urban, Градски Истории
Leave a comment

Алекси Иванов и душата на града

   Алекси Иванов е първият творец от проекта ГРАФФОПОСТ, организиран от нашите приятели –  Visionary. Миналата година ти разказахме историите на двама от артистите, замесени в красивото начинание – GLOW и ТАSK, а сега намигване на новата година с Алекси. Талантливото момче е от Варна и е един от първите артисти, които рисуват по трафопостове из града. Изкуството му е концептуално, изчистено и заредено с много харизма, а зад всяка негова творба стои силна идея, която се вписва отлично със самото място, на което е създадена. Попитахме Алекси за всичко онова, което го вълнува по време на създаването на проекта, както и за богатата душа на града, а какво ни разказа, виж от следните редове…

Здравей, Алекси! Разкажи ни малко повече за себе си…

Здравейте. Казвам се Алекси. От Варна съм и съм част от колектива за улично изкуство ФАМОУ, заедно с Виктория Георгиева – MOUSE. По настоящем съм още няколко месеца на проект по ЕДС (Европейска Доброволческа Служба) във Франция, в който предимно правя работилници за деца (6-10 години) и работя с аниматорите в съответните центрове, в които съм разпределен. В езиково отношение тук съм нещо като полицая от „Ало, ало!“. С години наблюдения съм забелязал, че хората не обичат да им казвам какво мисля.

 

Как се захвана с проекта ГРАФФОПОСТ?

Съгласих се да участвам в начинанието, след като получих покана от моя приятел Николай Петров и проекта ми беше препоръчан от него. В този момент имах и възможността да съфинансирам инициативата, за да може да се случи по приблизително най-добър начин. Както направиха и всички участници в първото издание на проекта, и е супер че работихме заедно. БЛАГОДАРЯ на всички, които подкрепиха по някакъв начин работата ми – всички, които организираха, преговаряха, боядисваха, снимаха, бяха склад, даваха боя на вересия, всички, които ме посетиха в процеса на работата или пък дойдоха на откриването. Респект на рисувалите преди мен на това място от хронологична гледна точка и за разбирателството относно наместа ми там. В този ред на мисли пожелавам успех и спорна работа на артистите, които ще работят по Граффопост през тази година, на организаторите от Вижънъри, както и на всички, които подкрепят инициативата.

Къде намираш социалната мисия в идеята?

Супер е, че този проект се реализира, но социалната мисия е в това, което правим с или без него, а именно в промяната на градската среда. С Виктория и много други приятели от много години работим с този формат стенописи и се опитваме да въвличаме повече хора в това занимание. От голямо значение за мен е и че във Варна е базирана младежка група Аморфа, която на национално ниво е от организациите, работили най-устойчиво през годините за организиране на събития в областта на уличното изкуство в България.

Относно проекта на Вижънъри се радвам, че имах възможността да работя с трафопостове, които се намират в градинка с детска площадка, тъй като децата са основната публика, за която рисувам. Децата са социалната група от обществото, която тепърва учи кое е добро и зло, кое е правилно и неправилно. От тази гледна точка средата, в която израстват, е изключително важна за развитието им. Ако те виждат повече адекватни намеси, а не драсканици, ще могат да имат база за сравнение и биха могли да разграничат едното от другото. Това се отнася и за родителите, защото ако те не виждат разликата, няма как да я покажат на децата си и да възпитат чувство за естетика у тях. Също така децата са тези, които не престават да откриват с безграничното си любопитство всичко около себе си и да го възприемат по свой начин.

Колко точно струва изкуството на улицата?

Изкуството на улицата струва цялото ни време, енергия, здраве, усилия, пари и мисли за това къде и какво бихме направили. И всичко това придружено с тръпката дали ще бъдем прибрани в някое районно управление този път, независимо от степента на занемареност на мястото, на което рисуваме. Дали няма да бъдем след няколко часа в съдебна зала или в същата тази зала след няколко месеца, когато е възможно мястото отдавна да не съществува. Като цяло уличното изкуство е от малкото останали градски приключения, при които си краен в изразяването на личностна позиция относно усвояването на градската среда, като носиш отговорност за действията си и го правиш с пълното съзнание за устойчивост и за облагородяване на съответните пространства. За съжаление покрай стойностните неща винаги има и плевели, които също намират благоприятна почва, за да виреят. Това, че някой твърди, че се занимава с улично изкуство не означава автоматично, че го прави, а че си вярва.

Къде намираш вдъхновението?

Не знам дали го намирам, но го търся във формата и структурата на нещата. Колкото повече мислиш по дадено пространство и проблематика, толкова повече идеи ти идват. В последствие имаш свободата да интерпретираш всичко, което виждаш, по свой начин и в поне няколко коренно различни контекста. При това всеки от начините да комуникира пряко с пространството. Правя нещата си така, че да провокират въображението на зрителя и не ми е за цел те да бъдат възприемани като красиви, най-вече защото не мисля, че това е функцията на изкутвото.

Какво рисуваш най-много?

Най-много рисувам обекти в градска среда и съвременни стенописи. Имам и собствен персонаж, по който работя от години и съответно еволюира с времето. В последно време често рисувам флорални мотиви, защото добре усвояват пространства, а и имаме нужда от повече растения. Като цяло всяко място, на което рисуваш, казва само от какво има нужда, останалото са технически съображения за реализиране на идеята ти.

Любимата ти творба е…?

Имам възможност да наблюдавам от близо творби на любимите ми артисти – децата. Следя и работите на много други приятели и артисти, които все още не познавам лично. Радвам се, че имам възможност от време на време да рисувам заедно с повечето от любимите ми български художници. Постоянно имам ново любимо нещо и ми е трудно да определя. Освен това нямам образование в областта на изкуството и преоткривам супер много нови за мен творци отново и отново. Много харесвам по-изчистен и стилизиран художнически почерк, но ми харесват и по-живописни творби. Но каквото и да си говорим, няма нещо, което да надмине наивността и изразителността на това, което само дете може да нарисува.

Разкажи ни как усещаш душата на града…

Всяко място, на което съм бил, крие и изкарва на показ нещо специфично и строго индивидуално за градската среда. Но мисля, че хората са душата на града и ако те самите не са активни в правенето на нещо полезно за тях самите, тези около тях и споделените за тях пространства, то душата на града страда. И не казвам, че на първо място е най-важно да правиш нещо само и единствено за себе си, а че ако не можеш да си полезен дори за себе си, най-вероятно няма как да си наистина полезен и за другите. А хората в своята същност са еднакви в цял свят – има всякакви хора с всякакви постъпки, просто трябва да се опитваме да търсим и да насърчаваме доброто у всеки, за да живеем по-добре и душата на града да е по-жива и жизнерадостна.

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Деси Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.