Животът е доста щедър към него. Минал е през всякакви метаморфози, турбуленции и чудеса, но накрая винаги нещата си се подреждат някак. И той е благодарен за това. Благодарен е и на хората, които животът му изпраща. Завършил е руска филология, но всички го познаваме като водещия на „Джубокс“, а в годините – на много предавания и формати. Той е изпълнител със собствен албум, лицето е на Спорт Тото и т.н. Има прекрасна съпруга и две невероятни момченца. Човекът с усмивка, заряд и ужасно заразителен смях. Обича да спортува и медитира. Той е Деян Славчев, добре познатият на всички – Део.
Днес ви срещаме с него, защото на 4 септември му предстои нещо различно и любопитно. Ще го видим в ново амплоа – честен и истински, още по-достоен, адски смел и спокоен. Смел, да говори за нещата, които като че ли преди бяха табу и за тях се изписа толкова много. Ще го видим в първия му автобиографичен моноспектакъл, стендъп комеди. И макар че има елементи на драма, ни обещава много повече смешки, разкази за абсурдни ситуации и изобщо… много смях.
Определя проекта си като момент, в който се чувства щастлив и завършен и иска да сподели с публиката тези емоции.

Говорим си в един топъл летен ден. Началото на август е. А точно след месец е денят на премиерата.
Део, здравей! Преди да си поговорим за всичко останало, моля, опиши се с три думи?
Опитвам се да бъда добър баща, съпруг и тв водещ.
Ти си на 45 и преди да влезем в клишета за възрастта, веднага ти задавам въпроса: Не смяташ ли, че e някак неизбежен този етап, през който житейският път си казва думата!? Можеш ли да си направиш равносметка през какво си преминал, как си стигнал дотук… и изобщо – малко или много е тази възраст?
Мисля, че е възраст, когато е добре човек да се е осъзнал вече. Да знае какво е полезно за него и какво – не. Също може би е добре, като се обърне назад, да вижда предимно щастливи хора, а не обидени и наранени.
А може би точно това те доведе до новото ти предизвикателство? Предстои ти автобиографична стендъп комеди-спектакъл?
Как се случи, намери муза или естествено стечение на обстоятелства?
Досега се предизвиквах в моменти на напрежение и някаква личностна криза. Не са ми кой знае какви успехите в творчески план, но винаги са се случвали в подобни моменти. Сега трябваше да се предизвикам в щастлива фаза от живота си. И се радвам, че се задействах. Без Борислав Чучков и екипа му това би било невъзможно. Благодаря на Нели Ангелова за подкрепата. Също и на DJ Дончо, Дорина Стоянова и Михаела Павлова. Благодарен съм и на колегите си от Спорт Тото, които ми дадоха зелена светлина да действам и да се чувствам свободен да разкажа нещата, така, както си ги усещам. Това беше важно за мен.
Tрябва да ви призная и още нещо. Имаше един миг, който беше свързан с концерта на група „Скандау“ в „Арена Армеец“. Бях част от поканените техни приятели, които излязоха заедно с тях пред препълнената зала. Тото и Лъчо имат много силна енергия. Имаме си история с тях. В определени моменти аз съм им помагал, но тогава те ми върнаха всичко и ме накараха да повярвам в собствените си възможности. Най-накрая.
Не знам какъв ще е резултатът на 4 септември, но поне ще сме опитали.
Ще засегнеш темата за зависимостите, които за теб са вече част от миналото. Какво ти даде този период от живота?
И още нещо: Не консумираш алкохол от 4 години. Наистина ли?
Научи ме, че не разполагам със здраве, което да ги понесе. Разбрах, че поне аз няма да мога да реализирам на пълна степен житейския си потенциал. Разбрах, че трябва да променя нещо, защото времето си минава и не е удачно по-голямата част от него да изкарвам с главоболие, изнервен и подпухнал.
Да, спрях да пия. Скучна информация. Пия само две седмици през годината, когато съм в годишен отпуск, и то не много.
В този ред на мисли: Имаш ли любима стендъп комеди?
Имам. Тя е един кратичък разказ на Михаил Жванецки – „Разказът на бомбаджията“.

А кумир от световната сцена?
Дейв Шапел, Ричрд Прайър и Еди Мърфи.
Какво научи от тях?
Аз съм доста далече от тях. Предимно им се възхищавам. Виждам, че са напълно свободни и бъркат и в най-неудобните кътчета на смешното. Нямат ограничения. Бих се радвал да се доближа до подобно усещане.
Всички познаваме веселия, усмихнатия, вечно младия и зареждащ Део. Да поговорим за човека, който остава отвъд този образ?
Как минаваш през трудни моменти?
Питайте жена ми. Сигурно не ѝ е много лесно. Гледам да се изолирам и вдигам кръвно, така минавам през тези моменти. Излизам да тичам при първа възможност също така.
Еха, ти можеш да бъдеш пример наистина. Говорѝ по често за тези неща. Силата на човешкия дух е нещо велико!
Промяната в повечето случаи е свързана с изграждане на навици и дисциплина. Ти имаш ли си твоя ежедневна рутина?
Тичам всеки ден. Медитирам всеки ден. Всеки ден се приспивам, като си пускам „Blade Runner“ на Ридли Скот.
А време за четене остава ли?
С децата е малко трудно с четенето, но все пак крада моменти. Обичам книгите на Антъни Бурдейн. Джордан Питърсън ми пълни душата. Обичам автобиографии.
Къде откриваш пристан за центриране и вътрешна хармония? Как мислиш, свързано е с хората около нас, или по-скоро е лично пространство – сам с емоциите, мислите и интересите?
Пристан намирам в стабилната семейна среда. В спорта, в интересите си и в музиката, която слушам.

Преди известно време се преместихте да живеете извън София. Как започва денят далеч от шума и динамиката на големия град?
Започва с кафе и грижи за децата. Отглеждане на двора и състоянието на плодовете и зеленчуци.
Често споменаваш децата си. Изглеждаш добър и грижовен баща. Какъв пример би искал да им дадеш?
Бих искал да са любезни и възпитани. Иска ми се с Мариана да им изградим хубав музикален вкус. Помня как майка ми и баща ми ми пуснаха „Бийтълс“ на плоча и какъв шок изпитах, като чух „Йестърдей“. Иска ми се да имат подобен спомен и те, пък макар и да е The Weekend. Бих се радвал, ако можем да им осигурим възможност да опитат рано водните спортове, като уиндсърф и кайтсърф. Смятам, че срещата с вятъра и морето ще ги направи по-щастливи и по-добри.
А Мариана, жената до теб, какво внесе тя в живота ти?
Внесе смисъл, спокойствие, две деца, къща, топла храна и от време на време… високо кръвно!
Няма как да не задам този въпрос: Кажи, Део, начинът, по който изглеждаш, добър ген ли е, или здравословен начин на живот, а може би – спокойни мисли!?
Хм. Знам ли. Благодаря, че смятaш, че изглеждам добре. Имам две баби – Данка и Даша. И двете са над 90 вече. Да са ни живи и здрави. Надявам се, да съм се метнал на тях.
Затвори очи и сподели коя е най-любимата ти гледка?
От връх Джано, в Пирин, поглеждам надолу и виждам Кременските езера.

А емоционален момент?
Прибирам се след работа, паркирам колата, децата изскачат на терасата и крещят: „Татиииии…“
Животът ухае на…?
… на сутрешно топло кафе.
Как се стигна дотук?
С късмет и добронамереност.
Билети за „Как се стигна дотук!?“, можете да намерите в мрежата на Eventim.
Автор: Цвети Терзийска
Фотограф: Мира Дерменджиева