Тя е истински цветен градски човек, който срещаме с усмивка и обикваме много бързо. Непрекъснато разказва интересни истории, говори за музиката с такъв плам в очите, на който би завидял и най-верният меломан, изпълва интервюто ни с много любов и позитивна мисъл и най-вече гледа в бъдещето с погледа на дете, което знае, че най-доброто предстои. Срещаме се с нея на любимата ни градска спирка на ул. „Вишнева“ там, където времето е спряло, зеленото е истински зелено, а залезите са като излезли от приказка. Какво ни разказа Галя? Разбери от самата нея…
Здравей, Галка! Разкажи ни малко повече за себе си…
Цвети, намираш се пред един човек, който се опитва да бъде добър родител и има желанието, и амбицията да съчетава работната си позиция счетоводител през деня и селектирането на малка нощна музика в столичните клубове вечерта. Обичам ежедневието ми да е изпъстрено с нови и цветни събития, срещи с интересни хора, от които да научавам нови неща, да разширявам мирогледа си за заобикалящия ме свят, да пътувам, да мечтая, да се смея, да лудея, да чета и не на последно място – искрено желая да се случва повече Добро в хората.
Опитай се да се опишеш в един цвят!
Това с цветовете е пълна мистерия и за мен самата.. Но калейдоскопските цветове, преливащи се в хамелеонови фигури, мисля, че доста добре биха описали моментните ми състояния. Или накратко – не обичам кафявия цвят, доста скучноват ми е.
Кой е първият ти музикален спомен?
Първият музикален спомен, който първосигнално изплува в съзнанието ми, е свързан с годините, прекарани в детската градина.Тогава си правехме музикална мини сцена и изпълнявахме топ хитове на българските естрадни изпълнители. Пускаха ни грамофонни плочи, от които доста се вдъхновявахме, и впоследствие аз много обичах да имитирам Орлин Горанов. След това имам някакъв тъмен период, дето много не помня, но периодът в средата на 90-те беше много израстващ в музикален аспект. Хванах грънч вълната, последва сериозно вникване в творчеството на Radiohead, R.E.M, Cranberries, впоследствие се появиха Suede, Oasis, Placebo… Всъщност първото гостуване на Пласибо през 2003-а, бих казала, че е ужасно запомнящo се и удивително музикално пътешествие, от което ярко си спомням, че бях в оркестринката, и Брайън Молко беше на една ръка разстояние от нас. Тогава охраната ни дебнеше зорко да не се издъним, но ние неистово и леко истерично пеехме (деряхме се на моменти) редом с групата, в следствие на което гласът ми беше изчезнал за 4-5 дни, а менталното ми пътешествие продължи 2 пъти по-дълго. Също концертите в О!Шипка, Строежа, Back Stage. Сцената не се забравя, особено когато ние растяхме с артистите, а те черпеха вдъхновение и се опитваха да се развиват и пробиват с нестандартни музикални стилове, които ни караха да летим, да летим… Стана доста дълго излияние. Спирам по този въпрос…
Знаем, че непрекъснато гориш в енергия и творчески устрем, откъде черпиш сила и вдъхновение?
Енергията може да бъде предизвиквана. Тя може да бъде насочена към определените дейности, емоции, хора, които са неизменен източник на вътрешно щастие и себеопознаване и вследствие на което тя бива генерирана. Страшно много ме зареждат позитивни и истински личности. А пък, когато се появя на някакво събитие, независимо от какъв тип е то – дали е концерт на някоя банда, представяне на книга, посещаване на футболен мач, театрална постановка, там, където има тълпа, всяка клетка в мен се изпълва с готина енергия и емоциите яко започват да бушуват, малко си става вулканично положението… Е, след това си настъпва балансът, чувствата се уравновесяват и може да последва малко апатия, но практически няма как без това.
Разкажи ни малко повече какво е да бъдеш дама – DJ, подгряваща, в едни от най-добрите български банди.
Ах, това все още ми е като нереален сън, да си призная… Спомням си като на майтап първото парти в много любимо Радиокафе с Боян Бочев. Правихме Radiohead вечер. За мен до ден-днешен си остава доста смело това решение, тъй като тази група за мен е изцяло бутикова, ако мога така да я определя, и не е много за парти… След това си прокраднах един явно успешен път, които ме доведе дотук. Сега се включвам с диджей съпорт в концерти на много мои важни и любими банди като: Ostava, Jin Monic, The Black Swells, Van Cock, Hayes&Y и други… Общо взето, това е най-добрата продукция, която се случва в България, според мен. Винаги преди концертите давам всичко от себе си, за да извлека най-подходящите музикални предложения, които мога да представя на публиката и най-вече да предразположа музикантите, които по този начин, вярвам, успяват да се включат приятно към музикалното си пътешествие на сцената. Усещането да си част от музикалната култура тук е страхотно и неописуемо блаженство за мен. Огромна щастливка съм!
Кои са артистите, на които се възхищаваш?
В киното. Много добре се чувствам в „компанията“ на артисти като: Джеръми Айрънс, Джулиан Мур, Шон Пен, Антъни Хопкинс, Жулиет Бинош, Бенисио Дел Торо, Джъд Лоу, Едуърд Нортън. Харесва ми тяхното невероятно превъплъщение на сцената и определено доста възхита може да се получи към тях. Уникални актьори.
За книгите. Такова влюбване ми се получи в „Портретът на Дориан Грей“, когато го прочетох за първи път едва 13-годишна, че до ден-днешен тази творба ме държи здраво в капана на блажена си тъма. Обожавам творчеството на Оскар Уайлд, Ричард Бах, Набоков с неговата Лолита, Виктор Юго, Буковски, Господин Господинов, Елин Рахнев и не на последно място – моята любима съвременна поетеса Мариета Милева – Чони! Въобще книгите ни разгръщат един истински/неистинен свят, в който никак не е зле да се потапяме малко по-често, за да забравим за сивото ежедневие и да бъдем най-малкото по-грамотни и мъдри.
Къде намираш Любовта?
Ей тук ще изрека едно клише, но Любовта е навсякъде, стига да ѝ позволиш да те навестява по-често. Тя е в полъха на вятъра, в песента на щурците, в шумолящата река, в люлеенето на хамака, четейки любима книжка, в шумните барове (по-възможност в Португалия), във вкусната храна и напитките, в опознаване на тесни и глухи улички, концерти на любими банди, които забиват в ъндърграунд клубове и те карат да преливаш от щастие и музикален оргазъм… Както казах, Тя – Любовта, наистина е навсякъде…
Автор и фотограф: Цветана Бонева
