Разговорът ни с PAVZO продължава. Разбираме за какво мечтае, как се справя с носталгията, кой е саундракът на деня му още… във втората част от интервюто ни.
Техниката, която ползваш, оказва ли влияние върху крайния резултат, или всичко е въпрос на опит?
Логичен въпрос. Съвсем наскоро закупих първата си 6K камера от Blackmagic. Изключително съм доволен от резултатите. При добро планиране и ангажименти, се надявам да купя и втора. В корпоративната сфера, в която също често работя, е задължително да си винаги на ниво. Високо заплатено е, но и изискванията са високи. Така успях да работя с правителствения National Cyber Security Centre, да интервюирам хора от нивото на Apple CFO, Time Inc, The Secretary to the Treasury – UK, The Chief Executive of The British Bankers’ Association и т.н. Отношението и първото впечатление са това, което печели един клиент. Опитът е задължителен – чрез него получаваш препоръките си, а в сфера като нашата – дума от клиент до друг потенциален такъв е предпоставка за нов бизнес. Това как ще се представиш е изключително важно както за теб, така и за този, който те е препоръчал – отговорността е огромна и трябва да се отнасяш с особено внимание. Когато снимахме рекламата с Анди МакДауъл, се бях запасил с 11 микрофона и над 300 м. аудио кабели и втора (безжична) система за бекъп. Продуцентът ми се смееше, но пък резултатите са налице!
Backstage кадър от Лондонска седмица на модата – Есен/Зима 2019 – Rocky Star
Разбрахме за страстта ти към винтидж аудиотехниката. Разкажи ни малко повече.
О, LondonVintageHiFi е страницата ми във Фейсбук, в която показвам и разказвам за ремонтите и новите ми придобивки. Това е моя страст от дете – най-вече с почти 100% успеваемост да унищожавам всякаква скъпа електроника (хахах). Преди по-малко от година, намерих на улица до вкъщи, изоставен касетъчен дек JVC. Подминах го. След 2 секунди се върнах, прибрах го вкъщи и след седмица го бях реставрирал до почти съвършен изглед и работа. Продадох го за доста прилична сума и тогава се започна тихата лудост. В момента притежавам много касетъчни декове от най-висок клас на фирмите Nakamichi, Akai, Technics, Sony и т.н., имам няколко постоянни клиенти и близо 100-на успешни продажби. Насочвам се предимно към много рядко срещани модели и модификации. Преди няколко месеца открих, че на пазара липсва продукт, с който „аудиофилите“ да могат да калибрират машините си. Буквално за 2 дни създадох напълно професионален, финализиран продукт, запълващ ниша от пазара. Вече имам няколко десетки клиенти по цял свят, основно от Германия, Франция и Англия, отскоро и Мексико.
Последните ми придобивки са уникалните модели на Technics SL-P999 и касетъчният дек RS-B965. В случая, най-хубавото е че мога да съчетавам работата си и музиката и аудиотехниката в един завършен аудио-визуален продукт, който малко фенове на VintageHifi техниката имат познанията или възможността да сътворят. Моята страница е една от малкото, ако не единствената, с уникални видеоклипове и фотографии на техника от ерата на 60-70-80-90-те, които скоро ще са изцяло заснети на 6К резолюция. Пазарът в момента е по-скоро емоционално обвързан и има очевиден тренд на VintageHiFi сегмента. Докато се справям добре с поправката и продажбата, значи има смисъл. Към днешна дата, имам много свободно време за поправка на машините си, да ги заснемам и представям на феновете.
Кой е саундтракът на деня ти?
Откъде да започна… Слушам прогресив, хеви, джаз, рок, етно, поп… който
може – да го опише, аз не мога :-). В момента, съм изцяло концентриран върху новия албум на Black Orchid Empire (защото го имам предварително, сори майна :-))) за да избера първото парче, на което да заснемем музикален клип. През останалото време слушам обичайните заподозрени – Faith No More, Tool, Psychotic Waltz, Jain, Pantera, Allan Holdsworth, Toto, Jamiroquai, Kimbra, Magic City Hippies, Winery Dogs, Meshuggah, Winger, Paolo Mendonca, Michael Jackson, Snarky Puppy, Stevie Wonder… няма да мога да изпиша всичката музика, която харесвам… и така, това интервю вече се превърна в цял роман. Музиката е неразделна част от живота ми, a Лондон е град, в който можеш да практикуваш това си хоби и да присъстваш на концерти 24/7, изключая текущата ситуация естествено. Чест посетител съм на Ronnie Scott’s и когато имам време, гледам любимите си музиканти на живо, защото усещането винаги е неповторимо!
Така ли си представяше живота си преди 15 години?
И преди 15 и преди 20 посоката винаги е била същата. Смениха се държавите, понякога континентите, но винаги с музика в ушите и камера в ръката. Така се случи – живея в изключително прогресивна държава (с леки гафове като Брекзит) и това спомага да съм концентриран изцяло в това, което обичам да правя и повече от него. Да се получава всеки път е доста трудно, но постижимо. Лондон е абсолютно самостоятелна планета, и да се сравнява с други мегаполиси по света е по-скоро сложна задача. Споделя мащабите, но има своя дух и идентичност, както и своите тъмни страни. Също като Ню Йорк и Лос Анджелис, Лондон е носител на новото, планирането е по-лесно,
изпълнението на плановете по-сигурно, хората по-либерални (по-скоро в Щатите), скоростта на случването на нещата – по-голяма. На моменти, чак плашещо, но това е реалността когато живееш в град с неофициално 14 милиона души в него.
Backstage кадър от Лондонска седмица на модата – Есен/Зима 2019 – Rocky Star
Backstage кадър от Лондонска седмица на модата – Carbalossa
За мен е изумително да видя как все повече хора се отдалечават от религията и се уповават на науката – нещо, което преди 100 години е било абсолютно немислимо. А фактите са водещите в нашето ежедневие – повече факти от повече източници – единственият начин да сме осведомени правилно, за да взимаме правилните решения, базирани на доколкото е възможно по-солидна база информация. Да се уповаваш на религията през 21 век е като да вярваш на хороскопите. Добре е да се погледне с нови очи на перспективите, които имаме и лично мнение – науката е правилната посока. Любимият ми цитат напоследък – „Science – because you don’t figure shit out by praying“ (неизвестен източник). Абсолютно реално осъзнавам крайността на изказването, но да си реалист изключва самозаблудата. Еволюцията се е случвала и ще се случва с или без нашето мнение – нека поне е базирано на реалността. Тук е моментът, в който да споделя с читателите ви няколко имена, като съм сигурен, че повечето са запознати с тях и все пак: Andrew Walker, Christopher Hitchens, Richard Dawkins, Sam Harris, Daniel
Dennet, Neil DeGrasse Tyson, Christopher Ryan и още много, които най-вероятно пропускам – все прекрасни автори и книгите, които са написали – носителите на новото.
Доста години твориш извън родината, как се справяш с носталгията? Как се отрази това на твоя социален живот?
Повече и по-добро планиране, по-добър фокус, по-голям мащаб във всички изражения, повече контакти, повече пътувания, повече срещи с нови хора, повече гледни точки. Социален живот в Лондон – това е относително понятие. Англичаните са интересна порода хора – социализират се основно чрез алкохола, което ги прави доста скучни през останалото време, така че това е отговорът, който търсите. По отношение на възможностите за посещения на музеи, музикални събития, уоркшопове и експо изложения – почти не виждам ограничения – всеки един миг, в Лондон се случва нещо. Лондон е в центъра на всичко в момента като един огромен хъб. Ето една изключително
простичка ретроспекция, която можете да направите – в последните 3-4 години – 90% от кино продукциите са свързани с Англия, Лондон или нещо покрай кралското семейство – случайност в сферата на ПР-а в глобален мащаб, нали? 🙂 И все пак – Ню Йорк и Лос Анджелис са любимите ми локации – нямат нищо общо с нищо общо. Барселона е също в топ листата на любимите ми градове.
За какво мечтаеш?
Предпочитам да планирам – по-лесно е от мечтите. Оптивам се да менажирам времето си по-добре – да спя повече. Оказва се, че 4-5 часа на денонощие сън е изключително недостатъчно за организма и непродуктивно като цяло. В момента ни се дава шанс да поправим това и сериозно да работим по въпроса, нищо че при мен е почти 1 сутринта.
Напоследък в главата ми се завихрят идеи да започна да правя малки класове и да преподавам на талантливи млади хора, които търсят пътя си в сферата на фотографията и филмите. Ще се ориентирам към партньори в България, с които такива мастъркласове биха били възможни, с бройка ученици, на които да мога да обръщам индивидуално внимание. Настроен съм положително и смятам, че ще има интерес. Преди няколко години имах предложение да отворя студио на Bloomsbury Street в централен Лондон,
което в началото изглеждаше като прекрасна идея. Да сложиш името на фирмата си на сграда на тази улица си е мечта. Въпреки това условията бяха доста ограничаващи и се наложи да отхвърля офертата. Хората трябва да внимават много къде и по какъв начин се спряга името и репутацията, за която са работили цял живот. Също така, в главата ми се върти и лудата идея да напиша книга. Кога, как, защо и откъде ще я захвана не знам, но мисля че е назряло времето и за това.
Пожелай си нещо!
Спокойното анализиране на случващото се около нас е прекрасен вариант да пазим себе си. Пожелавам си, и на вашите читатели, да са будни по душа, вечно търсещи и в непрестанно движение, да възпитават критичното мислене в себе си и да са с отворени очи и уши за различното и новото. И да не забравя – спорт, добро психическо здраве, внимателно хранене и добър сън.
Всичко е точно така, както трябва да бъде!
Горещи поздрави от Горно Брекзитино,
Ваш PAVZO
Автор: Мариета Илиева
Снимки: личен архив PAVZO
А ако си изпуснал първа част от разговора ни с него, ето тук можеш да я прочетеш.
