GÖKОTTA
Изложба на Нора Ампова
10.04—04.05.2025
GÖKОTTA
{йо-ку-та}
превод от шведски:
Да се събудиш рано,
за да усетиш тишината на сутринта
и да оцениш красотата на природата,
особено песента на птиците.
По-красиво не може да бъде казано. Един разговор с Нора Ампова за настоящата й изложба в галерия Little Bird Place. На 26 април от 17.00 ч. имате възможност да присъствате на среща с артиста Нора Ампова и да грабите с шепи от тази приказка.
Gokotta – името на изложбата, насладата от бавно-течащото време, от грабването на всеки миг, сутрешният повик на птиците? Как гледаш на това? Успяваш ли да го пренесеш в твоя живот?
Обичам утрините и тяхната свежест, безлюдие, начало. Докато подготвях изложбата GÖKOTTA в продължение на няколко месеца, работата в ателието започвах от ранни зори. Към финала на подготовката, птиците също започнаха да пеят пролетните си песни. Това ме зареди и си казах, че съм поела по правилен път.
Чудни, приказни картини! Отнасят те в сюрреална действителност, но същевременно с това заземяват с цвят, хармония и истинност? Кое ти е важно да внушиш? Магичното или осезаемото?
Бих се радвала да поведа зрителя в един магичен свят, в който да осъществи съкровено пътешествие, след което да преосмисли и оцени връзката си с природата. Така – той ще опознае по-добре себе си, ближния.
Кое е красиво за теб? Къде се крие красотата?
Красотата за мен се крие в семплите моменти от деня. Отразена светлина, падаща сянка, миризма на окосена трева, детски смях…
Колко стъпки трябва да извървим, за да се събудим усетили Gokotta?
Понякога е достатъчно да си припомним блажените, леки дни на детството, в които сме се радвали на най-простички неща и сме откривали света с възхищение.
Персонажите ти са раними, “разголени” пред зрителя? Какво внушават фигурите?
Да, понякога са раними, крехки, сливащи се меланхолично с пейзажа, но друг път са търсачи и приключенци. Разказват за връзката човек-природа и как често пъти забравяме да благодарим за нейната величественост.
Работиш с много смесени техники? Какво ти дава това? Широта или по-скоро експеримент?
Тази изложба е различна от последните, най-вече заради техниките. Имах нужда да се впусна в терапевтичен процес, правейки колажи, далеч от четки и платна. Да изпитам носталгични трепети по детството, когато съм откривала свободата на точно тези изразни средства. Колажът дава безкрайни възможности на въображението. Желанието за експеримент ме поведе и към повече пластичност, обем. Започнах да правя хартиена глина от картонени кутии за яйца. С нея колажите се превърнаха в обекти, навлизащи в пространството. Надявам се чрез този експеримент да съм разширила изразността си и да съм стигнала още по-близо до публиката.
Има много колорит в работите ти? Кое те успокоява – цветната палитра или понякога се оттегляш в лична “монохромност”?
Именно комбинацията от двете ме привлича най-често! Точно какъвто е светът вътре в нас, в един миг политаш в неонови небеса, а след малко се озоваваш потънал в прегръдката на меланхолия.
Разкажи ни за начина, по който работиш? Какво чувстваш пред празното платно, преди да започнеш?
Зная, че много художници изпитват особен страх и трепет, заставайки пред бялото платно. Аз си давам сметка, че това, които ме обзема изцяло е едно огромно нетърпение. Често пъти по детски начин, аз бързам да преобразя бялата основа, за да не “изпусна” всичко, което съм насъбрала да разкажа.
Трудно ли е да започнеш всяка следваща картина?
Понякога самото начало е трудно, особено след дълга пауза. Защото работата на художника не е само практическа, има голям период на наблюдение, вътрешни диалози, анализ, преосмисляне. Преминавайки през тези състояния, творческата част става по-ясна и чиста.
А сега нека поговорим за Little bird place? С какви творци работите? Какво искате да достигне до публиката?
Галерия LBP работи с едни от най-добрите и активни съвременни, визуални артисти в България и това смея да кажа е огромна радост за нас! Представяме различни поколения художници, работещи в почти всички възможни медии за изразяване. Съща така, публиката има възможност целогодишно да разглежда голяма част от произведенията на живо в “трезора”. Това е еклектична експозиция на десетки произведения от български и чужди творби, намира се в третата заличка на галерията. А освен случките в галерията, заедно с Радослав Механджийски и Теодора Константинова, организираме резиденцията за млади автори “Made in Leshten”. Избраните художници отиват в село Лещен, творят и през лятото представяме тяхна изложба в галерията. Със съпругът ми Борис Чеширков, управител и основен двигател на галерията, работим и по други вълнуващи проекти. Това ни държи будни, а и усещаме че и публиката се вълнува заедно с нас.
Кога имаш нужда ти да проговориш?
Много пъти имам нужда не просто да говоря, ами да крещя. Най-често се оказвам наранена и разочарована от хората и това ми носи вътрешни бури. Но съм благодарна, че работата ми на художник има силата да се бори с негативното в живота.
Какво мислиш за артистичната сцена?
Артистичната сцена за визуално изкуство е по-динамична отвсякога. Аз непрекъснато изпускам да преживея редица проекти. Има движение, смелост. Но паралелно с това няма адекватна подкрепа за култура от държавата. Това прави нещата трудни и пречи на развитието. Затова искам да благодаря на публиката, която посещава галериите, подкрепя и се вълнува за средата на визуалното изкуство у нас.
Автор: Доли Манева
