Валери е от онези момчета, които обичат адреналина, свободата и живота изобщо. Така го успяхме да го усетим ние… След един месец редовни комуникации и опити за среща, го намираме на почивка във Велинград. Докато си почива, той ни сподели за себе си, за сноуборда и сърфа, за образованието си и какви емоции е оставил у него форматът „Игри на волята“, прочети повече в нашето звездно интервю.
Здравей! Къде те намираме в момента?
Във Велинград съм. На почивка и спа, малко да си отдъхна.
Разкажи ни какво детство си имал?
Доста диво. От 4-годишен тренирах спортна гимнастика, а по принцип всички гимнастици са доста шашави. Вероятно защото правихме повече екстремни неща, отколкото другите ни връстници. Катерих се по катерушки, карах скейтборд и честичко се пребивах.
Ти наистина си човек, който търси екстремното. Вижда се ясно и от снимките ти в Инстаграм, но коя е най-голямата ти страст в спорта?
Всички спортове, които практикувам, са ми страст. Всичко, което правя, го правя със страст. Обичам адреналина.
Какво ти дава адреналинът? Какъв те кара да се чувстваш?
Жив!
Къде обичаш да караш кайт сърф?
Всъщност аз едва миналото лято се научих да карам кайт сърф. Карал съм само в Турция, на Гьокчеада. Бутиков, малък остров, а преживяването там е брутално.
Кой те научи да караш?
Стъки ме научи да карам.
А сноуборд – откога караш?
Когато съм бил на 4 години, нашите са ме пуснали на Витоша да карам ски. Всяка година ходих да карам, докато не станах на 11 години и не изкарах едноседмичен курс по сноуборд. Оттогава съм се качвал максимум два пъти на ски.
Имаш ли любимо място, където предпочиташ да караш?
Главно на Боровец обичам да си карам. Ходя за деня и си се прибрам вкъщи, в София. Но миналата година бях във Франция във Валторенс, Алпите. Бяхме една седмица и беше несравнимо. Наистина страхотно място за каране! По цял ден си на пистите, по цял ден си щастлив.
Нека поговорим и за „Игри на волята“. Какво те накара да се запишеш в този реалити формат?
Самата игра във формата ме изкефи, участниците също допринесоха за моето решение. А най-голямата мотивация ми беше, че си мислех, че наистина мога да го спечеля.
Повечето игри, които съм гледал, са ми се стрували не чак толкова трудни за изпълнение. А дефакто е доста тегаво, не както изглежда по телевизията. Не е чак толкова страшно, но си трябва концентрация. Ето, мен ме извади „глупавият“ пъзел. Нещо се омотах, нещо не си прецених…
На какво те научи този формат?
Честно ли да отговоря?
Да!
Да не влизам повече в такива формати! Не че се оплаквам, имам много любими моменти вътре, също така споменът и преживяването си остава.
Твоите родители дадоха ли ти съвет какво да правиш в „Игри на волята“?
Майка ми каза да се забавлявам и да не му мисля. Така и направих.
С какво се занимаваш в момента?
Точно в момента съм каскадьор.
Ти учиш право, нали?
Да, студент съм пета година в Софийския университет. Очертава се да завърша тази година.
Представяш ли си живота в офис, с костюм? Не би ли предпочел да караш сърф и да обикаляш света?
Ами, аз съм бил на стаж 1 година. Да, по-скучно е, но си има и интересна страна. Факт, че спортът ми е по на сърце. Иначе е еднообразно, имаш време да мислиш за други неща. Мислил съм си как не искам да живея по този начин, но времето ще покаже, какво ще бъде. Ако все пак реша да се занимавам с това, бих се захванал с вещно или с търговско право.
Има въпрос, който няма как да не ти зададем, защото от 2-3 дни виждаме сторита, които потвърждват написаното в българските медии. Заедно ли сте с Мария Бакалова?
Да! Приятно ни е, готино ни е, заедно сме!
Как успявате да се срещате и да бъдете заедно при такива разстояния?
Мария си живее основно в Америка. Все пак намираме време един за друг.
(В този момент се усмихва и поглежда нагоре…) Тя може и сама да си го каже. В стаята е!
Много се радваме за вас!
Мария Бакалова: Хубаво е човек да пътува. Пандемията свърши, границите паднаха, така че можем отново да пътуваме и да се наслаждаме на живота.
*Специални благодарности на нашите приятели и партньори от магазин District & SPORT DEPOT в магазин MEGA STORE, защото Валери е облечен от главата до петите от тях!
Фотограф: Наталия Барамска
