Мирослава Кацарова е певица, която притежава глас, в който можеш да се влюбиш, с който можеш да танцуваш, глас, който те кара мечтаеш. Имах огромно желание да поговоря с нея, за да ми разкаже за очарованието на музиката и да ми открехне вратата към своя свят, за да си открадна късче от нейния позитивизъм. Днес се разхождаме из летните улици с талантливата Мирослава и те подканваме да дойдеш с нас.
Здравей, Мирослава! Как би се описала с една дума?
Добре, но с една не мога. Променям се непрекъснато…затова няколко думи. Любов. Противоречие. Полет. Saudade.
Кога за пръв път се срещна с музиката?
Музиката не е нещо, което сама избрах. Тя ме избра. Пея от малка, макар че учих съвсем други науки. Първо завърших английската гимназия в Пловдив с френски, после – Софийския университет богословски факултет. Сега съм магистър по теология, но музиката така и никога не спря да ме преследва.
Но ако ме питаш кога се срещнах с джаза, тази история вече е свързана с личен избор. В гимназията слушах много Били Холидей, тогава прочетох и нейната биография „Лейди пее блус“. Открих за себе си този мрачен, но привлекателен образ на джаз певицата с бяла гардения в косата, с тъжна и провлачена певческа фраза и глас, който разказва истории. Влюбих се в тази естетика, а скоро след това започнах да слушам инструментален джаз – Майлс Дейвис, Колтрейн, после Кийт Джарет, Пат Матини, Йелоу Джакетс, Орегон, Ритърн ту форевър и какво ли още не. Пристрастена съм към джаза и това стана не просто моята музика, а моят свят, моето спасение, свобода и форма на общуване.
Започнах да пея джаз пиеси в първата си студентска година. През деня четях Бердяев или Флоренски, а вечер пеех в клубове джаз. Срещнах Румен Тосков Рупето, Веселин Веселинов Еко, Христо Йоцов. Те се оказаха моите учители в музиката. Рупето отлетя от този свят преждевременно, но знам, че ми помага, а с Христо и с Еко работя и до днес. Така започна всичко…
От кои изпълнители се учиш?
Списъкът с любими и важни музиканти и певци, разбира се, е дълъг. Непрекъснато съм вдъхновена от нови и вълнуващи лични музикални открития. Имаше периоди, в които слушах основно певици и на несъзнателно ниво натрупах от тях цели масиви от вокални изказности, певчески идиоми и естетически образи, към които още се стремя. В това отношение днес изключително важни са ми Били Холидей, Сара Воун, Ела, Бети Картър. После се влюбих в кратката, но казваща много вокална фраза на Касандра Уилсън, а за безкрайната ми любов към Джони Мичъл мога да говоря с часове. Днес в колата ми звучат певци като Кърт Елинг, Давид Линкс, Гретчен Парлато, Тиърни Сътън, Лусиана Соуза…но често звучат и албумите на големия романтик Майкъл Франкс, защото ме зарежда с любов към живота.
Имам и една тайна любов – оперната певица Барбара Ханиган. Тя е модерна, дръзка, неконвенционална, умна, непредсказуема, вълнуваща издълбоко…
Уроците, които си остават най-въздействащи обаче за мен, получих на сцената. Разбрах, че най-важно е да имам какво да кажа, когато излизам да пея. Ако нямам, предпочитам паузите. Научих се да съм смела, да рискувам, да вярвам на музикантите, които са с мен, да се боря с егото си, което на сцената място няма. И най-важното – научих се да не се взимам на сериозно.
Наследила ли си таланта си от някого?
Може би талантът има някаква връзка и с двата рода, от които произхождам…не знам. Неведоми са пътищата. Аз съм израснала в лекарска фамилия, няма музиканти, артисти… Спомням си моят учител по музика ми казваше „Моето момиче, на теб Господ ти е писал шестица по музика“…така че талантът е божа работа. Аз обаче трябва да го развивам, да го обгрижвам…отговорна съм за него. Честно казано за музиката най-важни освен талантът, са постоянството, интелектът и добрият вкус. Затова аз се старая да държа будни сетивата си за всички изкуства.
Откъде черпиш вдъхновението си?
Най-често се вдъхновявам от срещи с хора. Има хора-ангели, вълнуващи и разтърсващи със световете и идеите си.
Вдъхновение откривам също и в изкуството изобщо. Този свят щеше да е тъжно и безвкусно място без музика, театър, литература, живопис, кино… Обичам хубави книги, текстове, които ме разтърсват, подкосяват, преобръщат…обичам смислен театър, дето остава дълго да кънти в теб после, обичам и такова кино, изложби… Всичко това ми влияе, трупа се, гради нови светове и убежища насред понякога духовната пустош…
Вдъхновяват ме пътешествия и шляене из непознати градове и улици, галериите, които откривам изневиделица в чужди и непознати страни.
Вдъхновяват ме малките неща – кафето, звукът на тих дъжд, слънчевите лъчи в края на деня с червен като нар цвят, добре приготвената риба, въпросите и уханието на дъщеря ми, градините, тайните кътчета и аромати по стари дворове, цветовете по пазарите, уханието на любимия мъж, ирисите…
Вдъхновяват ме и съвсем материални неща като вкусната храна, която да сготвя или са ми сготвили, както и красиви рокли и обувки на високи токчета…
Къде намираш любовта?
В очите на дъщеря ми. В музиката. При любимия мъж.
Какво ти предстои през идните месеци?
Животът ми е интересен. Всеки път различни неща ми предстоят. През септември ще изнесем концерт в Италия в град Матера заедно с моите любими музиканти и приятели Веселин Веселинов Еко, Миро Турийски и Христо Йоцов. Чакам го с нетърпение!
Но най-много чакам Plovdiv Jazz Fest, на който съм организатор и заедно с малкия ни, но умен и трудолюбив екип вече сме готови с програмата.
Тази година Фестът ще се проведе от 1-ви до 4-ти ноември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
На 1-ви ноември ще отбележим две важни 100-годишнини в историята на джаза. Първият ни концерт ще бъде на един от най-добрите, умни и дръзки джаз пианисти от Ню Йорк Джейсън Моран и неговия бенд от десет първокласни американски джазмени. Той ще представи своя трибют по случай 100 години от рождението на Телониъс Монк. След него на сцената със специален проект за фестивала ще се качи Хилда Казасян, която ще отдаде своята почит към Ела Фицджералд и 100 годишнината от рождението й. Тя ще представи концерта си „С усмивка за Ела“ в компанията на JP3 и Мишо Йосифов.
На 2-ри ноември на сцената ще се качи един от най-търсените и виртуозни американски джаз саксофонисти, сътворил последния албум на Дейвид Боуи „Black Star“. За него той получи две от отредените му три награди Грами. Маккаслин ще представи последния си албум от 2016 година „Beyond Now“ заедно със своя квартет, но преди това на сцената ще бъде Христо Йоцов с най-новия си албум „Jazz Cats“.
3-ти ноември е запазена вечер за български артисти. Първо ще прозвучи новият проект на Антони Дончев с участието на Павел Терзийски и Росен Захариев Роко, а след това традицията за фестивала на сцената да се качат четирима вокалисти, започнала с „Четири дами пеят джаз“, този път ще продължат „Четирима господа пеят джаз“. Това е проект продуциран от Пловдив Джаз Фест, в който са въвлечени певци от различни музикални жанрове и ще бъдат поставени в различна за тях музикална среда – Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и Павел Терзийски. Те приеха дръзко поканата ни и ще застанат редом с Октет Пловдив.
4-ти ноември ще е заключителната вечер на фестивала и ще представи концерт на законодателя Джошуа Редман и неговото трио.
Това е, което ми предстои, което понякога оставя нощите ми безсънни, но убедена съм, има смисъл!
Сподели ми една своя мечта.
Да остарея в къща в Тоскана, да карам колелото си до съседното село с пазар, от където пък ще пазарувам провизии – пресни и вкусни зеленчуци, плодове и всичко. После ще готвя за любими хора, понеже готвя добре май и ще пия от любимото си пино гриджо с тях, говорейки или мълчейки.
А в часовете, когато съм сама, може да напиша и книга…кой знае…
Благодарим на разкошните ни домакини от „Atelier“, които превърнаха следобеда ни в нещо още по-красиво! 🙂
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Соня Тракийска