам.
По път решавам да отида на пазара Ситняково, защото там пиршеството на този месец е подредено и изложено като в картина. Вече я няма маранята на адски горещия август, но слънцето е достатъчно, за да стопли плодовете и зеленчуците и от тях да се носи опияняващия аромат, който небцето ми директно опитва. Стигнах до тук без особена идея – сега знам, това е времето на пресните орехи и лъскаво от зехтин, козе сирене с билкова коричка, поднесени с чаша просеко, споделена с новия ми приятел в малко бутиково магазинче за вино на улица с войводско име. Септември е чушките с доматен сос, патешкото с кестени и пюре от тиква, и крамбъла с къпини.
Септември е работен следобед, в който всички говорите за новите проекти и летните спомени едновременно. Сложната логистика от уговорките с всички и лежерната бира след свършената работа. Отворените прозорци, от които чуваш вечерните новини. Рзходка в препълнената с почернели хора Борисова градина.
Септември е пълен с миризмата на вкъщи. Добре дошъл, септеври, ако сме умни ще те изживеем с отворени обятия, защото ти си, за да ни пренаситиш с всичко хубаво и да ни пренастроиш лежерно за зимата!
Автор: Деси Дончева
Днес на гости в любимите ни „Писаници“ е Деси Дончева, която винаги намира правилните думи… 🙂
